„Борислав” – първата българска историческа опера в четири действия от Маестро Георги Атанасов (съдържание)

Музика: Маестро Георги Атанасов
Първата си опера „Борислав“, Маестро Атанасов написва през 1911 година по едноименната драма на Иван Вазов.

Действащи лица:
Цар Иван Асен II
Тамара (княгиня)
Борислав (войвода при цар Иван Асен II)
Гавраил (чужденец-заложник)
Драгота (войвода)
Моймир (войвода)
Приязд
Фуркас
Кир Тодор (владетел на Епир)
Ирина (дъщеря на кир Тодор)
Вела (прислужница на княгиня Тамара)
Зоя (прислужница на Ирина)
Слав (болярин)
Барон Контофре (чужденец-заложник)
Циганка (врачка)
Войник
Първи телохранител
Втори телохранител

Първо действие
В тържествен ден, ден за радост на палата, пристига войводата Борислав. Той е легендарен вожд и иде, увенчан с лаври от война. Телохранителят Драгота подканва всички да вървят към тронната зала, за да празнуват победата. Княгиня Тамара с радост съобщава пред другите, че вижда как в двореца влиза Борислав. Като че ли на себе си тя прошепва, че люби войводата. Изтъква, че над радостта й преобладава страха. До нея е вярната й прислужница Вела, която я успокоява, че това не е страх, а смущение. Вела я съветва да не влиза в палата с другите, а да отиде в кичестата си градина и там, под светлината на луната да целуне Борислав.
Вела се притеснява, че не е съобщила на Тамара, че вече е сгодена за крал и скоро ще отпътува за другата си родина.
На аванссцената се появява Ирина, която Борислав е пленил по време на война. Тя признава пред прислужничката си Зоя, че въпреки че войводата я е пленил, тя го обича и го ревнува от Тамара. Зоя я моли да не се влюбва повече в своя поробител.
На сцената се появява Борислав в лирично настроение и пее, че иска да прегърне Тамара. Той е изгарян от сладки чувства и желания. Тъне в блянове и копнения по красивата княгиня, която някога цар Иван Асен II му е обещал за съпруга. На авансцената Тамара и Борислав се обясняват в любов. Дуетът им е образец на силни и нежни чувства, които са над всякакви политически игри и лицемерия. Изведнъж княгинята прекъсва Борислав и му казва, че чува царят как го вика. Появява се барон Контофре, един от пленниците-заложници на царя, който прошепва, че на Тамара ръката е дадена на Фредерик.
Борислав е обиден. Той изпада в тежка мъка и изповядва, че е лял напразно кръвта си за този цар-изменник. Надявал се е княгинята да стане негова жена, но Асен е предпочел политическата изгода като даде дъщеря си за жена на чужденец.
Гавраил, един от пленените чужденци-заложници също подклажда огън в душата на войводата. Той потвърждава казаното от барона, че Тамара напуска родния си дворец. Борислав се чувства като убит.
На сцената се появява Асен, който казва на войводата, че му дарява хубавите земи и природа на Бояна. На всичкото отгоре царят му заявява, че ще трябва да придружава княгинята до новото й отечество. Борислав е категоричен – той не приема подаръка на Асен, а също така отказва да бъде спътник на Тамара в Цариград. Царят е ядосан и е готов да накаже Борислав. Войводата моли княгинята да избягат далече от палата на Асен.

Второ действие
На сцената се появява кир Тодор Комнин, владетеля на Епир, който е в плен, подобно на Контофре, Гавраил и Зоя. Комнин жадува отплата. Епирският пленник мечтае да ожени дъщеря си за Асен и тя да сложи корона на главата си.
На сцената се появява Ирина, която прославя могъществото на Борислав. Нейната прислужница Зоя настоява тя да млъкне. Възмутен е и баща й, Кир Тодор. Той нарича войводата джелатин.
Гавраил, Тодор Комнин и Зоя започват да обмислят план, за да смъкнат Асен от трона. Появява се Тамара, която оплаква своето бъдеще, че трябва да напусне отечеството си, китната си градина и своя любим Борислав. Зоя лицемерно я успокоява, че ще се чувства добре в Цариград. Княгинята не е съгласна и твърди, че за нея раят е тук, в нейната страна.
На сцената влиза стара врачка. Тя иска да врачува на младите господарки. Ирина й заповядва властно да й гледа по-бързо. Предсказва й, че я люби първия господар в царството. Тамара не желае циганката да й гледа. Появява се Тодор Комнин, който посвещава дъщеря си в заговора срещу Асен. Моли я да даде клетва, че ще мълчи. Той й признава,че на престола ще качат Гавраил. Ирина се бунтува, но баща й е непреклонен. В този момент към епирския владетел се приближава Асен. Той съобщава, че най-накрая, утре, към Цариград тръгва Тамара. Кани всички на веселие в двореца. Народът приветства царя. Пред множеството хора царят казва, че скоро столица на България ще е Цариград.

