Звукови хроники "Музикални фамилии": Владигерови и театърът

Сцена от операта "Цар Калоян" от Панчо Владигеров

Съдбата отрежда на Панчо Владигеров да започне блестящата си европейска кариера в театъра на Макс Райнхард. За постановките на прочутия режисьор той пише театрална музика към редица постановки. Усетът за мащабите и формата на сценичното действие му е вроден - вероятно от артистичния род на майката Елиза Пастернак-Владигерова. Някои от театралните си опуси Владигеров обработва и за самостоятелен концертен живот - например прочутата "Скандинавска сюита" по пиесата на Стриндберг "Сънна игра". Той е пионер в много музикални жанрове - за българската професионална музика. Операта му "Цар Калоян" е първата българска опера, която с успех излиза и извън пределите на България.
Александър Владигеров наследява от баща си усета към театъра, афинитета към джаза (да не забравяме, че първият български джазов опус е "Фокстрот" на Панчо Владигеров). Синът вплита джазовите и театралните си страсти в един нов не само за България, но и за цяла тогавашна Източна Европа - мюзикъла. "Веселите градски музиканти" и "Вълкът и седемте козлета" още в средата на 70-те години добиха европейска и световна слава.
Най-младите Владигерови - Екатерина и близнаците Александър и Константин - с необикновената жизненост на своите предци развиват онова, с което природата и владигеровския ген щедро ги е надарила - афинитет към сцената и импровизацията -  в нови и модерни варианти, но със същата щедрост на таланта.
Ще слушаме музика от 3-те поколения Владигерови: от "Цар Калоян" и "Скандинавска сюита", от "Козлетата" и "Музикантите", изпълнения на музика от младите Владигерови и техни импровизации върху теми от баща им.

17 юли, от 17.30 часа
ВИЖТЕ ОЩЕ

От линейна – към кръгова икономика

Живеем във времена, когато се налага цялостно преосмисляне на тревожните екологични реалности като елемент от съхраняването на своеобразната „имунна система“ на природата. Нещо повече – увеличаващото се население, климатичните промени, изчерпващите се природни ресурси и хроничното замърсяване на околната среда превръщат още повече настоящето в цел чрез..

публикувано на 23.11.17 в 17:05
Д-р Стоян Ставру (вдясно) и Христо Кутиев в студиото на програма „Христо Ботев“

Правото и етиката в контекста на дигитализацията и биоинженерството

Генетичната информация като вид собственост и т.нар. „заместващо майчинство“. Информираното съгласие на пациента при телемедицината. Нарушаване правата на детето в пренаталния период и асистираната репродукция. Невроимплантите – между свободната воля и техноволята. Етичните и правни граници на лекарската професия. С развитието на високите технологии в..

публикувано на 23.11.17 в 16:50
Кинг Кримсън на сцената през 2003

Кинг Кримсън

В предаването „Звукови хроники“ ще слушаме прогресив рок в изпълнение на британска рок група „Кинг Кримсън“. Тя е създадена от китариста Робърт Фрип и барабаниста Майкъл Джайлс през 1968 година. „Кинг Кримсън“ излизат на рок сцената във време, в което прогресив рокът се развива изключително бързо на британската сцена. Ще слушаме техни композиции от от..

публикувано на 23.11.17 в 11:00
Женска носия от Плевенско

Радиоенциклопедия „Пазители на старината“: Етнографи и фолклористи

Българското народоведение, науката за българина като племенен и духовен тип, обгръща два главни предмета: първо, българската етнография и, второ – българския фолклор. Докато етнографията има пред вид расови свойства и външен, веществен бит на един народ, т.е. физическия лик, характера, облеклото, жилището, поминъка, нравите и т.н., фолклорът се..

публикувано на 22.11.17 в 09:15

Познах те по гласа!

Специалистите твърдят, че гласът на всеки от нас е уникален като линиите на ръката. Затова все повече ще чуваме да се говори за „гласов отпечатък“, а приложенията му като индивидуален код за разпознаване ще се увеличават. Гласовата биометрия е метод, който се развива и ще се ползва все повече в системите за сигурност. Кое прави гласа на всеки от нас..

публикувано на 21.11.17 в 17:00