Звукови хроники "Музикални фамилии": Владигерови и театърът

Сцена от операта "Цар Калоян" от Панчо Владигеров

Съдбата отрежда на Панчо Владигеров да започне блестящата си европейска кариера в театъра на Макс Райнхард. За постановките на прочутия режисьор той пише театрална музика към редица постановки. Усетът за мащабите и формата на сценичното действие му е вроден - вероятно от артистичния род на майката Елиза Пастернак-Владигерова. Някои от театралните си опуси Владигеров обработва и за самостоятелен концертен живот - например прочутата "Скандинавска сюита" по пиесата на Стриндберг "Сънна игра". Той е пионер в много музикални жанрове - за българската професионална музика. Операта му "Цар Калоян" е първата българска опера, която с успех излиза и извън пределите на България.
Александър Владигеров наследява от баща си усета към театъра, афинитета към джаза (да не забравяме, че първият български джазов опус е "Фокстрот" на Панчо Владигеров). Синът вплита джазовите и театралните си страсти в един нов не само за България, но и за цяла тогавашна Източна Европа - мюзикъла. "Веселите градски музиканти" и "Вълкът и седемте козлета" още в средата на 70-те години добиха европейска и световна слава.
Най-младите Владигерови - Екатерина и близнаците Александър и Константин - с необикновената жизненост на своите предци развиват онова, с което природата и владигеровския ген щедро ги е надарила - афинитет към сцената и импровизацията -  в нови и модерни варианти, но със същата щедрост на таланта.
Ще слушаме музика от 3-те поколения Владигерови: от "Цар Калоян" и "Скандинавска сюита", от "Козлетата" и "Музикантите", изпълнения на музика от младите Владигерови и техни импровизации върху теми от баща им.

17 юли, от 17.30 часа
ВИЖТЕ ОЩЕ

Радиоенциклопедия „Реликви на европейската цивилизация”: крал Артур и Ескалибур – мечът на Изтока

Ще представим изследвания на британски учени: кой е прототипът на крал Артур. А в търсене на прототипа на неговия меч Ескалибур ще си припомним легенди и интересни сведения за меча на българския цар Борис – Михаил: какви чудеса му се приписват, защо за притежанието му си съперничат папата и франкският крал, дали „ключът” не е в българската владетелска..

публикувано на 21.02.18 в 10:55
Част от страница от Четвероевангелието на цар Иван Александър.

Блъгарин, етиопянин, искариот

• Как са назовавани представителите на народи, племена, жители на градове, области и държави в старобългарските текстове. Някои от начините за образуване на жителски и народностни имена са жизнени и днес, други са заменени от по-нови. Имената са предимно мъжки, свързани с библейската история, тъй като текстовете основно са религиозни. Силно са повлияни от..

публикувано на 20.02.18 в 16:55

Радиоенциклопедия „Музеи и образование“: Децата в живия музей и музеи на открито

За детските образователни кътове в някои музеи в България и по света разговаряме с Весела Герчева – директор „Програми и изложби” в детския научен център „Музейко” , с доц. д-р Светла Димитрова – директор, Благовеста Божилова – музеен педагог и Росица Бинева – уредник в Архитектурно – етнографския музей „Етър” – музей на открито.

публикувано на 20.02.18 в 09:10
Любка Биаджони в студиото на предаването.

Маестра Биаджони: Любовта е ключът към всичко

Любовта не само е вплетена в нейното име! За маестра Любка Биаджони това е ключът към всичко – в музиката, в общуването между хората, в семейството, в отношението към природата и заобикалящия ни свят. Как се заражда толкова всеобхватно и завладяващо чувство? През какви етапи преминава, за да осмисля битието и различните видове изкуства, които..

публикувано на 19.02.18 в 14:15
Доц. д-р Борислав Александров по време на 26-ата българска антарктическа експедиция

Полярникът доц. д-р Борислав Александров разказва за първата българска мареографна станция в Антарктика

Какво е мареографна станция? Защо е важна не само за България, но и за световната наука? Доц. д-р Борислав Александров стъпва за първи път на Ледения преди 19 години континент. За обикновения любител на приключенски четива подобно пътуването дотам е по-скоро от типа на „Ех, ако някой ден... Би било хубаво, но…“, наистина трудно осъществима мечта, обвеяна..

публикувано на 19.02.18 в 10:45