Радиосимфониците свирят отново под палката на Гюрер Айкал - на 24 октомври, от 19 часа, в зала „България”

Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев”

Вторият концерт от сезон 2014/2015 ще зарадва почитателите на изкуството на Симфоничния оркестър на БНР с музика от Менделсон, Брамс и Рихард Щраус. Този път начело на оркестъра ще застане световноизвестният турски диригент Гюрер Айкал, познат вече на българската публика от гостуването си у нас през 2011 година, а като солист ще вземе участие водачът на валдхорновата група в радиооркестъра Ясен Теодосиев, известен също и с активната си дейност като солист-инструменталист, камерен музикант и преподавател в Музикалната академия.
Програмата на концерта включва: Увертюра „Хебриди” от Феликс Менделсон-Бартолди, Концерт за валдхорна и оркестър № 1 в ми бемол мажор, опус 11 от Рихард Щраус и Симфония № 4 в ми минор от Йоханес Брамс.

Увертюрата „Хебриди” от Феликс Менделсон-Бартолди (позната още като Концертна увертюра „Финалова пещера”) е написана през 1830 година и фигурира в списъка от произведения на композитора под опус 26. Тя е вдъхновена от посещението на Менделсон в прочутата Фингаловата пещера, намираща се на остров Стафа в Западна Шотландия. Пещерата е издълбана в скалите от морската вода, стените й са изградени от шестоъгълни базалтови колони, а заради невероятната си акустика е наречена на галски език Uamh-Binn, което може да се преведе като „Пещерата на мелодиите”. Както е било прието в епохата на романтизма, това НЕ Е оперна увертюра, а самостоятелно оркестрово произведение. Днес подобни концертни увертюри са обичайна част от стандартния репертоар на всички оркестри по света. Увертюрата „Хебриди” е посветена на Крал Фредерик Уилям Четвърти, който впоследствие става коронован пруски крал.
Първото пътуване до Англия на Феликс Менделсон-Бартолди било малко след 20-ия рожден ден на композитора, когато той предприел голямо европейско турне. На това турне Менделсон бил придружаван от най-добрия си приятел – Карл Клингеман, поет, музикант, а в последствие – известен дипломат. Започнало по покана на тогавашния германски владетел, турнето продължило в Англия, а след това –  в Шотландия, където композиторът започнал работа над своята Трета симфония (неслучайно симфонията носи заглавието „Шотландска”. От Шотландия Менделсон изпратил на семейството си картичка, върху която била написана встъпителната фраза на увертюрата. В бележка до сестра си Фани, композиторът казвал: „За да можеш да разбереш колко силно ме впечатлиха хебридите, ти изпращам тази мелодия, която се появи в главата ми, докато бях в самата пещера. Пещерата е висока около 35 стъпки (11 метра), дълга е около 200 стъпки (61 метра) и има колони от черен базалт”.
Завършена на 16 декември 1830 година, увертюрата първоначално била със заглавие „Самотният остров”. Скоро след това Менделсон поправил партитурата и след корекциите от 20 юни 1832 тя вече се наричала „Хебриди”. Успоредно с това обаче било използвано и заглавието „Фингалова пещера”, което може да се види написано върху някои от партитурите. Премиерата на творбата се състояла на 14 май 1830 година в Лондон, като в програмата на концерта била включена и друга известна увертюра на Менделсон – „Сън в лятна нощ” (написана през 1831).
Макар да е обозначена като увертюра, „Хебриди” е самостоятелно, напълно завършено музикално произведение. Независимо от факта, че е програмно, то не пресъздава конкретна история и не е свързано с нещо определено. Увертюрата просто рисува с езика на музиката поредица от сцени с различно настроение и това я превръща в един от първите образци на симфонична поема. В нея има две основни теми – първата от тях е встъпителната, лирична тема, която Менделсон измисля още по време на престоя си в пещерата, и която изразява силното му впечатление от красотите на пещерата и усещането за самота и уединение; и Втората тема, която пък обрисува неспирното движение на морските вълни.

Концертът за валдхорна № 1 в ми бемол мажор, опус 11, е едно от първите сериозни произведения на Рихард Щраус. Той е написан в периода 1882/1883 година, когато Щраус е бил едва 18 годишен. Днес, заедно с концертите за валдхорна на Моцарт, това е една от най-популярните творби, създадени за този инструмент.
Рихард Щраус посвещава клавира на своя първи концерт за валдхорна на годишнината от сватбата на родителите си –известният по онова време валдхорнист Франц Щраус и Жозефина Пшор. Интересна подробност е, че в оркестровата партитура лично с ръката на Рихард Щраус е написано друго посвещение и то е адресирано към валдхорниста Оскар Франц. В концерта лесно може да се усети силното влияние на немската класическа и романтична традиция – в частност на музиката на Роберт Шуман, особено във втората част на творбата. Любопитното е, че когато Франц Щраус видял за първи път нотите, той сметнал този концерт за твърде труден в техническо отношение. Вероятно това се е дължало на факта, че по онова време валдхорната все още е била доста несъвършен инструмент! В днешно време изпълнителите не намират този концерт за особено сложен и не са чак толкова затруднени от изпълнението му, докато Вторият концерт за валдхорна на Щраус, който е написан чак след 60 години, е значително по-труден.

Четвъртата симфония на Йоханес Брамс – ми минор, опус 98 – принадлежи към най-съвършените и самобитни творения на големия немски композитор. В нея с потресаващ драматизъм и несломима твърдост се разказва за трагичните перипетии на жизнената борба. Симфонията е написана в периода 1884 - 1885 година и е последната от четирите творби на композитора, създадени в този жанр. Брамс я създава в Мюрцушлаг, където прекарва лятната си ваканция. Интересно е, че когато показва на приятелите си първите страници от симфонията, те я приемат без особен ентусиазъм. Известният музикален критик Едуард Ханслик дори пише: „Имам странното усещане, че двама ужасно остроумни люде ме правят на глупак”. Друг един приятел на Брамс пък – Макс Калбек – го съветва да преработи скерцото като финал, а от финала да направи отделно произведение – нещо като Вариациите по тема на Хайдн.
Брамс изпитвал силни съмнения, че симфонията ще се приеме добре от публиката, но въпреки това първото й изпълнение преминало при голям успех. Премиерата на творбата се състояла на 25 октомври 1885 година в Майнинген, на диригентския пулт бил самият автор, а след това симфонията била изсвирена на 1 ноември същата година – вече под диригентството на Ханс фон Бюлов. По своята форма симфонията е класически четиричастен цикъл, но драматургията й е уникална. Солертински я определя като „движение от елегия към трагедия”. Особено необичаен е финалът на творбата, в който вместо традиционното използване на мажор развръзката на цикъла е трагична. Частите на симфонията са: Алегро нон тропо, Анданте модерато, Алегро джокозо, Финал – алегро енерджико е апасионато.

