33-та седмица от годината: за какво говорихме, за какво ни говориха – обзор на събитията от седмицата

Обзорът на събитията от отминаващата седмица по традиция включва гледните точки на експерти по всички по-важни събития, повлияли ни икономически, политически и културно в парадигмата на публичния дискурс.
Гледните точки са на икономиста Петър Ганев, политолога Татяна Буруджиева и журналиста Мария Койчева. С тях говорим за повишаването на пенсиите, замразяването на цените на хранителните продукти, идеята за диференцирано ДДС и протестите против промените за паркиране в центъра на София.

Репортаж на Ирен Филева: Обичам те до тук...

© Снимка: Пресфото/БТА

Крайно време е тази песен да стане сигнал за граждански протести.
Защото сме едни хора, от релсите излезли.
В сряда софиянци блокираха кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий” и „Граф Игнатиев” с искания за отмяна на наредбата на общината за паркиране в т.нар. „синя” зона. Обещаха да го правят всеки ден, до намиране на приемливо решение.
Според наредбата от 1 септември винетката за преференциално паркиране по местоживеене в „синята” зона ще струва 150 лв. годишно за един автомобил и 450 лв. за втори. Цените за „зелената” зона ще са съответно 100 и 300 лв. Въпреки това, на хората, които живеят в тези райони, няма да бъде осигурено паркомясто.
Досущ като в онзи стар виц от презрелия соц – човекът взе парите и каза, ще видим.
Отчетливо недоволните бяха повече от репортерите. Така че този протест не може да бъде обвинен в първородния демократичен грях, независимо че става дума за самоорганизация.
Според полицията стотина протестиращи в първия ден, според журналистите повече.
Това пък е първородният грях на всяка власт - да преброява недоволните по-малко от действителното.

Разбира се, научени навремето от едно старо телевизионно състезание за деца, сред хората имаше и партийни флаери и клонирани подписки, но множеството не им обърна особено внимание. Информационна агенция съобщи за сблъсък с полицията, но с очите си видях, как беше договорен прозорец за протест в рамките на 15 минути.
Телевизионните камери запечатиха и присъствието на Иван Лечев, на когото се наложи да обясни на репортерка… кой е.

Не че това го трогна, но мен ме потресе и не сколасах да питам питащата, знае ли коя е Преслава. Името й запомних, покрай един волейболен корифей, който я обещаваше като награда…

Изумителното в цялата тази история беше, че текстът в песента, която не е спирала да се върти в радиоефира е по-истински от твърденията за сблъсък между протестиращите и полицията.
С неудобство попитах Лечев, ако трябва да изпее нещо на авторите на този регламент, какво би било то?
Отговорът беше достоен текст за нова песен – Не е време да се пее, трябва да се говори.
Замислих се обаче за недоверието на хората към репортерите. Замислих се и над объркването, което произтича в подобни случаи.
Защото недоверие е едно, а враждебност, нещо съвсем различно.
Хората вече имат натрупан журналистически бекграунд, история на заболяването. Когато едно и също нещо се случва повече пъти е нормално да бъде така. През 2009 г. Върховният административен съд отмени „винетен стикер за паркиране по местоживеене в центъра на града”. Право на старите винетки имаха живеещите в центъра по постоянен адрес. Както винаги, дяволът е в подробностите. Тъй като тогава от това право били лишени наемателите, затова сега имаме copy/paste предложение.
Старата плоча за лошата комуникация между предлагащите ограничението и хората пак се върти, но дори разреденият столичен трафик я заглушава.
Доверие и враждебност са две различни неща не само за журналистите, но и за администрацията. Няма как да вярваш, че онова малкото, черничкото, което те чака зад вратата е твоето голямо светло бъдеще. Точно толкова абсурдно звучат обещанията на общинарите. Може в Лондон да е скъпо удоволствие да влезеш с колата си в центъра, но там има метро, а не бутиково издание. Признавам, че не съм пътувала в лондонското метро, но предполагам, че в час пик не е грандиозен проблем влакчетата да бъдат по-дълги, за да не се налага например децата да закъсняват за училище. Решение за нашето бутиково издание на метрото се търси доста дълго…
Какво да кажа за трамваите и тролеите… или за автобусите–душегубки…
И за това има песен – „зиме студено, лете горещо…”, не само в Бургас…
За пореден път българско кръстовище се превърна в агора, досущ както някога в древна Елада.
Нека залаганията – общинарите или съдът в крайна сметка ще реши проблема започнат сега. 
Чуйте недоверието на хората и коментарът на останалия неразпознат за част от репортерите музикант Иван Лечев.