Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Заплахи, куршуми, срязани спирачки, чистачки и медийната регулация в една седмица

БНР Новини
Деница Сачева, Николета Атанасова и Жана Попова (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“.
Снимка: Кирил Чобанов

Ако бяхме телевизия вероятно екипът ни днес щеше да реши да изпишем заглавието на предаването ни с изрязани букви от вестник, през които със свистене прехвърча златен куршум, който пък на свой ред попада в мишена с неясни очертания.
И това със сигурност щеше да грабне вниманието ви, най-малко защото ще си помислите, че започва нов филм например за Джеимз Бонд – супер героят спасяващ света от злото, което с неясните си образи дебне отвсякъде…
Да, но не!
Не сме телевизия, а радио! И в следващият един час по програма „Христо Ботев“ може да слушате „Мрежата“ – предаването с ясни образи.
Докато в медийното пространство хвърчат куршуми и спрени обществени поръчки, размахват се метли, които замитат следите на нарязани документи и дебатът за „Кой“ сякаш се измести постепенно в дебатът – „Той“, медийната динамика за малко се раздвижи и от оставката, подадена от председателя на СЕМ, а всички останали новини изчезнаха от публичното пространство – в миг.
Защо?
Политически PR, спасяване на страната или просто закъснели реакции на политици, с не до там ясни очертания. За това говорихме с Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация, Деница Сачева, PR специалист, и проф. Нели Огнянова, преподавател по медийно право в СУ „Св. Климент Охридски“.
И още: какви са дефицитите в медийната регулация и защо „кафявите“ медии искат да имат телевизия? Две от темите ни днес, а в третата се обърнахме към емигрантската журналистика през погледа на колегата Александър Детев, радиоводещ в „Бг-радио Виена“.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18