На 16 септември от 11 ч. в "За българската популярна музика": Маргарита Хранова

Снимка: Архив

В предаването ще представим най-новата версия на емблематичния хит на Георги Христов „Черно и бяло”, с Томи Йовчев – организатор на фестивала „София пее”, ще представи участниците в предстоящото издание. Гост в студиото ще бъде и певицата Маргарита Хранова, с която ще разговаряме за миналото и настоящето в нейната певческа кариера.
Когато говорим за успехите на българското ни вокално изпълнителско изкуство в областта на забавната ни музика, с увереност можем да твърдим, че сред онези, които вече години наред разнасят славата на певческа България, свое определено място заема и тя – Маргарита Хранова. Настойчиво звучи и днес песента на нейния живот, песен в различни тоналности, преминала през модулациите на времето, за да достигне пълното си съзвучие в последните две-три десетилетия. За огромно мое съжаление срещите ми с Маргарита Хранова са били винаги кратки и… не достатъчни. Тези – мимолетните през последните години се броят на пръсти. Далеч повече са „мълниеностните” – от нейните концерти, на които Маргариа Хранова неведнъж е показвала класа, при това световна. Притежаваща изключително красив и многобагрен, наситен и еднакво изравнен по сила по целия диапазон сопранов глас, през годините певицата непрекъснато търси своето усъвършенстване. Маргарита Хранова вече извървя един ясно очертан път на творческо развитие, изгради богат и разнообразен песенен репертоар – разностранен по стилова характерност и национална принадлежност. В продължение на почти четири десетилетия Маргарита Хранова е сред най-добрите наши певици, сред онези, които оформят вокално-изпълнителския облик на жанра „забавна музика” в България и създават с творческото си присъствие на сцената и звукозаписното студио високо художествено ниво.
Може да се каже, че Маргарита Хранова „прохожда” в забавната ни музика още като ученичка в гимназията, когато постъпва в самодейния ансамбъл „Маяковски”. Желанието на младата певица да учи пеене и това да осмисля професионално нейния живот е над всичко останало и в края на 60-те тя кандидатства в софийската консерватория с ясна и аргументирана мотивация към усъвършенстване на своята дарба, трупайки опит и познания за музиката. По тази причина Маргарита Хранова успешно се справя с кандидатстудентските изпити и постъпва като редовна студентка в полувисшия тогава Естраден отдел към консерваторията в класа по пеене на Ирина Чмихова. Първият официално регистриран студиен запис в Първо студио на БНР, Маргарита прави през 1969 г. - на прочутата песен „When A Man Loves A Woman” от репертоара на Пърси Слейдж (българският текст е на Димитър Керелезов със заглавие на българския вариант на песента „Ако ти си отиваш”, аранжимент Николай Куюмджиев). Края на 1970 г. е съдбоносна за Маргарита Хранова. Вече с диплома в ръка от консерваторията и натрупала вокални умения и познания тя е поканена от Николай Куюмджиев (Бебо) да пее в току що сформираното от него трио „Обектив -71”. Участието й в тази формация е кратковременна, но въпреки това певицата успява да запише малка плоча с триото с включени четири песни, която „Балкантон” издава в края на 1971 г. Същата година, при това твърдо решила да се отдаде изцяло на самостоятелна кариера, Маргарита Хранова участва в телевизионното предаване „Млади гласове”, а през следващата година тя е сред финалистите в първия телевизионен Мюзикхол, където представя отново преводна песен - италианската „Обич ли гори”, български текст - Димитър Ценов, аранжимент - Николай Куюмджиев.
Маргарита Хранова многократно е удостоявана с отличия от наши и международни песенни фестивали и конкурси.„Златният Орфей” поставя началото. На осмото издание на фестивала през 1972 г. тя представя България в Международния конкурс за изпълнители и получава втора награда. Същата година на шлагерния фестивал в Александрия – Египет Маргарита Хранова взема наградата на журито и публиката за най-добър изпълнител. Следват: 1974 г. – първа в шлагерния фестивал в Дрезден, 1975 г. – първа награда на фестивала „Братиславска лира”, 1976 г. – специалната награда на организационния комитет на песенния фестивал в Палма де Майорка, 1979 г. – първа награда на грамофонните фирми на фестивала в Сопот – Полша, представяйки „Балкантон”.
През 70-те години в българската забавна музика се забелязва едно „преосмисляне” на създаденото от предишното десетилетие. Новото поколение композитори, текстописци, аранжори и изпълнители търсят индивидуалност в новите си хрумвания и идеи.Маргарита Хранова е от „новото” поколение певици в българската забавна музика, която си поставя не леката задача, да наложи своето име сред вече много популярните и обичани певци като Лили Иванова, Йорданка Христова, Емил Димитров. В обзорен по своята същност и цели Хранова има редкия шанс да попадне в школата на най-добрите и образовани музиканти по това време.Композиторите Петър Ступел, Иван Маринов, Александър Йосифов, Янко Миладинов и особено Найден Андреев имат съществено значение за изграждането на Маргарита Хранова като певица.
След поредица от малки и сборни плочи с включени песни в изпълнение на трио „Обектив-71” и самостоятелни - на Маргарита Хранова (първата малка плоча излиза през 1972 г.), през 1974 г. „Балкантон” пуска в продажба първата дългосвиреща самостоятелна плоча на певицата с включени 12 песни от български и чужди автори. Не е случаен изборът за първа песен в плочата - „Албена” на Найден Андреев и Недялко Йорданов!... Найден Андреев е в силен творчески тандем с Маргарита Хранова още от зората на нейната кариера. През 1973 г. с неговата „Далечна песен” двамата печелят телевизионния конкурс „Мелодия на годината”. Яснота на песенната форма, категоричност на идейния замисъл в името на директното внушение, са качества, присъщи изцяло на композиторския почерк на Найден Андреев. Маргарита Хранова е сред певиците, които по неповторим начин през годините е пресъздала всяка една негова творба. Всепризнат майстор на песенната форма, Найден Андреев притежава рядката дарба да сътворява песенна инвенция, да работи със сравнително малък по обем тематичен материал и с характерния за него мелодико-интонационен и хармоничен език да изгражда образ и да внушава с песните си дълбоки емоционални състояния. През годините той е доказъл умението си да „изисква” всичко, заложено в „ограничения” тематичен материал, които се съдържа в структурата на една песен, да го преобразува и трансформира, следвайки логиката на своя първоначален замисъл и основна идея. Така в своите песни той успява да постигне забележително и завидно единство между различните компоненти на музикалното изграждане и да предаде една цялостност и завършеност на творбата. В репертоара си Маргарита Хранова има записани стотици песни на Найден Андреев. Почти всичките са с висока художествена стойност, сред многото незабравими ще останат „Далечна песен” – 1973 г., „Албена” - 1974 г., „Вечност” – 1974 г., „Песен за моя син” – 1974 г., „Повиках вятъра” – 1976 г., „Устрем” – 1977 г., „Моето мъжко момиче” – 1978 г., „Безсъница” – 1979 г.
Наситени с интензивна дейност са 80-те години за Маргарита Хранова. До 1989 г. певицата има издадени 9 дългосвирещи плочи от „Балкантон”.

