Нов роман на Рада Александрова

публикувано на 17.11.10 в 15:39

Снимка: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Надя Попова разговаря с авторката в „Артефир”:
Попова: Рада Александрова няма нужда от особено представяне, защото известността й като поетеса, драматург, автор на проза за деца и възрастни я прави една от знаковите фигури в съвременната българска литература и това се знае от нашите слушатели. Повод за срещата е новата й книга „Другия”. Чела съм всичко писано от теб. Бързо ли написа книгата си?
Александрова: Хората казват, че са прочели книгата ми за една вечер, но аз я писах 10 години. Изчаквах времето да се натрупа, за да видя по-ясно нещата. Това е книга за нашия преход, който никак не беше лек и удари няколко поколения.
Попова: Аз мисля, че ти си намерила особен ъгъл към този двойник, към другия, към целия ад, който носи в себе си мислещият човек. В това време на изпитание е подложено не толкова физическото, а преди всичко нравственото оцеляване.
Александрова: Аз обичам хубавата проза, но ми е скучно да пиша в традиционен стил. Тук се опитах да намеря всички ъгли, от които мога да осветля и героинята, и събитията, въобще цялата тази мозайка, от която се състои живота ни. Може би съм останала вярна на усещането си за света. Той не е единен, той е някак си разпокъсан. Струва ми се, че тази мозаична форма отговаря и на нашия вътрешен хаос, на вътрешното ни напрежение и на външния хаос също. Хората се сблъскаха с едно много напрегнато време, в което нещата се разкъсват. Всеки автор си намира своята форма. Тук напипах образа на „другия”, който се движи на ръба на фантастичното и битовото. Този, „другият”, отговаря на нашия вътрешен глас и дори на нашите противоречия. В интелигентния човек винаги има един глас, който поставя под съмнение нещата и търси друга гледна точка. Винаги се самонаблюдаваш, винаги разговаряш със себе си. Това е вътрешният конфликт на човека, който той си носи.
Попова: Аз се радвам, че в романа не си допуснала никакво политизиране, въпреки че е за преходното време.
Александрова: Няма нужда от политизиране. Ние показваме живота, който сме изживели. Това пенклерство на българската интелигенция, това изритване от спокойната посока на живота - всичко това исках да кажа и затова писах много бавно, за да осмислям всичко. Повечето от нещата са писани като стихотворения, с един сгъстен темпоритъм. Чаках да дойде следващото, което ще осветли тези образи. Това е една галерия и от силуети. Така се обогатява и картината на нашия живот, която се опитах да предам чрез романа си.
Попова: Дали изтласкването на болката чрез изговарянето на всички тези неща носи облекчение и кое ти беше най-трудно чисто психологически и художествено?
Александрова: Кое е онова състояние на подем, което ние преживяхме в началото на промяната. Ако сега бях започнала да пиша такъв тип книга, в този момент тя щеше да е много по-трагична. Тук има драматизъм, но все пак книгата е светла. Сега ми се струва, че в общ план нещата в България просто вървят в една по-мрачна посока, особено за нашата интелигенция. Не напразно съм сложила този епизод за пенкилера. Това се отнася за всички профили по принуда. За мен това е трагично в нашето общество. Ако трудът ни продължава да се подритва, гледам с голяма скръб към тази част на обществото, която е онеправдана като стойност, като оценка.
Попова: Как хората посрещат книгата ти и дали тяхното усещане съвпада с твоето послание?
Алекстандрова: Имам радостното усещане за едно паралелно гледане. Получавам отзиви, които говорят за съпричастие и разбиране. Мисля, че от прослойката, за която говоря романът ще се приеме.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Нов роман на Рада Александрова

По стъпките на творците в "Кварталът на писателите"

Емил Джасим: Историята е благодатна в създаването на критично мислене

Ловешкият театър представя "Малката книжарница" в София

"Тайните на линогравюрата" разкриват във Варна

200 произведения на Салвадор Дали в Ямбол

Музикалният театър пита "Здравей! Как си, приятелю?"

Не е зле!

"Странично осветление" – монолог на актьора Юрий Рахнев

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР