Всяка песен разказва история

| обновено на 29.12.14 в 11:52

Здравко Петров представя в „Маестро, музика” рубриката "Всяка песен разказва история", посветена на 80-годишнината на БНР
Всеки петък от 11.00 ч.  представяме една българска песен, спечелила любовта на публиката през годините.
Търсим някой от нейните автори, изпълнители или сам водещият ще разкаже как е създадена, кога е изпълнена за първи път, какви награди е получила. Ще научите и други интересни случки, свързани с времето на нейното създаване.

Мустафа Чаушев„Зимно море”, музика Тончо Русев, текст Петър Караангов.
Историята на конкурса „Бургас и морето” започва през далечната 1973 г., кога се провежда първото му издание. Песента на Тончо Русев и Петър Караангов „Зимно море”, представена от Мустафа Чаушев печели първа награда. След участието си на този конкурс Мустафа Чаушев става един от най-популярните наши изпълнители. Записва песни на Тончо Русев, Морис Аладжем, Христо Ковачев, Зорница Попова. През 1975 г. подготвя излизането на първата дългосвиреща плоча. Осъществява две големи концертни турнета с Лили Иванова в бившия Съветски съюз. Става лауреат на Дрезденския шлагерен фестивал.




Пламен Ставрев„Хълмът с лудата трева”, музика Стефан Диомов, текст Богдана Карадочева, изпълнена от Пламен Ставрев.
Пламен Ставрев е роден в Бургас. Завършил е английска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е и като преводач, но става известен като китарист, изпълнител и автор на песни. Първите песни записва в Българско национално радио в края на 70-те години в дует с Димитър Радев Вълчев.
През 90-те години Пламен Ставрев е един от известните български бардове. В продължение на няколко години участва и в организацията на „Блус фестивал” в родния си град.






Петя Буюклиева„Жена на всички времена”, музика Димитър Бояджиев, текст Волен Николаев.

Петя Буюклиева е от певиците в българската попмузика, притежаващи завидни вокални възможности. Носителка е на награди от наши и международни конкурси, сред които е и Голямата награда – Златната статуетка „Златният Орфей”, връчена й през 1986 г. в Международния конкурс за изпълнители.
Още тогава за нея се заговори, че е едно от откритията в българската музика.
Сред песните, с които всички свързват нейния изключителен широк гласов диапазон и вокално – технически възможности, е „Жена на всички времена”, композиция на Димитър Бояджиев и Волен Николаев, която тя записва с Биг бенда на Българското национално радио през 1986 г.





Румяна Коцева„Открито море”, музика и аранжимент Кристиян Бояджиев, текст Петя Йорданова.
Името на Румяна Коцева е популярно с многобройните си изпълнителски и творчески прояви, които започват в средата на 80-те години. Руми е от онова ново попълнение певици в българската музика, което притежава харизматично сценично присъствие и изключително красив, многообагрен, плътно наситен и изравнен в целия диапазон глас. Румяна Коцева започва своята кариера в група „Формула”, с която съвместно за около пет години с успех работи в скандинавските страни. Осъществила е безбройни турнета по света, представила е многократно страната ни в десетки международни певчески конкурси, записала е стотици песни за БНР, „Балкантон” и други звукозаписни компании, голяма част от които издадени на грамофонни плочи, касетки и компактдискове. Сред имената на композиторите, с които певицата работи през годините са: Румен Бояджиев, Кристиян Бояджиев, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Мария Ганева, Зорница Попова, Чавдар Коцев, Митко Щерев, Александър Савелиев, Тодор Филков, Валентин Пензов, Асен Драгнев, Борис Чакъров, Деян Неделчев и други, а песните, които счита за своя „запазена марка” са „Водопад” (1987 г.) – музика Румен Бояджиев”, текст Бончо Василев, „Непознат” (1987 г.) – музика Мария Ганева, текст Петър Анастасов, „Летен дъжд” (1987 г.) – музика Александър Бръзицов, текст Матей Стоянов, „Открито море” (1987 г.) – музика Кристиян Бояджиев, текст Петя Йорданова, „Милиони мигове” (1989 г.) – музика Митко Щерев, текст Александър Петров, „Моят принц” (1995 г.) – музика Стефан Димитров, текст Живко Колев.






Атанас Косев„Стрели”, текст Николай Кънчев, изпълняват Стефан Воронов и ВИГ „Сребърни гривни”.
Атанас Косев е от онези наши композитори, които през 60-те години подават ръка на първите рокгрупи.
Една от първите му песни е „Малкият светъл прозорец”, която влиза в първата малка плоча на вокално инструментална група „Щурците”, издадена от „Балкантон” през1968 г., а през 1970 г. песните „Ладоле” и „Стрели”, последната с участието на Стефан Воронов, записват музикантите от ВИГ „Сребърни гривни”.






Георги Генков„Песен за синия балон”, музика Георги Генков, текст Иван Теофилов, изпълнява Мария Мицева.

Годината е 1967, в края на юни в Слънчев бряг се провежда третото издание на фестивала „Златният Орфей”. Три песни получават първа награда, едната от които е „Песен за синия балон”, композиция на Георги Генков и Иван Теофилов, изпълнена от Мария Мицева. Георги Генков е от композиторите, които полагат основите на българската забавна музика. Първите му композиционни опити в този жанр датират от края на 50-те години, когато прави аранжименти на няколко песни и оркестрови пиеси за естраден оркестър, написани от неговия брат д-р Димитър Генков. Първият успех на Георги Генков е през 1966 г., когато на второто издание на конкурса „Песни за българското Черноморие” получава специалната награда за песента си „Морето ме кани” в изпълнение на Красимира Минева. Освен песенния жанр, Георги Генков твори и в областта на филмовата музика, театралната, детската и музиката за куклен театър.






Борис Карадимчев„Радостна пролет“, музика Борис Карадимчев, изпълнява Кирил Семов. Борис Карадимчев е съвременен български композитор, автор на стотици произведения в почти всички музикални жанрове. В неговите опуси откриваме музика към повече от 100 анимационни и 40 игрални филма, стотици песни за деца и възрастни, симфонични произведения. Удивителната бързина, с която са създадени много от тях, е показателна и в друго отношение: всичко е точно, съвършено и професионално безупречно. Той е от онези наши композитори, който може би в най-висша степен владее изкуството на интонационната музикална изразителност. В творбите му не могат да се открият пусти интонационни пространства.
През 50-те години на миналия век Борис Карадимчев завършва две специалности в Софийската музикална академия – дирижиране и композиция. Често се шегува с факта, че имал две дипломи за висше музикално образование: едната, по дирижиране е отлична, а другата, по композиция – задоволителна. Първите опити на младия композитор да пише музика датират от края на 50-те години и са свързани с така наречените „сериозни жанрове”. С абсолютна категоричност в началото на 60-те Карадимчев решава да експериментира в „самообразованието”, попадайки и в един „чужд” и „непознат” от академична гледна точка жанр в България – забавният. Този експеримент, колкото спонтанен, толкова и по убеждение ще се окаже изключително успешен и с всяка изминала година забавната песен ще намира трайно място в неговото творчество, ще разкрива нови хоризонти в композиторските му търсения.







Александър Бръзицов„Прошепнати мечти”, музика Александър Бръзицов, текст Матей Стоянов, изпълнява Камелия Тодорова.
Песните на Александър Бръзицов са част от звуковата ни атмосфера десетилетия и заемат значителен дял от музикалната среда на българина. Дори и малкото, което композиторът създава днес, също носи белезите на неговия стил.
За Александър Бръзицов няма низши и висши жанрове, а просто хубава и лоша музика. Той създава песните си изцяло по вътрешен подтик, професионално, чрез щедрия си талант и здравият си вкус, с които успя да постави началото на една традиция в историята на българската попмузика.





Тенко Славов


„Ако имаш време“
, музика Тенко Славов, текст Миряна Башева, изпълнява Александър Петрунов
Тенко Славов е един от най-добрите български китаристи и аранжори в българската поп и рокмузика. Десетки са негови аранжименти на песни, записани през 70-те и 80-те години, записани от Емил Димитров, Христо Кидиков, Катя Филипова, вокалния дует Мариана и Тодор Трайчеви, Мустафа Чаушев, „Трамвай № 5“ и други.
„Ако имаш време“ е една от най-хубавите български рок балади, композирана от Тенко през 1977 г. и участвала на следващата година на „Младежкия конкурс за забавни песни“, където получава първа награда. В края на 70-те години той основава група „Тест“. След дългогодишна пауза, на 2 август 2014 г. Тенко Славов успя да събере отново музикантите от групата, които изнесоха в Суингин хол впечатляващо шоу.





ВГ „Тоника“
„Нека да е лято“, музика Стефан Димитров, текст Миряна Башева, изпълнява ВГ „Тоника“.
Настойчивият интерес на композитора Стефан Димитров към търсене на специфичен, индивидуализиран национален език в попмузиката ни от 70-те години на ХХ век довежда до обособяване на няколко тенденции в творчеството му, които стават и определящи в един по-късен етап на развитие. Едната е свързана с внасянето на фолклорни елементи (метроритмични и най-вече ладотонални) какъвто е примерът с песента „Ладо ле“, текст Захари Петров, изпълнена от „Тоника“ и получила първа награда на „Златният Орфей“ през 1976 г., и другите – насочени към социалната, любовната и антивоенната, последната станала основа на песента „Нека да е лято“, текст Миряна Башева, изпълнена от ВГ „Тоника“, с която композитора печели втора награда на „Златният Орфей“ през 1977 г.





Кристиян Бояджиев„Близо до мен“, музика Кристиян Бояджиев, текст Александър Петров, изпълнява Вили Кавалджиев
Продължител на традициите в българската попмузика от своя баща – композиторът Атанас Бояджиев, Кристиян Бояджиев е от онези наши съвременни творци, притежаващи рядката способност да наситят и най-малката песенна форма с толкова много мелодическо и музикално съдържание, че да я превърнат в символ, емблема, която се запечатва завинаги в съзнанието ни. Такъв е и примерът с песента „Близо до мен“, текст Александър Петров, изпълнена от Вили Кавалджиев, с която Кристиян Бояджиев през 1992 г. повтаря успеха на баща си от 1969 г., като на фестивала „Златният Орфей“ получава Голямата награда.





Маргарита Хранова и Найден Андреев„Устрем“, музика Найден Андреев, текст Петя Йорданова, изпълнява Маргарита Хранова
Като автор и водещ на предаването „Маестро, музика“ по програма „Христо Ботев“ на БНР Найден Андреев в продължение на три години осъществи срещи в ефира с почти всички певци и автори на песни от областта на българската попмузика. Найден Андреев е композитор, създал стотици песни, голяма част от които удостоени с награди от наши и международни конкурси. Сред тях е и песента „Устрем“, получила трета награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1977 година.





Живко Колев „В такава нощ“,музика и аранжимент Кристиян Бояджиев, текст Живко Колев, изпълнява „Трик"

Композиторът Кристиян Бояджиев до днес е осъществил записи на около 400 свои песни и на над 500 аранжимента. Сътрудничи с повечето от изявените български изпълнители като Васил Найденов – “Звезди”; "Електронното куче"; “Щурците” – "По пътя" (“Рок концертът отшумя”); Орлин Горанов -  "Анди", "Или"; Милена - "Стадион", "Коледари"; Стефка Оникян; Богдана Карадочева; Лили Иванова – “За да те има” и др.





Тодор Филков„Любовта продължава“, музика Тодор Филков, текст Александър Михайлов, изпълнява Васил Найденов
Васил Найденов е сред най-популярните български певци, чиято звезда изгрява през 1979г. на „Златният Орфей“, когато песента „Педутрин“ – композиция на Любомир Денев и Георги Константинов в негово изпълнение печели първа награда. През 80-те  години популярността му расте с всеки изминал ден. Почти всяка една песен в негово изпълнение се превръща в шлагер и печели награда от наши и международни конкурси. На „Златният Орфей“ през 1982г. той участва в конкурса за български песни с песента „Любовта продължава“ -  композиция на Тодор Филков и Александър Михайлов, получила втора награда – Сребърен Орфей.



„Без радио не мога”, музика Георги Костов, текст: Милчо Спасов, аранжимент: Иван Пеев (1968 г.), изпълнява Лили Иванова
Георги Костов: „Лили Иванова беше звезда, а аз начинаещ и неизвестен композитор, когато изпя моята песен „Без радио не мога“ и с нея спечелихме  конкурса „Мелодия на годината“ през 1968 г.“




Снимка„Птиците разказват” (1969 г.), музика Ангел Заберски, текст Димитър Ценов, изпълнява Йорданка Христова.
Приносът на Ангел Заберски в историята на българската музикална култура е свързан предимно в областта на забавната и танцова музика. Важен етап от творческата биография на композитора са участията му във фестивалните издания на „Златният Орфей“ (общо 16), като многократно негови песни са получават награди. През 1969 г. Ангел Заберски представя в конкурсната програма на „Златният Орфей“ за български песни „Птиците разказват“.





 Снимка„Сън сънувах”, музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев, аранжимент Дечо Таралежков, изпълняват Маргрет Николова и Кирил Семов. През 1969 г. песента получава Голямата награда „Златният Орфей” (1969 г.)















„Мостчето на влюбените“ (1963 г.), музика и аранжимент Иван Стайков, текст Вера Иванова, изпълнява Мими Николова
Иван Стайков е от първите наши професионални композитори, които полагат основите на българската забавна и танцова музика. През 50-те и началото на 60-те той се занимава с аранжиране  на голяма част от песните и оркестровите пиеси на Патриарха на българската забавна музика Йосиф Цанков. Първите си песни пише в началото на 60-те години за певицата Мими Николова, която е негова съпруга.





Снимка„Унес“ (1972 г.), музика Димитър Вълчев, текст Елисавета Багряна, изпълнява Емилия Маркова


ВИЖТЕ ОЩЕ
Анна Томова-Синтова

Сценичните образи на Анна Томова-Синтова

В оперната вечер ще слеем в едно миналото и настоящето. Настоящето, защото ще бъдем с една от най-емблематичните ни оперни певици. Миналото - благодарение на записите, които съхраняваме в нашата фонотека и благодарение на които ще се върнем десетилетия назад, за да проследим сценичните й превъплъщения. От 20.00 до полунощ ще бъдем с изкуството на Анна..

обновено на 16.11.18 в 16:41
Лили Големинова и Аделина Александрова в студиото на

Лили Големинова: Като дете не съм си и помисляла, че ще работя в радио

Един чудесен повод доведе в студиото на „Предаване без име“ колежката от Радио София – Лили Големинова: 110-ата годишнина от рождението на нейния дядо, големия български композитор Марин Големинов. Разбира се, когато на едно място се съберат две радиоводещи, времето се оказва крайно недостатъчно, и затова решихме: този разговор ще бъде „с продължение“ –..

публикувано на 16.11.18 в 09:10
Кийт Джарет

La Fenice, Фениксът

В срещата ни звучи високотехнологичният фюжън на „Арк трио“ (Arc Trio), в съчетание с музикалната естетика на Кийт Джарет (Keith Jarrett).  На 19 октомври 2018 година на света се появи двоен компакт диск, който съдържа запис на пиано концерт на Джарет, изнесен във Венеция 12 години по-рано. Длъжен съм да кажа, че този албум, наречен La Fenice (Фениксът)..

публикувано на 15.11.18 в 18:01

С китара около света

Джаз музикантът Петър Георгиев, познат и като Пешо Китарата, гостува в „Аларма“, за да разкаже с думи и музика на живо за пътешествията си по други континенти, за любовта си към китарата и към планините.

публикувано на 15.11.18 в 09:30
Шърли Менсън

Шърли Менсън

Интересен тембър, специфично пеене, характерно излъчване… каквото и да кажем, ще бъде вярно за Шърли Менсън – шотландска певица и актриса, добре позната като вокалистка на алтернативната рок формация „Гарбидж“, сформирана в Медисън през 1994 г. Членове на групата са Дюк Ериксън, Шърли Менсън, Стив Маркър и Бъч Виг.  Шърли Менсън е родена в Единбург. На 7..

публикувано на 15.11.18 в 09:05