Култът към Яворов – срещи в Националния литературен музей

Снимка: Архив
Несъмнено, култът към Яворов е създаден от онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в поета и в неговата невинност… И само месец след гордия акт на стоическото човешко достойнство – самоубийството на поета – култът към Яворов започва необратимото си възвисяване. Това споделя Катя Зографова, директор на Националния литературен музей, която не отрича, че може би още от детските си години е обсебена от Яворов. Но дали все още днес има място за някакъв култ – било то към творци, политици или към когото и да е? Не беше ли това „социално явление” отречено?
През годините у нас и много други поети и писатели са били определяни като култови, но с течение на времето някои от тях са почти забравени, а други – отречени. А Вапцаров вече е и в групата на терористите...
Националният литературен музей пази много писмени свидетелства, документи и спомени за съдбата на редица знаменити творци на българската литература. Как се променят обществените нагласи към българските поети и писатели и как днес музеят изпълнява своята мисия – за това разговаряхме в предаването с Катя Зографова. Тя е поетеса и литературен критик, известна е със своите исторически търсения в областта на литературата. Писала е за художниците Сирак Скитник, Елисавета Консулова-Вазова, Иван Ненов, Георги Чапкънов, Мана Парпулова, Евгени Кузманов, Манол Панчовски. Автор е на 10 книги, сред тях са „Вечните странници”, „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни”, „Никола Вапцаров: Преоткриване” (документална сага), „Неканоничният Вазов”, „Жените в Априлското въстание – от „амазонките” до новомъчениците” и други.
Книгата й за Чавдар Мутафов е отличена с международната награда на Панаира на книгата в Ниш, а „Многоликата българка” – с националната награда „Блага Димитрова”. Съставител и автор е на предговорите към книгите: „Екатерина Ненчева. Прокълнатият ангел”; към двутомното издание на Петя Дубарова от 2007 г.; на „Избрани творби” (за ученици) и „Стихотворения за деца” на Никола Вапцаров; на 6 от двуезичните издания в поредицата „Вапцаров и европейски поети” на издателство „Вяра”.
Нейни текстове са включени в сборниците „Разночетения”, „Датската литература в България. Един век очарование”, „Кафене „Европа”, „Многоликият югоизточноевропейски град” и други.
От края на 2010 година Катя Зографова е директор на Националния литературен музей. В музейната й биография представителни са авторските й изложби: „Българската литература – срещи и диалози със света” (двуезична), „Подкрепи и мен ръката…” (за Априлското въстание 1876), както и за писателите Елисавета Багряна, Фани Попова-Мутафова, Гео Милев, Иво Андрич, а също и за световноизвестни скандинавски автори.