В дебат за толерантността днес “Да пием турско кафе”

Под този надслов журналистическото сдружение “Балкански форум” организира в Столична библиотека разговор за толерантността към “другия” и “различния” в зала със символичното име “Вяра”. Проекта ще представят довечера колеги, между които е и Таня Мангалакова, която каза в ефира на „Нашият ден”:
Това е проект за толерантност и неслучайно го представяме преди изборите, тъй като все говорим за нея, но тя си остава на ниво празни лозунги. Всъщност нашият подход към толерантността е артистичен. Ние започнахме да изследваме наследството от Османската империя, защото оттам идва традицията да се пие кафе в джезве. Проведохме едни проучвания и пътувания на наши членове и активисти от района на Родопите, Лудогорието, Стара планина и София, за да видим до каква степен в днешното ежедневие на българина е запазена традицията и дали не е превърната само в туристическа атракция.
Намерихме нещо интересно. В смесените региони, където има турци, например в гр. Исперих, в Кърджали, в Разград, в Балчик, вече няма място в града, където да пием турско кафе. В Златоград го сервират едно “кафе на пясък въртяно”, което си е старото турско кафе. Кафето на пясък е по-скоро туристическа атракция, както е в Търново и Етъра. В днешно време нашите, българските турци са си запазили традицията само вкъщи. Тоест те си уважават традицията.
Тъй като проектът използва изключително Интернет и социалните мрежи, ние създадохме една онлайн брошура и получихме доста интересни коментари и поздравления. Най-вече хората са харесали нашия подход към темата за толерантността. Каквото и да говорим - предразсъдъци към турци и мюсюлмани има, обаче същевременно хората си пият турско кафе. Това е парадокс като този по курортите. Представяме си ги уж с фесове , но по техните курорти много ни харесва. Връщаме се от почивка и пак започваме да мърморим. Това се дължи на взаимното непознаване между нас.
Кафето е символ.Кафето е една фантастична платформа да се съберем, да си поговорим, да се разберем като хора. То е задължително в Родопите, в Лудогорието. Когато човек отиде там, веднага му сервират кафе. Радвам се, че в исперихското село Девинци, продаваха филджани - чашките без дръжки за турско кафе и то само по 90 ст. Подариха ни, защото в София няма откъде да си купиш такива чашки. Девинци ги купили, защото имало поръчка за изработката им от нашия завод в Нови Пазар за Саудитска Арабия. Така че по места хората са си абсолютно толерантни и нямат проблеми. Връзката се къса на ниво политици.