На мода са латиноамериканските сериали. Хора от всяка възраст и пол гледат в захлас и обсъждат с вълнение безкрайните сюжети и мелодраматичните перипетии на героите. Но съвсем наскоро си дадох сметка, че в последните петнайсeтина година в оперния свят на мода са латиноамеариканските тенори. Подобно на своите прочути събратя – тримата тенори Павароти, Доминго и Карерас, и те изнасят съвместни концерти. Такива са прочутите четирима мексиканци: Рамон Варгас, Хорхе Негрете, Фернандо де ла Мота и Алфредо Портийа. Доскоро испанските тенори владееха световните оперни сцени. Днес това са няколко невероятни латиноамериканци – те идват от Перу, Мексико, Аржентина, Венецуела.
Хуан Диего Флорес е носител на най-високото отличие на страната си – Големият крьст на ордена на Слънцето на Перу, получава и орден на Лима за принос към културата. Освен това е обявен за най-добрия тенор в света. Баща му е прочут перуански певец и китарист, майка му също е певица и управлява клуб за жива музика, а самият Хуан често замества разболели се музиканти. Това беше огромен опит за мен, тъй като в клуба идваха хора от всякакви възрасти и ние трябваше за имаме огромен репертоар – от наследените от инките уеньос до Елвис Пресли. И до днес тази музика е в съзнанието ми, защото независимо дали е джаз, опера или поп, ако е добре структурирана, всяка музика е добра.
Хуан влиза в консерваторията в Лима, за да учи поп пеене, но невероятният му глас го отвежда в националния хор на Перу и скоро той вече пее в Коронационната меса на Моцарт и Малката тържествена меса на Росини. Получава стипендия за Филаделфия, а след това и подкрепа от Ернесто Паласио – също перуанец, за да работи с него в Италия. Началото на голямата кариера за Флорес е на фестивала Росини в Пезаро. И до днес Росини и всички белкантови роли са негов специалитет. През 2007 година Миланската скала открива своя сезон с „Дъщерята на полка” от Доницети. Тази вечер е нарушена 74-годишната традиция да няма бисове по време на спектаклите. Неистовите аплодисменти на публиката водят до бисиране на прочутата ария на Тонио с 9-те До-та. Същото става следващата година в Метрополитън опера, Ню Йорк. Там подобно нещо не се е случвало от 1994 година.
Хосе Кура пее, дирижира симфонични оркестри и хорови състави. Роден е в Аржентина. Явяването му на сцената в Хамбург през 2003 година в ролята на Туриду от „Селска чест” на Маскани е шок за всички оперни ценители. И вокално, и артистично, той е точно онзи Туриду, когото публиката отдавна не е виждала – грабващият дамските сърца италианец – красив, освободен, секси. Впечатляващи са превъплъщенията му и в ролите на митичния Самсон на Сен-Санс и в изтерзания от ревност Отело на Верди.
Акиле Мачадо вероятно е най-малко познатият от певците, които представяме днес. От Венецуела е и е ученик на Алфредо Краус. Негов специалитет са вердиевите герои: Херцогът, Дон Карлос, Рикардо. Освен оперните роли Акиле изнася рецитали, подготвя камерни програми, пее в ораториални творби. Заедно с китариста Акиле Баес записаха поредица от традиционни песни от Венецуела, която се ползва с огромен успех.
Още един аржентинец ви представям днес – Марсело Алварес. От дебюта си през 1994 година досега той е изпълнил около 30 роли в най-големите оперни театри. Публиката го обича и той изнася и концерти, на които изпълнява както популярни италиански канцонети, така и любимите танга на Карлос Гардел. Съвместните концерти с трагично загиналия италински тенор Салваторе Личитра бяха много популярни.
Рамон Варгас е учил в Мексико, Виена и Милано. Международният му дебют е впечатляващ – през 1992 в Метрополитън опера, в „Лучия ди Ламермур” на Доницети, като замества Павароти и партнира на Джун Андерсън. Разбира се, след подобно начало следват Миланската скала след една година, Ковънт Гардън и всички останали театри. Има много награди: артист на годината, най-добър певец. Може би единствен от всички тези тенори, Варгас е певецът, който не се увлича по модните напоследък кросовър концерти. Той се ограничава в класически песенни рецитали, немски песни и мелодии от френски, мексикански и испански композитори от 19 и 20 век.
Роландо Виязон започва с изучаване на музика, актьорско майсторство, модерни и класически танци. След всички тези изкуства в един момент той открива операта и пътят му вече е предопределен. Печели конкурс и стипендия за обучение в операта на Сан Франциско, където работи с Джоун Съдърланд. Там дебютира като Алфред от „Травиата” на Верди. Европейските му дебюти са в Генуа и в Лион. Но отново ролята на Алфред му отваря вратите към голямата сцена – на Парижката опера при Бастилията през 2000 година.
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Създадена в късния творчески период на италианския композитор Джакомо Пучини, операта "Лястовичката" все още трудно намира път към голямата сцена. Поръчана от Виена, първоначално като оперета, тази рядко поставяна творба интригува с яркия мелодичен талант на автора си и изобилието от модерни за времето танци. Постановката, която излъчваме тази..
Документалният филм "Пианофорте" е интимен портрет на пианистите, участващи в легендарния Международен конкурс "Шопен". Лентата е едновременно свидетелство за силата на забележителната музика и съзряването на младите изпълнители, които се ориентират в трудностите на съревнованието, интензивните репетиции, новите приятелства, многото драма и още..
Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
Днес ще бъде връчена престижната награда "Рицар на книгата". Асоциация "Българска книга" организира церемонията всяка година на Световния ден на книгата и..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg