Култът към Яворов – срещи в Националния литературен музей

Снимка: Архив
Несъмнено, култът към Яворов е създаден от онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в поета и в неговата невинност… И само месец след гордия акт на стоическото човешко достойнство – самоубийството на поета – култът към Яворов започва необратимото си възвисяване. Това споделя Катя Зографова, директор на Националния литературен музей, която не отрича, че може би още от детските си години е обсебена от Яворов. Но дали все още днес има място за някакъв култ – било то към творци, политици или към когото и да е? Не беше ли това „социално явление” отречено?
През годините у нас и много други поети и писатели са били определяни като култови, но с течение на времето някои от тях са почти забравени, а други – отречени. А Вапцаров вече е и в групата на терористите...
Националният литературен музей пази много писмени свидетелства, документи и спомени за съдбата на редица знаменити творци на българската литература. Как се променят обществените нагласи към българските поети и писатели и как днес музеят изпълнява своята мисия – за това разговаряхме в предаването с Катя Зографова. Тя е поетеса и литературен критик, известна е със своите исторически търсения в областта на литературата. Писала е за художниците Сирак Скитник, Елисавета Консулова-Вазова, Иван Ненов, Георги Чапкънов, Мана Парпулова, Евгени Кузманов, Манол Панчовски. Автор е на 10 книги, сред тях са „Вечните странници”, „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни”, „Никола Вапцаров: Преоткриване” (документална сага), „Неканоничният Вазов”, „Жените в Априлското въстание – от „амазонките” до новомъчениците” и други.
Книгата й за Чавдар Мутафов е отличена с международната награда на Панаира на книгата в Ниш, а „Многоликата българка” – с националната награда „Блага Димитрова”. Съставител и автор е на предговорите към книгите: „Екатерина Ненчева. Прокълнатият ангел”; към двутомното издание на Петя Дубарова от 2007 г.; на „Избрани творби” (за ученици) и „Стихотворения за деца” на Никола Вапцаров; на 6 от двуезичните издания в поредицата „Вапцаров и европейски поети” на издателство „Вяра”.
Нейни текстове са включени в сборниците „Разночетения”, „Датската литература в България. Един век очарование”, „Кафене „Европа”, „Многоликият югоизточноевропейски град” и други.
От края на 2010 година Катя Зографова е директор на Националния литературен музей. В музейната й биография представителни са авторските й изложби: „Българската литература – срещи и диалози със света” (двуезична), „Подкрепи и мен ръката…” (за Априлското въстание 1876), както и за писателите Елисавета Багряна, Фани Попова-Мутафова, Гео Милев, Иво Андрич, а също и за световноизвестни скандинавски автори.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Образ и текст в близка среща

„Когато нещата са наистина зле, можеш да се разсмееш или пък можеш съвсем да се сринеш“. Този цитат на Маргарет Атууд ме посрещна в зелен плик, който сама си избрах измежду всички останали цветни изкушения. Още на входа в галерия 2.0, където вчера имаше специална среща на две изкуства – изкуството на литературата и изобразителното изкуството. В плика..

публикувано на 16.11.18 в 19:05
Дарина Маринова, Каролина Шути и Ваня Пенева (отляво надясно)

"Някога навярно съм вървяла по мека трева" и "Къде останаха първите ми изречения?..." – поетичният стил на Каролина Шути

 Австрийската писателка Каролина Шути днес гостува в София за премиерата на романа си „Някога навярно съм вървяла по мека трева“ в клуб „Журналист“ на СБЖ от 18 часа. Романът ѝ е част от трилогия и е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз през 2015 година. Каролина Шути не за първи път е в нашата страна. Работата ѝ по нейната дисертация,..

публикувано на 16.11.18 в 16:52

Доц. Ружа Маринска: Изданието "Цанко Лавренов" е уникално събитие за българската култура

Том с 520 страници статии и репродукции на картини е резултатът от труда на екип изследователи, фотографи, художници, книгоиздатели, спонсори, обединени от усилията на фондация „Цанко Лавренов“. Пътят до тази книга е около тригодишен, но за Лаврен Петров той започва преди повече от две десетилетия, когато младият изкуствовед добива ясна представа за..

публикувано на 16.11.18 в 16:35
Актьорите Валентин Ганев, Линда Русева, Мая Бабурска, Кирил Бояджиев и Иван Петрушинов (отляво надясно)

Рецептите за щастие на кабаре "Фата Моргана"

В приглушения полумрак на кабарето „Фата Моргана“, едно от култовите предавания на редакция „Хумор и сатира“, ще се разиграят фатални страсти и драматични диалози, дреболии ще преобърнат представата ни за света и времето, заклинания ще разтърсят суеверните, а задълбочени размисли ще покажат пътя на родната икономика. Текстовете оживяват с гласовете на..

публикувано на 16.11.18 в 16:15
Лорина Камбурова в студиото на „Време и половина“

"Време и половина" за Лорина Камбурова

Модерно българско село, запазило духа на всичко родно и добре познато, а едно момиче рисува, за да забрави или пък, за да продължава да помни. Имаше време, в което, ако останете на въпросния телевизионен канал, който излъчва тази приятна картинка, можеше да видите също това момиче да обикаля познати и непознати български места. Казват, че в нея можеш да..

публикувано на 16.11.18 в 15:22