Познавачи твърдят, че малцина са притежавали подобна на нейната магнетична, едва ли не свръхестествена власт над публиката. От дебюта й през 1961 година в Уигмор хол в Лондон до 1973 година, когато рухва надеждата за изцеление и Джаки е прикована в инвалидна количка в оставащите 14 години. „Жаклин дю Пре на концерт – това не се забравя!“, възкликва
Елизабет Уилсън. „Свиреше с такава страст и преданост, сякаш за последно...“ А Томас Маг допълва: „В изпълненията й се долавяше предчувствие за ранната смърт. Неусетно се озоваваш сред водопад от енергия. Емоционално излияние, стигащо до самозабрава. Избухват спорове за записите на Дю Пре относно тълкуването на някое произведение, често встрани от установения канон. Тези записи обаче са уникален документ за музикант, чийто земен път напомня запалена от двете страни свещ.“ Казаното от критика Томас Маг намира абсолютно покритие в записите, който ще слушате в неделната вечер: концерт за виолончело и оркестър в ла минор от Сен-Санс, осъществен в началото на 1971 година заедно със Симфоничния оркестър на Филаделфия и Даниел Баренбойм на диригентския пулт.
Афинитетът на Жаклин дю Пре към крупните творби без съмнение е свързан с дарбата й да общува непринудено с хиляди в огромни зали. В този диалог Джаки има до себе си незаменим партньор – пианиста и диригента Даниел Баренбойм. Срещат се по Коледа през 1966, а половин година по-късно е сватбата им.Легендарната артистична двойка става прицел на всевъзможни писания в продължение на години. Години, изпълнени с триумфи, но и с жестоки страдания. Двамата оставиха творческите си прозрения в не чак толкова многобройни, но затова пък така ценни записи. Като този на концерта в ми минор от Едуард Елгар, превърнал се в своеобразна емблема за почерка на прочутата английска челистка. Ще ви предложа последната част на концерта от Елгар – Жаклин дю Пре е солист на Лондонския Симфоничния оркестър с диригент Даниел Баренбойм. Заедно с Джаки свирят и втората соната за виолончело и пиано във фа мажор от Брамс. А на финала ще прозвучи в цялото си великолепие концерта на Дворжак. Запис от 1967 с участието на Жаклин дю Пре и Симфоничния оркестър на Шведското радио, обединени от диригентската палка на Серджо Челибидаке.
Необикновената преданост, всецяла отдаденост на Жаклин дю Пре съм музиката често стига до самозабрава. Трудно я възприемат дори най-близките й. Светът е в краката на Джаки, както навремето предрекъл нейният учител Уилям Плийт. Тя обаче изпада в депресии. Често е разочарована. Смята, че стойността й като личност се измерва единствено, когато докосва струните на виолончелото. Появяват се мисли за самоубийство...Щом научава обаче, че е болна от множествена склероза, Жаклин дю Пре намира сили да се бори. Лъкът пада от ръката й, но тя продължава да преподава. Учредява кампания за набиране средства за борба с болестта. „Разбрах, че обожавам думите“, признава Джаки. „Преди не ми се налагаше да ги употребявам чак толкова често. Сега откривам куп прелести в словото. Неотдавна трябваше да представя текстове от Стария завет. Стигнах до чудно прозрение: всичко е същото, както в музикално произведение: смисловото ударение, структурата, организацията на времето са запазени. Чета поезия за първи път в живота си! Ама, че наслада! С други думи- опитвам да наваксам пропуснатото през годините на безкраен маратон между концертните зали и звукозаписните студиа...“
Жаклин дю Пре умира на 42 години през октомври 1987 в Лондон. „Музикалният свят загуби един от най-изявените си таланти!“, пишат в „Таймс“. „Гениална челистка, тя остана загадка за околните. Никой така и не успя да открие тайната на Жаклин дю Пре. Онази свръхестествена сила, с която хипнотизираше публиката...“
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg