„Ръкопис, намерен в лаптоп” или „Лисичите приказки на Виктор Пелевин и малкият пръст на Буда”

Да, точно за „Свещена книга на плътеника” иде реч – същата, която излезе на български под заглавието „Върколашки метаморфози”. Което от една страна може да звучи малко прекалено буквално, но от друга начертава допълнителна хронологично-първосигнално-асоциативна линия (от Овидий през руските народни приказки до Кафка, „Свинщини”-те на Мари Дарийосек и отвъд), съвсем не без връзка с това, което следва да прочетете. А то е текст, открит в изоставен лаптоп на мястото на предполагаема злополука от неидентифицирано естество в Битцевския парк в Москва. И макар „експертното заключение” по случая, служещо и за пролог към историята на лисицата Ай (няма да назоваваме името й в оригинал, защото на руски, пък и на български, има малко мръснишки подтекст – б.а.), да категоризира текста като незаслужаващ сериозен литературен анализ, ние ви го препоръчваме като алтернатива на всякакви досадни постмодерни конструкции от типа на „Името на розата”, започващи неминуемо с трижди досадното въведение как и къде е бил открит „обектът на мистификация” (да се чете: основното тяло на романа). Не това е играта на Пелевин – за него, макар и често да прекомерничи с игрите на думи (скиf, upper rat, same shi’ite, different fight са само малка част от попаденията му) и почти винаги да стига до грубички пародии на цялата западна литература и философия, гледайки ги през призмата на големия бизнес, глобализацията, PR-действителността, интерниет воайорството и келешкия градски сленг (от които те така и така вече са част); та, за него винаги е имало нещо много по-важно от всичкия този булшит-колорит. И това е пътят на самоусъвършенстването – независимо дали си човек или нечиста сила. Дете на епохата, Пелевин обладава цялата налична ерудиция и талант, за да стане или поредният фалшив постмодерен драскач, или самурай – и, слава на бога, отдавна е избрал второто, макар да владее до съвършенство и целия антураж от трикове на писателите от първия тип. Такива са и героите на произведенията му: лисицата Ай, от чието име се води разказът, е сякаш по-малка (или доста по-голяма) сестра на Петка от „Чапаев и Пустота”, Омка от „Омон Ра”, пилетата от „Затворника и Шестопръстия” и всички тем подобни от страниците на книгите му и от реалния живот (доколкото са останали). Тя е самурай, а не продукт на „псевдоизточната поп метафизика”, която мнозина, и критици, и фенове дори обичат, да привиждат у Пелевин.
Всъщност, може би е добре да обясним и какво точно е „лисица”: лисицата е древно като света създание с вид на невръстна нимфетка, надарено със свръхестествени способности и пиещо сексуалната енергия на мъжете посредством създаване на илюзии (в китайската митологична традиция ги има много такива същества). Лисицата, можем да кажем, е върколак в женски род, въпреки че това е доста условно – когато на сцената излиза класическият върколак (Саша, Фенрир или както искате го наричайте), става ясно, че макар да са от един вид, разликите и усложненията между тях са не по-малко, отколкото между двата пола при по-несъвършените им събратя – безопашатите маймуни. Лисицата обича да ловува кокошки. Както и английски аристократи. С всички останали свои жертви избягва да стига до края – т.е. оставя ги живи, защото така й диктува съвестта. Опашката на лисицата е най-силното й оръжие, символ на нейната красота и гордост, но и инструмент на същата тази съвест. Една лисица веднъж нахранила Буда и учениците му… И т.н. Когато лисица се влюби във вълк и го целуне, това може да въведе до необратими катастрофи – в случая, трансформацията на зловещия двуметров сив звяр, виещ за нефт срещу кравешкия череп на края на света и орисан да погълне Слънцето, в нещо гротескно като Полиграф Полиграфович и в крайна сметка – в полицейско куче. Любовта обаче, както добре знаем, съвсем не е нещо толкова просто, което да може да се сведе само до обичащия или обичания. Както и Свръхплътеникът не е просто Месията, пред когото всички плътеници трябва да тръпнат в телешко очакване… А за да прозрем отвъд илюзорността на този свят и да се потопим в Дъгоцветния поток на личната метаморфоза, първо змията трябва сама да захапе опашката си. Уроборус.

Сукубуси и инкубуси на прага на Рагнарьок

Сексуалният мистицизъм у Пелевин – от „Чапаев и Пустота” (чието ново издание под заглавието „Малкият пръст на Буда” в момента се подготвя), през „ДПП” и някои по-„незначителни” произведения, та чак до „Свещенная книга оборотня”, където темата се разгръща вече с пълна сила и мощ – никога не е бил просто стратегически PR трик, а поле за изследване на съвременната консуматорска култура, което малцина дръзват да разработят така, както се полага, обременени по един или друг начин от унисекс-ситуацията, в която тъне, под една или друга форма, целият ХХ век. Или ако трябва да го изведем в подточки (както е присъщо на лисиците, чието съзнание може да функционира едновременно на няколко нива, за разлика от човешкото):
●в подхода на Пелевин към темата липсва характерното за цялата съвременна западна литература и философия (ето, отново ги споменаваме) комплексарство: т.е. чичко Фройд отсъства от картината – няма го, сякаш никога не е съществувал;
● що се касае до формата на поднасяне на сцени, мисли, идеи, ситуации, концепции за секса, авторът съчетава природната дискретност (в която обаче има и солидна доза безграничност) на Изтока с директния и на моменти дори ексхибиционистки терминологичен апарат на Запада по начин, който, колкото и да не ви се вярва, съвсем не е вулгарен;
● в разглеждането на проблема за „пиенето на сексуалната енергия” (запазена територия на сукубусите и техните сестрици лисиците) няма капчица оценъчност, пък било то и завоалирана с естетико-философска орнаментация;
● макар и не пряко изведен, има го и елементът на застъпване за „красотата” на сексуалните илюзии и фантазии на безопашатите маймуни, колкото и отвратителни да изглеждат те в очите на другите (препратка: виж коментара на Кайо Лайното от „Разговор в Катедралата” на Варгас Льоса относно уважаването на чуждите пороци като неприкосновена територия – за това иде реч и при Пелевин);
● и още нещо много важно: умението да бъде поднесена и най-красивата еротична приказка, както и най-баналният хард-порно филм, с лекотота, с която се разказва мръсен виц (отново препратка: Бернар Вербер, съвременник и връстник на Пелевин, твърди, че цялата световна литература може да се сведе до изкуството на добре разказания виц – нещо, което постмодерните джуджета и гиганти на нашето време, все още гледат да избягват).
Туйто! Останалото е наслаждение, защото добрата литература, както и добрият секс (с обичания човек, независимо дали е ангел или плътеник), са и наслада, и естествен път към постигане на съвършенство, а не състезание по вдигане на тежести, както мнозина разправят… Те и за края на света все разправят, че всеки момент щял да настъпи.

Триединството „плът-плътност-плътеник” у Пелевин

Макар и не по радикалния начин, по който го прави един Картареску, да речем, Пелевин също създава посредством творчеството си светове, конструкции и адски машини, плод на кръвосмешението между плътта и мисълта – идеи, които текат по магистралите на кръвта и невроните, образи и герои, загнездени в хипоталамуса, истории и мечти, омазани с вътрешна секреция, мозъчни полукълба, готови да се разперят като пеперудени криле… Всичко това обаче, на фона на една преднамерено студена виртуалност, която мнозина, за съжаление, и до днес възприемат като естетика и идеология на автора, а не като необходима стилизация, за да се каже на човешки език трудното за изричане. А то е, че всички ние сме създадени от светлина и че всеки от нас е толкова голям, колкото по-близо до отключването на собствената си светлина, в цялата й плътност, е стигнал – независимо, че в ежедневието си най-често приличаме на двуизмерни герои от Playstation, от „Терминатор 2”, от „Просто Мария” или от някой по-сложен филм на Такеши Китано, или на анимационния аватар на големия лош сив вълк, на когото му предстои да бъде изяден от хищната Червена шапчица…

(Материалът е публикуван и във в. "Гласовде")

Споделете

„Ръкопис, намерен в лаптоп” или „Лисичите приказки на Виктор Пелевин и малкият пръст на Буда”

Дни на португалското класическо кино

Обявяват "Рицар на книгата" в Световния ден на книгата и авторското право

Ралица Генчева чете благотворително в Световния ден на книгата и авторското право

Четенето като изобилие от животи, събития и чудеса

Галин Никифоров: Книгите са нещо, което осветява живота ни по един вълшебен начин

Еврика! Успешни българи: Мартин Ралчев

40 години след подвига: В "Люлин 6" се появи улица "Инж. Христо Проданов"

Галерия "Леседра" отбелязва своята 33-годишнина

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР