Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музеят в културното пространство на Гърция

Сградата на Националния археологически музей в Атина.
Снимка: Архив
От началото на годината вниманието на българската публика беше привлечено от няколко интересни събития, свързани с различни аспекти на гръцката култура у нас. Но две изложби, посветени на книгата, писателите и поезията, се радваха на повишен интерес от страна на многобройни посетители.
Преводачи и читатели бяха впечатлени от колекционерската сбирка на Гръцката фондация за култура, от наградени книги за периода 2006-2009 година, които тя представи в Западното фоайе на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методи”, от 24 март до 14 април. За първи път бяха изложени и гръцките преводи на книги от български автори, като Константин Фотинов, Софроний Врачански, Йордан Радичков, Антон Дончев, Павел Вежинов, Христо Фотев, Георги Фотев, Юлия Кръстева, Кирил Топалов, Алек Попов и дуги. Показана бе и книгата на Янис Рицос в превод на Здравка Михайлова, отличена с Държавната награда за превод на гръцка литература за 2011 г.
А до 5 май 2011 г., в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков” на град Велико Търново, все още може да се види и изложбата „Никос Кавадиас - поетът на моретата и на несбъднатата любов”. Тя е плод на сътрудничество между библиотеката и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и е организирана отново със съдействието на Гръцката фондация, също по повод Световния ден на книгата.
Със своята древна култура Гърция винаги магнетично е привличала погледите и примамвала въображението на милиони хора от цял свят. Заслуга за това имат събирачите на истории и легенди за древни герои. Хората, определящи себе си като колекционери на антики и различни археологически артефакти - късчета от една пребогата история, достигнала до наши дни, прилежно съхранена в богати и интересни музеи или частни колекции...
Музеите и музейното дело възникват още в древни времена. Те се появяват заедно с библиотеките и архивите в древността и се обособяват през античния период. В тях се съхранява голяма част от материалните свидетелства за атинската цивилизация. Затова днес те са достъпни за желаещите да ги видят в гръцките или в други музеи по света.
Сред тези артефакти първото място е отредено на текстовете на историци като Тукидит, Херодот, Ксенофон и на оратори като Демостен и Исократ, на философи като Платон и Аристотел, на писатели като Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан и други. Запазени са и архитектурни паметници, скулптури, керамични произведения, бижута от злато и сребро, монети...
Националният археологически музей и Музеят на византийското изкуство, разположени в Атина, са признати за едни от най-големите и привлекателни музеи в света. Сред най-ценните експонати на Националния археологически музей са „маската на Агамемнон” и „Антикитерският механизъм”. Устройство, открито през 1902 г. в Егейско море, близо до остров Антикитера, разположен между Крит и Пелопонес. Първоначално са го смятали за часовников механизъм, а по-късно - за прототип на астролаб, с който е възможно да се определи позицията на небесните тела... Специалистите предполагат, че вероятната възраст на Механизма е приблизително 2100 - 2150 години.
Други по-известни музеи в Атина, притежаващи гръцки антични предмети, са музеят Акрополис, музеят Голандрис - съхранява предимно предмети от древната егейска култура, музеят Бенаки, Националният исторически музей и Музеят на гръцкото народно изкуство - с богата колекция от традиционни костюми. Археологическият музей в Ираклион, на остров Крит, притежава внушителна колекция от минойски и ранногръцки антични предмети. Интересни са и експонатите на археологическите музеи в Олимпия и Солун.
Уникална е магнетичността на Акропола, прочул се с посветения на Атина храм Партенон, създаден от талантливия Фидий... От височината на Акропола се вижда цяла Атина с високите хълмове наоколо. На изток е Имитос, на североизток е Пендели, на север – Парнита, а на запад е Сароническият залив - с островите Саламина и Егина. В сърцето на града е разположен хълмът Ликавито с малката църква „Св. Георги”, кацнала на самия му връх.
Културното наследство на Гърция, в хармонично съчетание със средиземноморския климат и гостоприемството на гърците, превръща страната в привлекателна туристическа дестинация. За мястото на музея в културното пространство на Гърция и развитието на туризма, ще разговаряме с нашия гост Н.Пр. Данаи - Магдалини Куманаку, извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в София. Г-жа Куманаку завършва социология в Париж и политически науки в Атина, след което последователно заема редица дипломатически постове. Аташе е в Министерството на външните работи, Дирекция „Елинизмът зад граница” (1979), трети секретар в посолството на Гърция в Никозия (1981), работи в Mинистерството на външните работи, дирекция „Политически отношения с Турция” (1987) и в посолството на Гърция в Берн (1988). През следващата година е генерален консул на Гърция в Женева, и в Париж - през 1994. През 1998 вече е министър-съветник в посолството на Гърция в Анкара, пълномощен министър (2000). Н.Пр. Данаи - Магдалини Куманаку е била директор на Протокола на Министерството на външните работи (2002) и отново пълномощен министър (2003). Има една дъщеря. Владее английски и френски език.

събота, 30 април от 15.00 часа
По публикацията работи: Божидар Любенов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Резервно око: един различен поглед към реалността

Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..

публикувано на 25.04.24 в 07:53
Радостин Радев

Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..

публикувано на 24.04.24 в 16:46
Кадър от снимачния процес

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта".  Самият късометражен музикален филм е продуциран от..

публикувано на 24.04.24 в 16:04

Привидният парадокс на непреходната култура

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..

публикувано на 24.04.24 в 11:36
Анди Готс (вдясно) и Георги Тошев

Фотографията като среща

Анди Готс неслучайно носи прякора "фотографът на звездите". Сам се хвали, че от първите си стъпки в изкуството не е снимал нищо друго, освен знаменитости. И докато в началото му се е налагало да ги ухажва за да застанат пред камерата му, днес известните сами го търсят. Фотографът печели популярност с вниманието, което отделя на личностите зад..

публикувано на 24.04.24 в 11:30