Музикална радиоенциклопедия: „Цигулар на покрива” - шедьовърът, който разказва за разрушаване на традиции

В историята на американския музикален театър творческият тандем Джери Бок - Шелдън Харник остава благодарение на класическия шедьовър „Цигулар на покрива”, чиято премиера е на 22 септември 1964 в Imperial Theatre, а спектаклите достигат рекордния брой от 3242. Въпреки че започват да работят заедно още през 50-те и завършват сътрудничеството си в началото на 70-те, композиторът Джери Бок и поетът Шелдън Харник са доминиращият тандем на Бродуей през 60-те години на ХХ век - с цяла серия успешни заглавия, последното от които е „Ротшилдови”, показано на Бродуей през 1970. Бок и Харник са логичните приемници на двата водещи бродуейски екипа преди тях - Роджърс и Хамърстейн, и Лърнър и Лоу. Както и преките им предшественици, Бок и Харник проявяват особен афинитет към пресъздаването на един отминал свят, правейки го значим за съвременните зрители - чрез спектакли, преливащи от искрени емоции и музикална привлекателност. Някои от песните им са толкова точни по отношение на времето и мястото на действие в творбата, че е почти невъзможно да си ги представим извън пиесите, за които са предназначени. И още нещо: Бок и Харник проявяват особен интерес и симпатия към проблемите на обикновените хора и техните най-ценни качества: човечност, решителност и чувство за хумор, с които се изправят срещу ударите на съдбата. А тези удари могат да варират от загубата на работа, през загубата на любов до загубата на родина.
След като дълго обмислят идеята за мюзикъл по един от романите на Шолом-Алейхем, Бок и Харник и се обръщат за мнение към либретиста Джоузеф Стайн. Той не харесва идеята, но Бок и Харник са единодушни непременно да направят нещо по Шолом-Алейхем. След като прочитат книгата „Млекарят Тевие и неговите дъщери”, отпадат всичките им съмнения - това е техният материал! За първи път Бок и Харник се заемат с проект по собствена идея, без някой продуцент да им е предложил вече скицирано шоу.
„Цигулар на покрива” е четвъртият мюзикъл на двамата, продуциран от Харолд Принс. Постановката трудно може да се определи като комерсиална. Тя не предлага нито пищни декори и костюми, нито пърхащи ята от красиви момичета, нито забавна история. Основната тема на мюзикъла са традициите и тяхното сриване, а героите през цялото време отчаяно се опитват да защитят и запазят тези традиции в един чужд свят; на място, където не са желани и не притежават нищо; място, което в края на краищата са принудени да напуснат. След първия музикален номер - „Традиция”, всяка следваща сцена (респективно случка в живота на Тевие и неговото семейство), представлява сриване на поредната традиция, разрушаване на поредния идеал, на стремежа към щастие и спокойствие. Разбира се, либретото е отнесено конкретно към бедните евреи в царска Русия от началото на ХХ век, но темата е толкова универсална, че независимо от произхода, благосъстоянието и средата си, на нея би откликнал остро всеки зрител, защото „Цигулар на покрива” е творба, близка на всеки, изпитал някога на собствения си гръб някаква безсмислена жестокост.
Ако говорим за триумфа на сценичния вариант, безспорно централна заслуга за него има лидерът от постановката на „Уестсайдска история” Джеръм Робинс. Именно на неговата уникална хореография (както и на музиката на Бок, разбира се!), се дължи до голяма степен автентичната атмосфера в „Цигуларя“. Сред изключителните хореографски постижения са преплитането на еврейски традиционни танцови стъпки и украински гопак в сцената-наздравица „За живота” (L’Chaim), както и възхитителният еврейски мъжки танц от сватбената сцена, с цилиндри на главите на танцьорите и закрепени бутилки върху тях.
Филмовата версия на режисьора Норман Джуисън излиза на екраните през 1971 със запазената хореография на Джеръм Робинс. Критиката определя филма като изненадващо верен на оригинала, без Джуисън да има никакъв опит в жанра на мюзикъла. В случая просто се повтаря успехът на „Уестсайдска история”, когато опитен кинорежисьор в сътрудничество с хореограф от класата на Джеръм Робинс прави впечатляващ филм-мюзикъл. Някои съвременни изследователи по значимост и успех сравняват „Цигулар на покрива” с кинохита „Кабаре”. Така както сценичният вариант не опошлява и не разводнява сюжета на Шолом-Алейхем, така и филмът запазва най-същественото от съдържанието на историята за млекаря Тевие.
Режисьорът не представя някакъв монумент на еврейския фолклор, но филмът изобилства от фолклорни, религиозни и битови сцени. Тази творба доказва за пореден път, че публиката е готова да възприеме актьори, които пеят и танцуват на улицата. Киновариантът на “Цигуларя” не е разчленен на номера - танци, песни и диалози на екрана са едно цяло. Например, както Тевие и месарят Лазар Волф се уговарят за сватбата на Цайтел, двамата вдигат наздравица - с песен „За живота” (To Life - L’Chaim). Тевие и Лазар пеят, излизайки от къщата, пеят, докато вървят към кръчмата - и там довършват музикалния номер. Пеенето и танцуването на екрана са достоверна, убедителна и неизбежна човешка проява.
Някои изследователи виждат във филма „Цигулар на покрива“ приложение на реалистичния музикален театър на Валтер Фелзенщайн в реалистичен филмов мюзикъл. Между другото, Фелзенщайн е автор на една от най-успешните театрални постановки на „Цигуларя” в берлинската „Комише Опер”. И още нещо забележително във филма на Джуисън: виртуозните цигулкови сола, изпълнени от самия Исак Щерн и новата оркестрация на Джон Уилямс, който е и диригент на записа. Вероятно примерът на Щерн провокира десетилетия по-късно друг велик цигулар - Ицхак Пърлман, да изсвири популярното соло от музиката на друг киношедьовър на еврейска тема - „Списъкът на Шиндлер”. Интересно е и мястото на заснемане на „Цигуларя” - малко градче в бивша Югославия. Филмът получава осем номинации за „Оскар” и е удостоен с три награди - за музика, режисура и за изпълнението на Хаим Топол в ролята на главния герой.

четвъртък, 11 февруари от 16.30 часа