Маргарита Хранова на

© Снимка: личен архив

През 1982г., десет години след първото и участие в „Златният Орфей”, Маргарита Хранова отново е избрана да представя България в Международния конкурс за изпълнители. На това 18-ото издание на фестивала тя получава „Бронзов Орфей” (за първи и единствен път през 1982 г. се връчват златни, сребърни и бронзови статуетки, които заместват съответно първо, втора и трета награда), наградата на Съюза на музикалните дейци за най-ярко изразен изпълнителски стил и наградата на българските и чуждестранни журналисти. Отново на „Златният Орфей”, при това неведнъж, представени от нея песни на фестивала печелят първите места, „Златната статуетка” (през 1986 година Маргарита Хранова участва в конкурса за български песни на „Златният Орфей” с песента на Мария и Иван Тенев „Дори и на сън”, която получава Голямата награда „Златният Орфей”).
Излагането на тези дребни, но в избрания контекст в никакъв случай маловажни факти, поставя под въпрос вече изградените ни представи за певицата Маргарита Хранова и я представя по начин, който тя съвсем заслужено е обект на по-систематично и обстойно изследване в настоящата статия.
Маргарита Хранова е българска певица с огромен принос за развитието на забавната ни музика. Постигнатото от нея досега и като численост песни, и като ниво на художествено завоевание – предоставят богат и благороден материал за изследвания, преценки, обобщения. И макар написаното недостатъчно анализира изпълнителския облик на Маргарита Хранова, дори по-беглият прегледна цялостното творчество на певицата, така и на отделни характерни моменти в него дава основание да се твърди, че певицата е сред изтъкнатите представители на нашата забавна музика. И въпреки че днес музиката се диктува от други правила, Маргарита Хранова продължава да разрешава с успех нови и интересни творчески задачи.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Сцена от операта на Леош Яначек „Йенуфа“, поставена от Националната опера в Амстердам (в центъра Евелин Херлициус в ролята на Клисарката)

В Брюксел и Амстердам поставиха опери на Леош Яначек

Вторите продукции за сезона на Националната опера в Амстердам и театър „Ла Моне“ в Брюксел предложиха на меломаните творби на бележития чешки композитор Леош Яначек. В холандската столица се игра „Йенуфа“, а в белгийската – „От мъртвия дом“. Третата опера на Яначек – „Йенуфа“, върху която той работи девет години, е първият голям успех в кариерата му...

публикувано на 18.11.18 в 12:05
Белият албум на Бийтълс и Джордж Харисън, Ринго Стар, Джон Ленън и Пол Макартни

Фауна и музика

Песни, песенна лирика и текстове, посветени на разнообразната, пъстра фауна предлагаме на Вашето внимание в „Изпята поезия“. Намираме ги в творчеството на Джони Мичъл, Лед Дзепелин, Джеймс Тейлър, Доналд Фейгън, „Бийтълс“, Нино Ферер, „Ролинг Стонс“, Карла Бруни, „Щурците“, Кейт Буш, „Стийли Ден“… и други наши и чужди артисти.  Без да прибавяме..

публикувано на 17.11.18 в 09:05
Анна Томова-Синтова

Сценичните образи на Анна Томова-Синтова

В оперната вечер ще слеем в едно миналото и настоящето. Настоящето, защото ще бъдем с една от най-емблематичните ни оперни певици. Миналото - благодарение на записите, които съхраняваме в нашата фонотека и благодарение на които ще се върнем десетилетия назад, за да проследим сценичните й превъплъщения. От 20.00 до полунощ ще бъдем с изкуството на Анна..

обновено на 16.11.18 в 16:41
Лили Големинова и Аделина Александрова в студиото на

Лили Големинова: Като дете не съм си и помисляла, че ще работя в радио

Един чудесен повод доведе в студиото на „Предаване без име“ колежката от Радио София – Лили Големинова: 110-ата годишнина от рождението на нейния дядо, големия български композитор Марин Големинов. Разбира се, когато на едно място се съберат две радиоводещи, времето се оказва крайно недостатъчно, и затова решихме: този разговор ще бъде „с продължение“ –..

публикувано на 16.11.18 в 09:10
Кийт Джарет

La Fenice, Фениксът

В срещата ни звучи високотехнологичният фюжън на „Арк трио“ (Arc Trio), в съчетание с музикалната естетика на Кийт Джарет (Keith Jarrett).  На 19 октомври 2018 година на света се появи двоен компакт диск, който съдържа запис на пиано концерт на Джарет, изнесен във Венеция 12 години по-рано. Длъжен съм да кажа, че този албум, наречен La Fenice (Фениксът)..

публикувано на 15.11.18 в 18:01