Гюрер Айкал е почетен диригент на филхармоничния оркестър „Борусан” в Истанбул и най-известният турски диригент в света, с богата артистична кариера. Роден е в Ескишехир. Завършва Държавната консерватория в Анкара с цигулка и композиция. Продължава обучението си в Лондон – Гилдхолскуул и Кралската музикална академия. Там учи под ръководството на Андре Превен и Джордж Хърст. Следващата фаза на образование е в Рим, в академията „Санта Чечилия”. Междувременно изучава грегорианско пеене и ренесансова полифония. Наред с най-добрите турски оркестри Айкал е дирижирал Лондонската филхармония, Симфоничния оркестър на Северногерманското радио, Английския камерен оркестър, както и Концертгебау, Амстердам. От 1975 година е главен диригент на Президентския симфоничен оркестър в Анкара. Бил е и генерален директор на Държавната опера и балет. Гюрер Айкал е бил музикален директор на Лъбок симфониоркестър и на Ел Пасо симфониоркестра в Тексас – в периода от 1987 до 2004 г. Преподава оркестрово дирижиране в Университета Блумингтън, Индиана и в университета в Тексас. Той е професор по дирижиране в Анкара и Истанбул. Работи и като музикален директор и главен диригент на Филхармоничния оркестър Борусан в Истанбул, който създава през 1999 г. Репертоарът му е изключително обширен. Направил е много записи на музика от Бах, Бетовен, Моцарт, Чайковски, Елгар, Сметана, Равел, Еркин и други с Лондонската филхармония, с оркестър „Билкент”, със Симфоничния оркестър на Северногерманското радио и др. Гюрер Айкал има много национални и международни отличия: в Турция за промотиране на модерната турска държава чрез музиката; във Финландия – орден за културно сътрудничество между Турция и Финландия, както и европейска награда за изпълнителско изкуство, която му е връчена в Рим.

Ясен Теодосиев е роден през 1973 г. в София. Завършва НМУ „Л. Пипков” и НМА „П. Владигеров” с магистърска степен по валдхорна при проф. Владислав Григоров. През 1993 г. става лауреат на Националния Академичен конкурс в Пловдив. Лауреат е и на Първи Академичен конкурс за певци и инструменталисти в София. През същата година получава покана за активно участие в курса на световноизвестния валдхорнист и педагог Херман Бауман в Швейцария.
От 1993 г. Ясен Теодосиев е солист-водач на валдхорновата група в Симфоничния оркестър на Българското национално радио, на Симфоничния оркестър на лятната академия „Киджана” в Сиена, Италия, на CLASSIC FM оркестър, както и на Софийски симфоничен оркестър. Наред с оркестровата си практика той се изявява като солист на оркестъра на БНР, Софийски симфоничен оркестър, Камерен ансамбъл „Софийски солисти”, Солунска държавна филхармония (Гърция), камерен оркестър AGBU-Sofia, симфоничен оркестър на Пловдивска държавна опера, Варненска филхармония, Шуменска филхармония, Сливенски симфоничен оркестър, камерен оркестър „Банкя”, Габровски камерен оркестър, Академичен симфоничен оркестър и др. Осъществява активна концертна и звукозаписна дейност с Духовия квинтет „Солистите на Българското национално радио”, с който е носител на наградата „Кристална лира” (2010 г.) за върхови постижения в изпълнителското майсторство. Като камерен изпълнител Ясен Теодосиев музицира в най-различни формации в многобройни концерти и фестивали у нас и в чужбина. На сцената си партнира с именитите изпълнители – Божидар Ноев, Пламена Мангова, Алексей Огринчук (соло-обоист на оркестър „Концертгебау”), Паскал Мурагес (соло – кларинетист на Orchestre de Paris), Аркади Шилклопер, Ангел Станков, Йосиф Радионов, Анатоли Кръстев, Вангел Тангъров, Борислав Йоцов, Ростислав Йовчев и мн. др. От 2012 г. е част от състава на изтъкнатия квинтет „Пилекадоне”, номиниран за наградата „Кристална лира” 2013.
Пристрастията на Ясен Теодосиев към националното ни композиторско творчество го правят редовен участник във фестивала „Нова българска музика”, както и постоянен член на Ансамбъла за Нова музика, под диригентството на Драгомир Йосифов. В негово изпълнение са осъществени многобройни премиери на съвременни български произведения, някои от тях специално създадени и посветени на Ясен Теодосиев. Част от тях са записани за Българското национално радио и Българската национална телевизия.
От 2001 г. Ясен Теодосиев съчетава артистичните си ангажименти с преподавателска работа, като асистент на проф. Владислав Григоров в НМА „Проф. Панчо Владигеров”. През 2012 г. защитава докторат в академията, а от 2013 г. продължава педагогическата си дейност като доцент по спeциалността „Валдхорна”.