Радиоенциклопедия „Хлябът - символика и култура”

Хлябът в приказния свят на вещите

Крина и шиник (Регионален етнографски музей, Пловдив – постоянна експозиция).
Снимка: Соня Семерджиева
В традициите на българина хлябът е тайнство. Той притежава особени функции, които се пренасят върху процеса и вещите при неговата направа: шиникът за зърно, ситото, нощвите, ръженът за разравяне на огнището; месалът за покриване на тестото и на топлата погача… Ситото не пресява само брашно. То участва в сватбените ритуали. Преди бъдещата невяста да напусне бащиния дом, на прага тя поглежда през сито към идващата момкова рода. Дали в новия дом ще е сит животът й? Този миг е преломен и за нейното семейство. Правилно ли са „отсели” своя избор за зет?
Ситото е нравствена мяра и в ролята му на орисник. Защо го пълнят с орехи и потракват с тях при първа пита „сповойник” на бебето? Случайно ли нощвите напомнят за нощ? Кога „оживява” ръженът и защо вечер непременно го слагат „да поспи” край огнището? „Шиник жито за жълтица” – орачът трябва не само да произнесе магическата фраза, но и да напълни шиника с най-едрото зърно, като прави първа бразда за новия аграрен сезон. Впрочем, колко е обемът на един шиник? Ако моралната мяра е относителна, защо и шиникът, и крината, и оката събират „около”, а не точно количество?
Каква е причината, заради хляба, да се появи мярката за скъпоценности – карат?
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кърджали

21 октомври – Ден на град Кърджали

Кърджали e първият град в България, в който се представя изложба за 7- годишната реставрация на Желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул. Изложбата е част от богатата на събития празнична програма по случай 21 октомври, когато се чества Денят на града. По време на Балканската война на този ден през 1912 година Кърджали, останал в пределите на Османската..

публикувано на 19.10.18 в 17:35
Георги Мамалев

Театър и лов в ефира

Гост на предаването е актьорът Георги Мамалев, който нито е рибар, нито е ловец, но все пак има едно злополучно участие в лов на диви прасета. Благодарение на неговото участие нито едно животно не е пострадало. За този изключителен ловен излет Георги Мамалев разказва с неподражаемото си чувство за хумор и прилагайки целия си артистичен чар.

публикувано на 19.10.18 в 17:05
Томас Едисън

От продавач на бонбони и вестници до велик изобретател

„Възможността се пропуска от повечето хора, защото е в работнически дрехи и изглежда като работа“. Това е написал преди повече от век известният изобретател Томас Алва Едисън, с чието име се свързва друга крилата фраза в същия дух: за деветдесет и деветте процента труд и единият процент талант. Резултатът на практика води да рекордните 1093 патента...

публикувано на 18.10.18 в 17:05
Аделина Филева, Митко Новков и Красимир Илиев в студиото на

Изкуство и емиграция – вътрешна и външна

В СГХГ успоредно стоят две изложби – на Александър Добринов, прочутия карикатурист и шаржист, и на Елиезер Алшех – един от най-интересните български художници от 30-40-те години на ХХ век, които сякаш нямат помежду си преплитания и пресечки. Двете експозиции носят две напълно несъотносими една към друга заглавия: неутралното „Александър Добринов...

публикувано на 17.10.18 в 17:10

Как са говорели софиянци през ХVI век

Твърде безотговорно би било да твърдим, че разговорната реч от толкова далечно време може да се възпроизведе напълно, но все пак запазени писмени източници от епохата хвърлят светлина върху някои особености на говоримия език на прапрародителите на най-чистокръвните столичани. Житията и службите на софийските мъченици са тези ценни документи, които,..

публикувано на 16.10.18 в 16:55