Кметът на София Йорданка Фандъкова: “Позитивната фантазия си струва да се стимулира, защото разкрива дарбите на детето”

Учителка в 73 СОУ с преподаване на чужди езици “Владислав Граматик” в София, а след това и директор на училището.
През 2005 г. е назначена на поста заместник-кмет на Столична община.
През юли 2009 г. е избрана за депутат от партия ГЕРБ.
През същата година става министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов.
На 15 ноември 2009 година Йорданка Фандъкова е избрана за кмет на София.

“Когато имам свободно време в неделя, правя неща като всички обикновени хора...
Родена съм в Самоков, но цялото ми детство премина в Боровец. Там работеха моите родители. Затова и споменът ми е от боровата гора. Детството ми ухае на борова гора и планина. Цялата тази природа е в мен, защото съм била сред нея... Картина?... Имаше една особена атракция в Боровец по онова време. Пред стария хотел имаше едно езерце, в което фонтаните замръзваха по специфичен начин - разпръскват водата и тя замръзва, и така се получаваха интересни фигури. И този хотел с вид на планинска хижа, и гората зад него създаваха незабравима романтична картина... Бях затворила този период от детството задълго, и когато за първи път ме попитаха ваши колеги си дадох сметка, че в този период човек се формира и не може без него, без спомена за детството!!!
Аз съм родена в Деня на космонавтиката и винаги съм била горда - като че ли и аз имам принос към това събитие. Исках да стана космонавт, но никога не съм си мечтала да бъда учителка...
Убедена съм, че няма случайни неща в живота ни - попаднах в добро училище с много добра атмосфера, която въвлече и децата. А децата много допринесоха да не се променям, те са толкова искрени и не търпят фалш. Фалшът не върви при тях. Така те ме държат нащрек.
Фантазията в детството е нещо задължително и трябва да се поощрява, да се стимулира. И родители, и учители трябва да знаят, че фантазията не бива да се бърка с лъжата, иначе се получават конфликти. По-емоционалните деца разказват понякога в къщи много страшни картини от училище, като преобръщат или преувеличават нещата. Затова е нужно внимателно да пресяваме случилото се около тях. Позитивната фантазия си струва да се стимулира, защото това разкрива потенциала, дарбите на детето и това е важно за неговото развитие.
Аз и като дете бях много прагматична, занимавах се с много неща, но и до ден-днешен не умея да рисувам добре. Може би прекалено много се занимавах със спорт, с работа в училище...
Моите родители не са ме поучавали, както и аз го правя спрямо моята дъщеря... но по-голямата ми сестра изпълняваше тази роля... Копирането на родителите – това е елегантен процес, когато взимаш това, което ти е потребно. Майка ми не почиваше, тя работеше непрекъснато и все беше усмихната. Харесваше й да работи... Сега аз се усмихвам много, когато имам най-много работа. И усмивката със сигурност съм взела от нея.
Родителите ми не ми четяха много приказки, но ми разказваха неща от своето детство, истории за фамилиите. Важно е човек да знае корена си, дава му спокойствие и стабилност.
Играехме на продавачки с момичетата, а с момчетата - футбол. На учителки не ми допадаше много. Много приятелства имам от това време на детството, те са най-трайните. С една от приятелките се виждаме много рядко, но когато се срещнем, имам чувството че вчера сме се разделили.
Обичах приказките, индианските романи и всичко, което излизаше тогава по книжарниците. Ние бяхме от всеядното поколение четящи деца - баба Цоцолана, Пипи. Много ми харесваше Аника, но извън училище избирах да приличам на Пипи. С годините разбрах, че много често книгата помага да се ориентираш за дадено емоционално състояние - отваряш книга и попадаш на мястото, което ти трябва!!!
Сега чета приказки на моя внук, и на приказката за Хензел и Гретел ме кара да прескачам страшната история ...с ръчичка хваща и обръща страниците... Бабите трябва да четат на внуците си. Не можем да кажем, че днешното поколение е по-лошо от нашето... забравяме и приписваме на нашите деца нашите грешки - това е нашият страх... А децата имат време, трябва да го имаме и ние, за да им обърнем достатъчно внимание ...”
Затвърдихме усещането да бъдем мъдри и внимателни към децата и позитивната им фантазия след гостуването на екипа ни при столичния кмет Йорданка Фандъкова. Убедени сме, че и вие, слушателите на програма “Христо Ботев”, ще се приобщите към нашето възприемане и “разбиране” на детството, след като чуете целия ни разговор в предаването.

неделя, 31 януари от 10.00 часа
водещ: Ирина Вълчанова