Трето действие
Ирина е сама на сцената. Тя пее за любовта си към Борислав и моли слънцето бързо да изгрее, за да тръгне Тамара към Цариград и Борислав да остане в нейните обятия. Двете прислужнички Зоя и Вела разговарят привидно любезно. Тамара и Борислав се срещат. Те са сами. Тамара излива душата си и разказва за любовта си на войводата. Тя се сбогува с Търново, Янтра, Родината и с любимите си хора.
На сцената влиза барон Контофре. Той заповядва Борислав да остави княгинята и да се маха от двореца. Барона и Борислав се сражават. Зоя настоява Контофре да убие войводата. Борислав е изпратен в кулата, тъй като е набеден, че иска да прониже с меча си Асен. Царят обвинява войводата, че е дързък и е престъпник. Заповядва да бъде изпратен в тъмница и окован в окови. Гавраил подтиква Асен да убие Борислав. Гневен, Асен заповядва  на Тамара да остане в двореца. Войводите Моймир и Драгота искат да омилостивят Асен, да не наказва Борислав и княгинята. Асен е непреклонен. Тамара моли баща си за опрощение. След размисъл царят казва, че признава Борислав за безумник, но тъй като дълги години му е бил верен, му дарява живота, но иска да го хвърли в тъмница.

Четвърто действие
Тамара е изпратена в манастир. Тя е съгласна да стане монахиня, защото не вижда смисъл да живее без Борислав. Прислужничката Вела я увещава да не прави това. Контофре лъже княгинята, че войводата е умрял. Тамара е поразена. В този момент в манастира пристига Асен, за да види дъщеря си. Контофре е ядосан. Той иска да развенчае верността и славата на Борислав пред Тамара. Затова изрича още една лъжа. Казва й, че войводата е избягал при гръка Ватаци и по този начин е направил предателство. Княгинята не вярва. Тя твърди, че това е клевета по отношение на най-смелия войвода на Асен.
На авансцената се появява болярина Слав, приятел на Борислав. Той е весел, защото вижда младия войвода. Борислав го поздравява и казва, че идва от Родос, защото е разбрал, че Тамара ще става монахиня. Иска да я открадне от светата обител и двамата да избягат далече. Слав е учуден защо отношенията между войводата и Асен са развалени. Борислав му обяснява, че когато е наказан да бъде хвърлен в тъмница, е скочил във водите на Янтра, а после е стигнал до владенията на гръка Ватаци. После до него достига новината, че Тамара ще става монахиня. Затова той е в манастира, за да я отвлече и двамата да заминат за прекрасната Венеция, където ще бъдат щастливи.
Борислав тръгва да търси Тамара, но среща Ирина, която му прави любовно признание, че обича само него и го моли да бяга. Войводата й благодари за чувствата, но признава, че завинаги е влюбен само в Тамара.
На сцената се появява Кир Тодор, влиза и Асен с Тамара. Тодор, заедно с Гавраил и Зоя съобщават на царя, че с него е свършено и след час Ирина ще е царица. Боляринът Слав тайно наблюдава сцената. Той праща свои хора да извикат Борислав, защото живота на Асен е в опасност.
Войводата пристига веднага и вижда Тамара, която му разкрива, че царят отдавна му е простил всичко. Появяват се Гавраил и Тодор Комнин. Царят ги заплюва и извиква на епирския врадетел, че съжалява, че не му е откъснал главата при Клокотница.
Предателите се опитват да избягат, но хората на Борислав ги хващат. Асен прегръща войводата и обявява, че вече е негов син. Дава му ръката на дъщеря си Тамара. Народът пее химн на великия цар Асен.