Нова и най-нова история на „АфроКубизма” в онлайн изданието на „Аларма”

Записки и срещи от първото голямо европейско турне на едноименния проект
В този конкретен случай терминът-клише „проект” не бива да дразни читателя, защото продуцираният от британския лейбъл World Circuit „АфроКубизъм” си е точно „проект” – в най-положителния смисъл на понятието: с първоначален замисъл, с изследователски сюжет, поетапно осъществяване и (дай боже) множество продължения. „АфроКубизмът”, макар и не под това име, като хрумване предхожда Buena Vista Social Club, а през последните години неколкократно е давал индикация, че… аха, ще се роди – с песни като Ai Ga Bani на Али Фарка Туре и Тумани Диабате (с участието на Орландо Качаито Лопес) и Sante Yalla на сенегалеца Шейх Ло, с дебютния и за съжаление последен албум на без време отишлия си кубински перкусионист Анга Диас… Всъщност в диска „АфроКубизъм” има специална пиеса, композирана от Баба Сисоко и посветена именно на Анга Диас. И наистина – всички тези великани на музиката на Куба и Мали, преселили се в „по-добрия свят” през последните години – и Али Фарка, и Качаито, и Анга – сякаш ни се усмихват от Вечността: на нас и на „новото бебе в семейството”, както нарича „АфроКубизма” майсторът на западноафриканската арфа (кора – б.а.) Тумани Диабате. Нека да припомним, че именно Тумани беше човекът, който преди пет години за пръв път сподели пред нашите слушатели, че подготвя именно такъв проект заедно с Елиадес Очоа от Buena Vista.
И когато се срещнахме отново в края на ноември 2010 година в „Цанкарев дом” (словенското НДК) пет години след създаването на другия мащабен „биг бенд” на Тумани, Symmetric Orchestra, посветен на културното възсъздаване на Мандингската империя от XIII век – той въодушевено ни доразказа…

Историята на „АфроКубизма”

„Получи се като кръстосване на две различни идеи. Първо трябваше да е съвместен албум – мой и на Елиадес. Запозна ни Ник Голд, нашият издател. Свирихме за първи път в един хотел в Амстердам – само кора и китара. Свирихме цял час и се получи невероятно. А после продуцентът си спомни, че преди години е имало такава идея – двама африкански музиканти – Басеку Куяте и Джелимади Тункара – да участват в записите на Buena Vista Social Club. Не се случило тогава, защото имали някакви проблеми с паспортите и не получили виза за Куба. Но ето че се случва днес – и това, което ме радва, е че музикантите от Мали не се опитват да свирят кубинска музика и кубинците в този проект не се опитват да свирят музика от Мали, не: всички ние свирим своята си музика и се получава нещо по-голямо, нещо съвсем ново – сякаш имаме ново бебе в семейството…”

Освен Тумани, Елиадес (заедно с музикантите от Grupo Patria), Басеку (виртуоз на н’гони, познат от албумите на Али Фарка Туре и от двата си солови албума, вторият от които издаден от американския лейбъл Sub Pop) и легендарния китарист Джелимади Тункара , в албума участват още двама от голямата грио-фамилия Диабате – певецът Касе Мади Диабате и балафонистът Ласана (братовчед на Тумани от Гвинея, познат на широката публика от съвместната работа на Тумани с Тадж Махал). И това е само началото! Още в отговора на първия ни въпрос Елиадес Очоа ни уверява в това:

