Strange Brotherhood Vol.4: Бонга Куенда за традицията, новаторството и политическото значение на популярната анголска музика днес

Среднощен концерт на гърба на рибния пазар в „Бейоглу”. Клуб, пръскащ се по шевовете от подскачащи-екзалтирани-влюбени-потни-задъхани-щастливи млади хора. Съвсем не като на интелектуален джаз фестивал, където кротко се седи и кротко се ръкопляска, когато стане ясно, че парчето е свършило. Клуб, намиращ се на повече от 5000 км от предградията на Луанда, но носещ сякаш най-подходящото име за концерт на Бонга Куенда – „Гето”. Защото тази музика винаги е тръгвала от гетата и макар днес тя да е изключително популярна и сред останалата част от човечеството (тази, която борави с кредитни карти, авоари, ипотеки и натискане на червени бутони), в нея винаги ще има още нещо, още едно, две или хиляда значения, които „малограмотните и безимотните” винаги ще чувстват в много по-голяма степен и с много повече сърце. Странното интро към заглавието (Strange Brotherhood) показва принадлежност към една полу-официална/полу-нелегална поредица в българското печатно-ефирно-електронно-акустично-устно-блогово пространство, посветена на политическата поезия в съвременния рокендрол, джаз, фолк-рок и т.н., чието пряко вдъхновение са Джъстин Съливан от New Model Army (които идват отново в България на 27 февруари 2010 г.) и онова „странно братство” отпреди няколко века, описано от Мишел Фуко в „История на лудостта”. И брат Бонга напълно заслужава да бъде вписан в този пантеон, където са още Джими Хендрикс, Стив Рийд, Боб Дилан, Джо Макфий, Дамир Авдич, Рамбо Амадеус, Skyclad, Кейта Фодеба, Gogol Bordello, Джинджър Бейкър, Фела Кути, Gang Of Four и пр.
Роден с колониалното име Жозе Аделино Барсело де Карвальо през 1943 г. в Кипри, Луанда, към 20-ата си година осъзнатият вече борец за независимост приема африканското име Бонга Куенда (в превод: „този който винаги гледа напред”, „този, който винаги ни движи напред”). Тази двойственост, тъй характерна за цялата колониална култура, му позволява едновременно да стане шампион на Португалия на 400 метра (рекорд, задържал се цяло десетилетие) и да създава своите антиколониални песни. Разбира се, въпрос на време е португалската тайна полиция да прозре, че медалистът Барсело де Карвальо и зловредният поет Бонга са един и същи човек. Следва бързо бягство в Ротердам, където Бонга попада в кабовердианската бежанска общност. Оттам в Париж – също в средите на африканската диаспора от различните колонии (някои от тях, междувременно, извоювали независимостта си). А връщането му в Португалия няколко години по-късно е наистина триумфално. Днес името на Бонга се споменава редом с тези на нигериеца Фела Кути и на южноафриканеца Сам Чабалала като пример за човек, който се е отдал изцяло на каузата за една по-щастлива Африка и един по-справедлив свят. А нашият разговор започва, разбира се, с Ангола днес – 37 години след „неудобния” за португалските власти албум на Бонга „Ангола ‘72” и 34 години след обявяването на независимостта на страната (събитие, довело не само до свобода, но и до една от най-дългите граждански войни в съвременния свят – война, която само на документи приключва през ’89).
Как изглежда съвременна Ангола – днес, в епохата на тотално информационно задръстване и тотална липса на толерантност, разбиране, интерес към другия, към непознатия?
Много неща се промениха в Ангола, както и в голяма част от страните по света, където протичат политически и социални процеси, които нямат нищо общо с техните народи. Доста хора са писали по този въпрос, но тези писания нямат много допирни точки с действителното състояние на хората в Ангола. Смятам, че не трябва да се прави едностранен анализ на нещата, които се случват, а наистина да се отразяват политическите и социалните процеси, които протичат в Ангола. Аз напуснах страната си преди доста време. Повече живея в чужбина, отколкото в Ангола, но сега като професионален музикант мога да се връщам колкото често ми се иска. Миналата седмица бях там.
Беше чудесно! Сега, когато войната свърши, съвсем естествено е анголците, които обичат страната си, демокрацията, мира и свободата, да се заемат с изграждането на нейното бъдеще. Разбира се едни неща са по-важни от други. На първо място това е образованието, забелязват се подобрения в училищата, в детските градини. Постигнато е доста и в здравеопазването, но подобрение трябва да има и в живота на всеки един анголец, на отделния човек. На това трябва да се наблегне и аз смятам, че с природните богатства, с които Ангола разполага, като петрола и диамантите, това може да се постигне. Приоритетите сега се обсъждат, но това не става бързо, затова всеки път, когато отивам в Ангола, разговарям с политици, със социални работници, с обикновените хора и се опитвам да ги подтикна към по-активни действия.
Песните ви са изключително популярни сред международната публика. Но те говорят не само с ритъм и с мелодия, но и с доста силни думи. Как се ражда вашата поезия?
Аз възприех този стил на пеене отдавна, още в началото на 70-те. Той се появи в резултат на опита, който бях натрупал, и на борбите, които водеше моя народ. Музиката също има своето значение. Ние харесваме чуждата музика – госпъл, блус и т.н, но нашата собствена носталгична музика е тази, които отразява истинските неща от нашия живот. Затова тя е тази, която докосва сърцата ни.
