„Звучи в мене музика” – компактдиск с избрано от Емил Димитров, продуциран от БНР и фондация „Емил Димитров”, излиза днес на пазара

Снимка: Архив
Паметта ни е дала странното усещане да присъстваме в живота си колкото пъти поискаме, да се лутаме назад в годините, да се радваме, да скърбим, да оценяваме и отричаме минути, часове, дни и месеци, вечери, утрини от безвъзвратно отлетялото време. Но съхранено от паметта е и богатството, което може да бъде пресътворено от истинския творец. Преживяното е опора и градиво за бъдещето.
Богатото композиторско и изпълнителско творчество на Емил Димитров за първи път е обект на смислен и систематичен подбор, който представя неговия творчески път. Необятността на безспорния талант на Емил Димитров му даде през всичките години на активна певческа и звукозаписна дейност свободата и композиторското въображение.
В началото на 60-те години на миналия век Емил Димитров пише първите си песни. Въпреки че младият тогава певец няма завършено академично музикално образование, още с ранните си творби той показва завидните си умения с точния строеж и логика на мелодията, хармонията, мелодическия усет, нещо повече, грабва сърцата на хиляди хора. „Скритият талант” не остава незабелязан - както от публиката, така и от критиката.
Песните на Емил Димитров стъпват на българската мелодика с характерния привкус на българския фолклор и традициите на старата градска песен, но я възражда по съвременен начин. Чувството за песенност при него е много силно. Творбите му носят запеваемост – една по-голяма простота на мелодията, винаги сложена при думите по най-естествения начин. През годините на творческо присъствие в българската музика Емил Димитров се утвърди и като един от най-популярните певци и композитори, създал стотици песни в творческо сътрудничество с Васил Андреев, Иля Велчев, Павел Матев, Дамян Дамянов, Кръстьо Станишев, Захари Петров. Аранжиментите му са образец на майсторството на български творци като Митко Щерев, Морис Аладжем, Иван Пеев, Найден Андреев, Александър Йосифов, Стефан Димитров, Румен Бояджиев и много други.
Нека не забравяме, че в онези години Емил Димитров изгражда мост между Изтока и Запада, съграден от музика. Така се ражда и „Моя страна, моя България”, все още изпълнявана под името „Моника”. Тогава той е сред певци, чието име се произнася с огромно уважение във Франция, Италия, Австрия, Германия и бившия Съветски съюз.
Голямата му любов остава България и българската публика, които той никога не загърби.
Понякога рецензиите, колкото и блестящи да са те, не могат да дадат пълна представа за постигнатия от твореца успех. В такива случаи на помощ идват магнетофонните записи. Няма значение, че твърде често те са направени при определени условия, мимолетно, от неподходящото място в залата или даже зад сцената – все пак от тях човек ще усети емоцията, душевното състояние, напрежението, ще може да „засече” силата и продължителността на овациите. А такава сила и продължителност има във всяка песен, записана от Емил Димитров.
Позволявам си да мисля, че с излизането на този първи диск, БНР и фондация „Емил Димитров” дават израз на своята признателност, уважение и възторг към големия Емил Димитров и наследството от музика, което той остави с присъствието си в историята на българската забавна музика.

И аз, в качеството си на редактор, и Емил Димитров-син, председател на фондацията, носеща името на неговия баща, изпитахме огромно затруднение при подбора на песните, осъзнавайки, че е абсолютно невъзможно да бъдат включени всички негови творби. А те са стотици!...
Искрено се надяваме, че с този първи и уникален по рода си компактдиск, издаден от БНР – радиото, което достойно защитава институционалната си роля на пазител на българската култура, сме успели да пресъздадем един важен период на твореца Емил Димитров.