Когато се поставя основата на нещо толкова голямо (във всеки един смисъл), каквото е „АфроКубизмът”, много важна е селекцията. Да започнем от кубинските песни, които познаваме – народни или създадени от Компай Сегудно, от Нико Сакито, от Вас самия. Как избрахте кои точно да влязат в този албум и да бъдат „пренаписани” един вид в западноафрикански стил?
Репертоарът на проекта „АфроКубизъм” се състои от традиционна кубинска музика, но там се появяват и две интерпретации на песни на Елиадес Очоа, мои – A la luna yo me voy и Tumbao 27. Това са мои неща. Има и песни на Гийермо Портавалес и Лоренсо Йересуело, и на други кубински автори – да, това е един разнообразен диск. Всички парчета, които присъстват в албума, следват единно внушение, но в крайна сметка продуцентът Ник Голд (човекът начело на World Circuit – б.а.) беше този, който реши кои песни да влязат и кои не. Когато подхванахме този проект, репертоарът ни се състоеше от 25 песни и от тях трябваше да избираме кои да останат в диска. Другите песни също са добри, но ще бъдат за друг диск.
Вашата музика с Grupo Patria е свързана повече с традиционните кубински стилове – сон, гуахира и други – и не е толкова „африканска” или „афро-кубинска”, ако я сравним с тази на Роберто Фонсека или на Омар Соса, например. Това, според мен, прави срещата Ви със музикантите от Мали още по-интересна. Вие лично кога и как открихте африканската музика за себе си– и като слушател, и като музикант?
Преди много години, през 1995 г., записах един диск с Ману Дибанго, известния саксофонист от Камерун. Но това не е същото, което правя сега. С проекта „АфроКубизъм” навлязох наистина в африканската музика. Докато навремето Ману Дибанго следваше нашата музика и се адаптираше към нашия стил, сега ние се адаптираме към африканците, както и те се адаптират към нас. Сега имаме истинско обединение на две различни сили.
Споменахте песента A la luna yo me voy, която сте включили в този албум. Тя е интересен случай, защото е „африканска” по свой си начин, черпейки от хаитянските традиционни стилове…
Тази песен е на Елиадес Очоа. A la luna yo me voy е сливане, хармония между френската тумба, хаитиянските ритми и кубинския сон: в нея има от всичко. Но да – влиянието от хаитянската, а оттам и от африканската музика тук е много силно.
Кое беше най-голямото предизвикателство за Вас, когато се захванахте с „АфроКубизма”?
Когато започнахме да репетираме, в началото се чувствахме странно, защото сме свикнали да работим с нашия си кубински звук. Африканската музика е друг начин на свирене, друг начин на правене на музика. Но с течение на времето започнахме да се запознаваме все повече с африканската музика и да се чувстваме все по-удобно в нея. Днес дори мисля, че се справяме добре. Работихме доста, знаейки, че трябва да направим добре нещата. Така се и получи.
Албумът „АфроКубизъм” страничен проект ли е за Вас или по някакъв начин ще зададе нови насоки в музиката Ви?
Начинът, по който аз правя традиционна кубинска музика няма да се промени никога. Сега вратите пред мен са отворени към други култури и винаги мога да направя различен проект, но личният ми стил винаги ще си остане кубинският сон. Според Вас „АфроКубизмът” традиционна музика ли е, или авангардна?
Той не е нито нов, нито необичаен. Мисля, че „АфроКубизмът” е просто музика. От определена гледна точка този проект е нещо ново и различно, защото африканци правят кубинска музика и кубинци правят африканска. Но със сигурност се получи добре и това сътрудничество е по-скоро нещо естествено, отколкото ново.
Как Вие приехте това сътрудничество?
На мен ми харесва и винаги ще съм отворен към подобно сътрудничество. В този случай това беше наше задължение, което бяхме поели преди 14 години. Когато се правеше Buena Vista Social Club идеята беше да се направи именно това – запис на Елиадес с няколко африканци и може би няколко кубински артисти. Но тъй като африканските музиканти не успяха да дойдат в Куба тогава, записахме Buena Vista. Това, което сега направихме, трябваше да е оригиналният Buena Vista Social Club.

Превод на интервюто с Елиадес Очоа от испански: Валентина Димитрова

(Материалът е публикуван и в сп. ЛИК)

Споделете

Нова и най-нова история на „АфроКубизма” в онлайн изданието на „Аларма”

За скандалната пиеса на Иван Теофилов – 60 години по-късно

Серия от лекции за тялото в киното с водещ Николай Колев

Офорти на варненски ученици по рисунки на Владимир Димитров-Майстора

Весела Ножарова: Българският артпазар все още не е регулиран

Резервно око: един различен поглед към реалността

Коклюш: Ваксинираните преди 10 години могат да се разкашлят, но няма да е тежко

Марта Радева: Всеки човек, вярвам, е дошъл с някаква задача на земята

Има ли скок в нивата на корупция, или е само усещане?

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР