На 16 септември от 11 ч. в "За българската популярна музика": Маргарита Хранова

Снимка: Архив

В предаването ще представим най-новата версия на емблематичния хит на Георги Христов „Черно и бяло”, с Томи Йовчев – организатор на фестивала „София пее”, ще представи участниците в предстоящото издание. Гост в студиото ще бъде и певицата Маргарита Хранова, с която ще разговаряме за миналото и настоящето в нейната певческа кариера.
Когато говорим за успехите на българското ни вокално изпълнителско изкуство в областта на забавната ни музика, с увереност можем да твърдим, че сред онези, които вече години наред разнасят славата на певческа България, свое определено място заема и тя – Маргарита Хранова. Настойчиво звучи и днес песента на нейния живот, песен в различни тоналности, преминала през модулациите на времето, за да достигне пълното си съзвучие в последните две-три десетилетия. За огромно мое съжаление срещите ми с Маргарита Хранова са били винаги кратки и… не достатъчни. Тези – мимолетните през последните години се броят на пръсти. Далеч повече са „мълниеностните” – от нейните концерти, на които Маргариа Хранова неведнъж е показвала класа, при това световна. Притежаваща изключително красив и многобагрен, наситен и еднакво изравнен по сила по целия диапазон сопранов глас, през годините певицата непрекъснато търси своето усъвършенстване. Маргарита Хранова вече извървя един ясно очертан път на творческо развитие, изгради богат и разнообразен песенен репертоар – разностранен по стилова характерност и национална принадлежност. В продължение на почти четири десетилетия Маргарита Хранова е сред най-добрите наши певици, сред онези, които оформят вокално-изпълнителския облик на жанра „забавна музика” в България и създават с творческото си присъствие на сцената и звукозаписното студио високо художествено ниво.
Може да се каже, че Маргарита Хранова „прохожда” в забавната ни музика още като ученичка в гимназията, когато постъпва в самодейния ансамбъл „Маяковски”. Желанието на младата певица да учи пеене и това да осмисля професионално нейния живот е над всичко останало и в края на 60-те тя кандидатства в софийската консерватория с ясна и аргументирана мотивация към усъвършенстване на своята дарба, трупайки опит и познания за музиката. По тази причина Маргарита Хранова успешно се справя с кандидатстудентските изпити и постъпва като редовна студентка в полувисшия тогава Естраден отдел към консерваторията в класа по пеене на Ирина Чмихова. Първият официално регистриран студиен запис в Първо студио на БНР, Маргарита прави през 1969 г. - на прочутата песен „When A Man Loves A Woman” от репертоара на Пърси Слейдж (българският текст е на Димитър Керелезов със заглавие на българския вариант на песента „Ако ти си отиваш”, аранжимент Николай Куюмджиев). Края на 1970 г. е съдбоносна за Маргарита Хранова. Вече с диплома в ръка от консерваторията и натрупала вокални умения и познания тя е поканена от Николай Куюмджиев (Бебо) да пее в току що сформираното от него трио „Обектив -71”. Участието й в тази формация е кратковременна, но въпреки това певицата успява да запише малка плоча с триото с включени четири песни, която „Балкантон” издава в края на 1971 г. Същата година, при това твърдо решила да се отдаде изцяло на самостоятелна кариера, Маргарита Хранова участва в телевизионното предаване „Млади гласове”, а през следващата година тя е сред финалистите в първия телевизионен Мюзикхол, където представя отново преводна песен - италианската „Обич ли гори”, български текст - Димитър Ценов, аранжимент - Николай Куюмджиев.
Маргарита Хранова многократно е удостоявана с отличия от наши и международни песенни фестивали и конкурси.„Златният Орфей” поставя началото. На осмото издание на фестивала през 1972 г. тя представя България в Международния конкурс за изпълнители и получава втора награда. Същата година на шлагерния фестивал в Александрия – Египет Маргарита Хранова взема наградата на журито и публиката за най-добър изпълнител. Следват: 1974 г. – първа в шлагерния фестивал в Дрезден, 1975 г. – първа награда на фестивала „Братиславска лира”, 1976 г. – специалната награда на организационния комитет на песенния фестивал в Палма де Майорка, 1979 г. – първа награда на грамофонните фирми на фестивала в Сопот – Полша, представяйки „Балкантон”.
През 70-те години в българската забавна музика се забелязва едно „преосмисляне” на създаденото от предишното десетилетие. Новото поколение композитори, текстописци, аранжори и изпълнители търсят индивидуалност в новите си хрумвания и идеи.Маргарита Хранова е от „новото” поколение певици в българската забавна музика, която си поставя не леката задача, да наложи своето име сред вече много популярните и обичани певци като Лили Иванова, Йорданка Христова, Емил Димитров. В обзорен по своята същност и цели Хранова има редкия шанс да попадне в школата на най-добрите и образовани музиканти по това време.Композиторите Петър Ступел, Иван Маринов, Александър Йосифов, Янко Миладинов и особено Найден Андреев имат съществено значение за изграждането на Маргарита Хранова като певица.
След поредица от малки и сборни плочи с включени песни в изпълнение на трио „Обектив-71” и самостоятелни - на Маргарита Хранова (първата малка плоча излиза през 1972 г.), през 1974 г. „Балкантон” пуска в продажба първата дългосвиреща самостоятелна плоча на певицата с включени 12 песни от български и чужди автори. Не е случаен изборът за първа песен в плочата - „Албена” на Найден Андреев и Недялко Йорданов!... Найден Андреев е в силен творчески тандем с Маргарита Хранова още от зората на нейната кариера. През 1973 г. с неговата „Далечна песен” двамата печелят телевизионния конкурс „Мелодия на годината”. Яснота на песенната форма, категоричност на идейния замисъл в името на директното внушение, са качества, присъщи изцяло на композиторския почерк на Найден Андреев. Маргарита Хранова е сред певиците, които по неповторим начин през годините е пресъздала всяка една негова творба. Всепризнат майстор на песенната форма, Найден Андреев притежава рядката дарба да сътворява песенна инвенция, да работи със сравнително малък по обем тематичен материал и с характерния за него мелодико-интонационен и хармоничен език да изгражда образ и да внушава с песните си дълбоки емоционални състояния. През годините той е доказъл умението си да „изисква” всичко, заложено в „ограничения” тематичен материал, които се съдържа в структурата на една песен, да го преобразува и трансформира, следвайки логиката на своя първоначален замисъл и основна идея. Така в своите песни той успява да постигне забележително и завидно единство между различните компоненти на музикалното изграждане и да предаде една цялостност и завършеност на творбата. В репертоара си Маргарита Хранова има записани стотици песни на Найден Андреев. Почти всичките са с висока художествена стойност, сред многото незабравими ще останат „Далечна песен” – 1973 г., „Албена” - 1974 г., „Вечност” – 1974 г., „Песен за моя син” – 1974 г., „Повиках вятъра” – 1976 г., „Устрем” – 1977 г., „Моето мъжко момиче” – 1978 г., „Безсъница” – 1979 г.
Наситени с интензивна дейност са 80-те години за Маргарита Хранова. До 1989 г. певицата има издадени 9 дългосвирещи плочи от „Балкантон”.

Маргарита Хранова на

© Снимка: личен архив

През 1982г., десет години след първото и участие в „Златният Орфей”, Маргарита Хранова отново е избрана да представя България в Международния конкурс за изпълнители. На това 18-ото издание на фестивала тя получава „Бронзов Орфей” (за първи и единствен път през 1982 г. се връчват златни, сребърни и бронзови статуетки, които заместват съответно първо, втора и трета награда), наградата на Съюза на музикалните дейци за най-ярко изразен изпълнителски стил и наградата на българските и чуждестранни журналисти. Отново на „Златният Орфей”, при това неведнъж, представени от нея песни на фестивала печелят първите места, „Златната статуетка” (през 1986 година Маргарита Хранова участва в конкурса за български песни на „Златният Орфей” с песента на Мария и Иван Тенев „Дори и на сън”, която получава Голямата награда „Златният Орфей”).
Излагането на тези дребни, но в избрания контекст в никакъв случай маловажни факти, поставя под въпрос вече изградените ни представи за певицата Маргарита Хранова и я представя по начин, който тя съвсем заслужено е обект на по-систематично и обстойно изследване в настоящата статия.
Маргарита Хранова е българска певица с огромен принос за развитието на забавната ни музика. Постигнатото от нея досега и като численост песни, и като ниво на художествено завоевание – предоставят богат и благороден материал за изследвания, преценки, обобщения. И макар написаното недостатъчно анализира изпълнителския облик на Маргарита Хранова, дори по-беглият прегледна цялостното творчество на певицата, така и на отделни характерни моменти в него дава основание да се твърди, че певицата е сред изтъкнатите представители на нашата забавна музика. И въпреки че днес музиката се диктува от други правила, Маргарита Хранова продължава да разрешава с успех нови и интересни творчески задачи.