Звукови хроники "Музикални фамилии": Владигерови и театърът

Сцена от операта "Цар Калоян" от Панчо Владигеров

Съдбата отрежда на Панчо Владигеров да започне блестящата си европейска кариера в театъра на Макс Райнхард. За постановките на прочутия режисьор той пише театрална музика към редица постановки. Усетът за мащабите и формата на сценичното действие му е вроден - вероятно от артистичния род на майката Елиза Пастернак-Владигерова. Някои от театралните си опуси Владигеров обработва и за самостоятелен концертен живот - например прочутата "Скандинавска сюита" по пиесата на Стриндберг "Сънна игра". Той е пионер в много музикални жанрове - за българската професионална музика. Операта му "Цар Калоян" е първата българска опера, която с успех излиза и извън пределите на България.
Александър Владигеров наследява от баща си усета към театъра, афинитета към джаза (да не забравяме, че първият български джазов опус е "Фокстрот" на Панчо Владигеров). Синът вплита джазовите и театралните си страсти в един нов не само за България, но и за цяла тогавашна Източна Европа - мюзикъла. "Веселите градски музиканти" и "Вълкът и седемте козлета" още в средата на 70-те години добиха европейска и световна слава.
Най-младите Владигерови - Екатерина и близнаците Александър и Константин - с необикновената жизненост на своите предци развиват онова, с което природата и владигеровския ген щедро ги е надарила - афинитет към сцената и импровизацията -  в нови и модерни варианти, но със същата щедрост на таланта.
Ще слушаме музика от 3-те поколения Владигерови: от "Цар Калоян" и "Скандинавска сюита", от "Козлетата" и "Музикантите", изпълнения на музика от младите Владигерови и техни импровизации върху теми от баща им.

17 юли, от 17.30 часа
ВИЖТЕ ОЩЕ
Донка Михайлова

Троян – Български фестивал на сливата 2017

Дъхави теменуги, цвят от зюмбюл, от ароматични ябълки (това е цитат) , трендафил, свирчовина, дилянка, ароматичен планински карамфил , уточнение – да е бял и ситен, бабина душица – мащерка и още, и още… Не подреждаме букет по правилата за възпитание на девойките от XVIII век. По-скоро е полезен наръчник за мъжете - балканджии, ценители на истинските..

публикувано на 22.09.17 в 17:05

На прага на четвъртата индустриална революция

„Дано живееш в интересни времена!“ – било любимото проклятие на древните китайци. „Да намериш това, което търсиш!“ – другото. Че живеем в интересни времена е факт. Въпросът е наясно ли сме какво точно търсим. В бъдеше време. Напоследък все-повече в публичното пространство се говори за т. нар. „четвърта индустриална революция.“ Как я осмисляме в..

публикувано на 21.09.17 в 17:10

Расте, не старее, но трудно диша

По данни на Световната здравна организация и Европейската агенция за  околна среда нашата столица, четвърта по височина сред столиците на Стария континент, се нареди като шампион сред градовете с най-замърсен въздух по много показатели – най-вече що се отнася до средногодишните концентрации на фини прахови частици, които се оказват доста „дебели“, тъй..

публикувано на 21.09.17 в 17:00
Концерт на естрадно-духов оркестър „Севлиево” с гост-солист Людмил Георгиев

Портрет на Людмил Георгиев

Преди 14 години, на 73 години от този свят си отиде най-популярният български саксофонист и джаз музикант Людмил Георгиев. Меломаните със сигурност ще запомнят Саксофона или Людмата, както приживе го наричаха приятелите, като един от най-големите джаз инструменталисти на българската сцена. Откакто на 15 години се е влюбил в музиката на Джордж Гершуин и..

публикувано на 21.09.17 в 14:05

Защо да (не) станеш учител?

Двата противоположни въпроса имат еднакъв отговор с единствената разлика, че това, което липсва напълно, не достига или е в излишък в системата на средното ни образование, е същото, което би привлякло и задържало млади и качествени преподаватели в професията. (Не)значимите постижения на учениците и (не)желанието им да се усъвършенстват и да..

публикувано на 21.09.17 в 09:10