На креолски също пеете понякога. Разкажете ни за връзката си с културите на Гвиная Бисау и Кабо Верде, а и с културите на другите бивши португалски колонии – и в Африка, и по света…
Креолският език, който се говори в Гвинея Бисау и на островите Зелени нос, както знаете, не съществува в Ангола Ние говорим по свой начин португалския език, с много диалектни форми, жаргон. Португалският език, който се говори в Ангола, е много различен. Това се дължи на влиянието на редица други езици, включително и на местните говори, като „киконго” например, който се говори в столицата на Ангола. Това е езикът, който говореше моята майка. Той обхваща района около Луанда, северната и малка част от централната част на Ангола. Португалският в Ангола има свое развитие, така както и в Бразилия, например. С песента Sodade, както и с няколкото други песни от Гвинея Бисау и Кабо Верде, които имам в репертоара си, изразявам своята солидарност с народите на тези страни и към техните борби.А връзката между нашите страни не е само на базата на общите неволи и общия колонизатор, наложил ни своя език и цивилизация. В миналото африканските племена са общували лесно, преминавали са от едни земи в други, така че общите черти между тях са много, включително и в музиката – още отпреди колонизацията. Сега, когато нашите страни са независими, ние продължаваме да сме братя, имаме историческа връзка и много често даваме израз на нашата солидарност.
Можем ли да кажем, че такъв древен инструмент, като този на който свирите – диканза – е силата, която да се противопостави на „масовото цифровизиране” на музиката, дори на фолклора, днес?
Диканзата е традиционен анголски инструмент, но също така е познат в Бразилия, дори в Европа. Поставил съм си задачата да го популяризирам по целия свят. Хората трябва да знаят, че този инструмент е задължителен, когато се изпълнява самба и семба (анголския еквивалент на бразилската самба – б.а.), защото й придава специфичен ритъм. Естествено, този инструмент не може да бъде електронизиран, неговият звук ще продължи да бъде акустичен, защото той символизира типичния анголски ритъм. Радостното е, че много млади хора свирят на диканза и имат желание да продължат нашите музикални традиции…
А във вашата музика този древен инструмент, типичен за Ангола, се среща с инструменти, които се срещат във всички култури по света, като китарата, акордеона…
Акордеонът е привнесен от Португалия. В Ангола има един много специфичен ритъм, който се казва „ребита”, и се изпълнява на диканза и акордеон. Той е характерен за бедните рибарски предградия на столицата Луанда. Естествено е чуждата музика и инструменти да оказват влияние върху анголските изпълнители, но ние винаги се стремим да ги пречупваме през нашата певческа традиция и пример в това отношение е характерното вече съчетание между диканза и акордеон.
Няколко думи за фолклора и авторството във вашите песни, защото при всички положения те съществуват заедно…
Открай време този стил е характерен за мен и продължавам да вървя в тази посока. Но аз имам други притеснения – най-вече за това, че ние не можем да изпълняваме така наречения чист фолклор. Ние правим музика, която е продукт на нашето поколение. В нейното създаване включваме заедно такива инструменти като барабаните, акордеона, който е дошъл от Европа, както и батуке, по-пулярно като нгома в Ангола. Разбира се имаме и флейта, бас китара и електрическа китара. Стремим се да предадем акустично звучене на нашата музика, като залагаме на нашите музикални традиции. Днес имаме много силен фолклор, но той е продукт на древността и съвремието в еднаква степен, докато чистият фолклор отдавна се е поизгубил.
Завършваме с темата за тъжната, болезнена и красива музика и музиката, която кара хората да танцуват – и вашата музика между тези на пръв поглед противоположности…
Цялата енергия на моите предци е събрана в тази музика. Африканска музика винаги се свързва с танца. Тя е много красива, открита, предразполагаща. Ритъмът може да е бърз или бавен, но винаги е танцувален. Музиката, която аз създавам, е отражение на всичко онова, което ми е дала моята родина, спомените от детството в околностите на Луанда, когато имах възможност да се докосна до фолклора на моя народ. Благодарение на това съм музикант. Всичко онова, което научих до двадесет и третата си годишнина, беше от огромно значение за мен. Тогава ритмите на Ангола и семба-музиката завладяха моето сърце. Сега залагам на младите анголски музиканти, които следват нашия път, и се надявам те да продължат вековните традиции на африканската музика и да я разпространяват по света.

(Материалът е публикуван и в сп.ЛИК, превод на интервюто: Мая Даскалова)

Споделете

Strange Brotherhood Vol.4: Бонга Куенда за традицията, новаторството и политическото значение на популярната анголска музика днес

Григор Бануши за недовършената симфония на едно поколение

"Реката на забравата" – дебютна изложба на Христина Костова

Такива сме си

Наближава крайният срок за "Искри" 2024

Послеписът на художника Милко Божков

КС отмени лимитите на болнично лечение. Какво следва?

Феникс Върбанов с изложба в галерия "Стубел"

По стъпките на творците в "Кварталът на писателите"

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР