Какво ни предстои в икономически и социален план

Две мнения в предаването „Нашият ден”:
Пламен Димитров, президент на КНСБ:
„Ако погледнем назад, ще видим че има доста конкретни критики, които ние сме отправяли през годините. Най-сериозната критика, наред със запазената стабилност и устойчивост на страната, беше свързана с отказа от стимулиране на  бизнесите, особено през втората година на управление на ГЕРБ. Оттук нататък има възможности за по-друг вид икономическа политика, която, без да залита вляво или дясно и без прекалена рестрикция, да разхлаби възела в рамките на икономическата логика, в рамките на фискалната рационалност и финансова стабилност. Така може да се стимулира икономиката да расте повече. Трябва да се обърне повече внимание на потреблението. Нужно е стимулиране на инвестиционното и лично потребление, иначе не можем да растем напред. Най-важното си остава да започнем да създаваме работни места. 360 хиляди работни места бяха загубени през последните две години. В малките селища това е основен ключов проблем. Тези пък, които имат работа, са с крайно свити доходи и реален драматичен спад на покупателната способност. Задължителни са реформи. Ето това формулира двете ни основни искания към управляващите. Ние искаме секторни диалози и започваме да правим такива срещи за уточняване на параметрите, на минималните прагове за следващата година. Вече част от бизнеса договаря нови условия, защото се забелязва ръст в производствата им. Важното е, че от тази есен тенденцията на замразяване на доходите се пречупва”.

Димитър Ганев, икономист в Института за пазарна икономика:
„Възможности има много, но дяволът е в детайлите. Хубаво е да си припомним, че освен сектори, има и конкретни фирми. Ако някой се е договорил със синдикатите за увеличение от 10 на сто или 20 на сто, това е окей. Едно е да препоръчаш увеличение на доходите в един сектор, друго е да го разпоредиш. Лошо е, когато правилата стават задължителни и за фирмите, които не са участвали в това договаряне, било на национално ниво при договаряне на минималната заплата, било на секторно ниво с вменяване на минимален осигурителен праг. Колкото до бюджетния сектор, замразяването на заплатите беше включено при обсъждане на дефицита.
Тази година потвърдихме, че до 2013 година няма да се пипат доходите. Основният проблем си остава липсата на работни места. И доходите са проблем, но не толкова. Върху този проблем трябва да се фокусира. Това с административно покачване на заплатите няма да се получи. Акцентът е върху по-добра среда за правене на бизнес, по-гъвкав пазар на труда, а не просто да се наливат пари и да се стимулира потреблението.”