За миг спри да бъдеш все първи ти

Деян Тимнев – личността му вдъхва уважение. Държанието му излъчва достойнство, а умението му да дисциплинира и да постави нещата в порядък е завидно. И тези качества са деликатно скрити зад завладяваща артистичност и безспорен талант. Тромбонист, представител на талантливото поколение музиканти през 60-те той се превръща в един от най-способните майстори в тонрежисурата на България.
Деян Тимнев е роден през 1939 г. в София. Завършва Държавното музикално училище в столицата (НМУ „Любомир Пипков”), а по-късно и Българската държавна консерваторията (ДМА „Панчо Владигеров”) със спeциалност тромбон. Утвърждава се като музикант още в края на 50-те и началото на 60-те на 20 век – период, важен за развитието на българската джазова и популярна музика и години, когато се се развързва корсета на социалистическата догматика, според думите на Владимир Гаджев, заема се стойка „свободно“ – така ни уверява Радой Ралин и по улиците на София светват неонови реклами, поникват нови кафенета, а сиво-черно-тъмносинята униформа тук-там се пропъстря от цветни дрешки – описанието отново е на Владимир Гаджев. Тогава близки съмишленици на Деян Тимнев в музиката са Развигор Попов, Симеон Щерев - Банана, Крум Калъчев, Георги Бакърджиев, Стефан Славов, Никола Чалашканов, Томи Димчев, Стефан Несторов и много други. В различни формации музикантите намират гостоприемни сцени в градината на хотел „България”, ресторант „Севастопол”, цирк „София“, в единствения елитен нощен бар тогава „Астория“. Свирейки в такива оркестри Деян Тимнев започва да се доказва и ангажиментите му нарастват. За част от тях, научаваме от него:

Деян Тимнев: Когато и да отидеш в залата той е там и свири – това беше отговорът на въпроса защо Жорж Тибо е много добър.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Деян Тимнев е осъществил хиляди записи и нововъведения, реализирал е безчет сътрудничества с най-изявените в музикалното изкуство – път, по който се осмеляват да тръгнат малцина. Как се върви по него и как се достига върхът? Разказът е на Деян Тимнев.

Деян Тимнев: Много работа, учене, подготовка и задължения.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Професионалната дейност на Деян Тимнев в звукозаписа започва през 1970 година. Името му свързваме с почти всички представители на поп и рок поколенията в България от 70-те, 80-те, 90-те години на 20 век, та дори и от началото на 21-ви. Освен това той е записвал джазова, симфонична, камерна, вокална и народна музика. За да развива толкова широка дейност, тонрежисьорът трябва да познава добре различните стилове и жанрове, да има слухов опит и богат професионален музикален опит. В уменията и безспорния талант на Деян Тимнев ни уверяват музикантите Кристиян Бояджиев, Стефан Димитров, Теодосий Спасов и Антони Дончев.

Кристиян Бояджиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Стефан Димитров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Теодосий Спасов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Антони Дончев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дейността на Деян Тимнев е свързана и с международния фестивал „Златният Орфей”. Подробности научаваме отново от тонрежисьора.

Деян Тимнев: Звукорежисьорската работа и специално музикалната тонрежисура е въпрос на колективно – екипен труд

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Като тонрежисьор Деян Тимнев се утвърждава в Българското национално радио. Към част от дейността му в Радиото, както и към личности, работили в Старата къща ни връща отново той.

Деян Тимнев: Радиото беше един от пионерите в така наречената многопистова техника.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ако, скъпи приятели, възрастта ви е под 30 години, много е възможно да не знаете какво се крие зад името „Балкантон” – може би загадка, може би мистерия. За мен то е синоним на безупречно качество на запис и огромен фонд от музика във всички жанрове. В средата на 70-те години на 20 век група ентусиасти от „Балкантон“ се заемат с трудната задача да модернизират процеса на звукозапис в единствената тогава фабрика за грамофонни плочи. Създава се студио, закупуват се нови модерни инструменти, канят се някои от най-добрите тонрежисьори. В унисон със световната практика се сформира група, в конкретния случай от мултиинструменталисти, които да работят като студийни музиканти. Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров се обединяват под името ФСБ (Формация Студио Балкантон). Сред майсторите на звука е Деян Тимнев.

Деян Тимнев: Това беше наша амбиция, идея заедно с ФСБ и с тях започнахме да търсим път нашите записи да звучат наравно с някои образци на световните плочи.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Представете си, че идва денят, когато едно музикално произведение ще получи шанса да достигне до своите слушатели чрез грамофонна плоча, компактдиск или чрез какъвто и да е друг носител. Това е денят, в който произведението се записва. Инструментите и музикантите са на своето място и като че ли нищо друго не е нужно… Но дали? Много преди този момент човекът – тонрежисьор е започнал подготовката. Неговата цел е една – да осъществи авторския замисъл, който включва идеите на всички – композитори, аранжори, оркестратори, изпълнители, солисти, продуценти… Дали е лесно? За хората, които владеят това изкуство или, ако предпочитате занаят… може би. Но в какво се състои работата на майстора на звука? Преди започването на записа тонрежисьорът вече е провел предварителни разговори с всеки един от авторския тим, разучил е партитурата на произведението, определил е мястото на всеки един микрофон, проверил е акустичните възможности на студиото или залата, преценил е как тези възможности да бъдат използвани или впоследствие коригирани, намерил е баланса на отделните инструменти, както и баланса между оркестър и солисти, разбрал е как да постигне максимално достоверното тембрално звучене на всеки инструмент. И това са само малка част от условията за запечатването на коректен звук, който след това може да бъде допълнително манипулиран, обработван. Казано с едно изречение, тонрежисьорът може да направи чудеса от лош изпълнител, но може да провали и всеки отличен музикант.
За новаторския период в студиото на „Балкантон”, както и за силата на присъствието на Деян Тимнев ни разказват Румен Бояджиев и Константин Цеков от ФСБ.

Румен Бояджиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Константин Цеков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През 1983 година професионалният път на Деян Тимнев го отвежда в НДК, където талантът и майсторството му съпътстват мнозина. Записва, озвучава… Сред музикантите, доверили му се са величия като Албано и Ромина Пауер, Рей Чарлз, Жилберт Беко, Жозефина Бекер, Сара Воун, Шарл Азнавур… и още! Борис Христов, Никола Гюзелев, Емил Чакъров, Мирела Френи, Херберт фон Караян, Монсерат Кабайе…
Бихме могли да изпълним безброй часове с „негова” музика и пак ще остане нещо нечуто, недовършено. Надявам се срещата ни с тонрежисьора и тромбонист Деян Тимнев да е била интересна и за вас. Иска ми се да има и други, за да имаме отново възможност да повървим с него по пътя, по който се осмеляват да тръгнат малцина.

Споделете

За миг спри да бъдеш все първи ти

Операта "Лястовичката" от Пучини в директно излъчване от Метрополитън опера

Пианофорте: зад кулисите на Международния конкурс за пианисти "Шопен"

Музикалният театър пита "Здравей! Как си, приятелю?"

Не е зле!

"Севилският бръснар" с нова постановка в музикалния театър на Линц

Послеписът на художника Милко Божков

Феникс Върбанов с изложба в галерия "Стубел"

Маргарита Шурупова: Голям срам е, че не успяхме да спрем Путин навреме

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР