Звукови хроники "Музикални фамилии": Хайдн

Франц (вляво) и Йохан Хайдн
Франц Йозеф Хайдн - един от гениите на музикалната класика, баща на класическата симфония - той утвърждава 4-частната симфонична структура; баща на класическия квартет - по същата причина; за съвременниците си често е „татко Хайдн” - поради веселия си и благ нрав. Произхождащ от небогато семейство без културни традиции, но с правилна оценка за възможностите на детето, Хайдн преминава през всички морални и материални перипетии, за да се издигне до един от музикалните законодатели на класическа Европа. Оставил е огромно количество опуси – мащабите са и естетически - зад тях стоят труд, упоритост и гениалност. Един от първите свободни художници: извоювал си е правото да продава собствените си творби извън традиционната служба при аристократичното величие - благодарение на достойнството и значимостта на собствения си талант.

Йохан Михаел, по-младият брат на Йозеф и сред немногото оцелели деца на многолюдната фамилия, преминава по същите стъпки на брат си до музикалните върхове: хорист в местната църква, после в по-голямото градче, следва катедралата „Св. Стефан” във Виена и т.н. С доста по-сериозно образование от брат си, с голяма амбиция, но с по-скромен талант - сред пъстрата музикална плетеница на класическа Виена.


print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Минути преди старта: Стоян Георгиев, Омер Марголин, Станислав Петков и Никола Попов - шкипер (отляво надясно).

Българските ветроходци от Морски клуб Балчик в регата ARC

Балчик - Лас Палмас (Канарски острови) - Родни бей Света Лусия (Карибски острови ), това е маршрутът, който изминава  българският екипаж от Морски клуб Балчик, на яхтата Blue Magic - Beneteau First 40.7. Тя е сред най-малките, които могат да участват в подобно състезание, но ветроходците я харесват, заради подчертания спортен дух. От друга страна, се..

публикувано на 20.01.17 в 17:40
Проф. Николай Спасов

Ще ни бъде или няма да ни бъде?

Позволихме си този Хамлетовски въпрос, понеже темата ни през тази седмица е повече от сериозна. Можем ли все още да поправим онова, което сторихме? Животните ли са по-страшни за нас или ние за тях? Наистина ли няма начин всички да живеем на Земята? За тези грижи на човечеството говорим с биолога професор Николай Спасов, директор на Националния..

публикувано на 20.01.17 в 16:40

Науката наистина е слънце - ама напред, назад или...

„Напред - науката е слънце...” Паметни остават тези думи, написани от Стоян Михайловски преди 125 години. Само че защо напоследък, когато се заговори за наука у нас, слънцето все се крие, а от облаци заканително притъмнява - както горе, при властимащите, така и долу, където самите учени оцеляват едва ли не на магия, в състояние, подобно на будна кома?..

публикувано на 19.01.17 в 17:10
Пещерата „Магура” е една от най-големите в България.

Радиоенциклопедия „Пещерите на България”: Пещери „Венеца” и „Магура”

„Драпериите” от оникс в пещера „Венеца” се превръщат в музикални инструменти, когато човек може умело да почуква по тънките им стени. Тогава пещерата се изпълва с музика, която отеква в многобройните ниши и започва приказния си разказ за един друг, невиждан от слънцето, свят. Светът на пещерите. Своеобразната красота на всяка една от тях я прави..

публикувано на 19.01.17 в 10:00

Премълчаната история на българския дух

В центъра на темата е историята на възходите и паденията на българите, един от най-древните народи, на неговия дух и държава. Кои факти от родната ни история са премълчани, факти от миналото ни, но и от настоящето... Тяхното осветляване изисква научно обосновано изложение, на което са способни проф. Петър Добрев и Георги Лазаров, събеседниците,..

публикувано на 18.01.17 в 17:05