Звукови хроники "Музикални фамилии": Владигерови и театърът

Сцена от операта "Цар Калоян" от Панчо Владигеров

Съдбата отрежда на Панчо Владигеров да започне блестящата си европейска кариера в театъра на Макс Райнхард. За постановките на прочутия режисьор той пише театрална музика към редица постановки. Усетът за мащабите и формата на сценичното действие му е вроден - вероятно от артистичния род на майката Елиза Пастернак-Владигерова. Някои от театралните си опуси Владигеров обработва и за самостоятелен концертен живот - например прочутата "Скандинавска сюита" по пиесата на Стриндберг "Сънна игра". Той е пионер в много музикални жанрове - за българската професионална музика. Операта му "Цар Калоян" е първата българска опера, която с успех излиза и извън пределите на България.
Александър Владигеров наследява от баща си усета към театъра, афинитета към джаза (да не забравяме, че първият български джазов опус е "Фокстрот" на Панчо Владигеров). Синът вплита джазовите и театралните си страсти в един нов не само за България, но и за цяла тогавашна Източна Европа - мюзикъла. "Веселите градски музиканти" и "Вълкът и седемте козлета" още в средата на 70-те години добиха европейска и световна слава.
Най-младите Владигерови - Екатерина и близнаците Александър и Константин - с необикновената жизненост на своите предци развиват онова, с което природата и владигеровския ген щедро ги е надарила - афинитет към сцената и импровизацията -  в нови и модерни варианти, но със същата щедрост на таланта.
Ще слушаме музика от 3-те поколения Владигерови: от "Цар Калоян" и "Скандинавска сюита", от "Козлетата" и "Музикантите", изпълнения на музика от младите Владигерови и техни импровизации върху теми от баща им.

17 юли, от 17.30 часа
print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национален финал на ClimateLaunchpad.

Печеливши зелени идеи

Иновативна технология за биологично пречистване на отпадъчни води, която води до използване на излишната утайка за екологично чисто наторяване. Напълно биоразградим ламинат за хартия, подходящ за компостиране, който би могъл да промени печатната индустрия. Мидени рифове, които водят до оздравяване на увредени крайбрежни екосистеми, като устойчиво..

публикувано на 20.07.17 в 17:05
Астронавтът Нийл Армстронг на Луната (снимка на NASA от 20 юли 1969 г.).

Малката крачка, големият скок и лунните конспирации

1969 година. Космическия кораб „Аполо 11“ каца на нашия естествен спътник, а Нийл Армстронг оставя първите човешки стъпки върху лунната повърхност. Пет години след събитието излиза книгата на Бил Кейсинг „Ние никога не отидохме на Луната: американската измама за тридесет милиарда долара“, която предизвиква съмненията на скептиците, оспорващи реалността на..

публикувано на 20.07.17 в 16:45
Литературна среща с писателката Неда Антонова в регионалната библиотека „Партений Павлович“, Силистра, на която тя представи книгата си „Първият след Бога“. На снимката: Даниела Недялкова, Неда Антонова и Румен Леонидов (отляво надясно).

Премълчаното убийство на Васил Лъвский

Тази година отбелязваме 180 от рождението на българския Христос – Васил Иванов Кунчев. 144 зими от тях се питаме кой предаде Апостола на националната ни свобода, къде е гроба му, ще открием ли тленните му останки. Но като общество досега не се запитахме защо Дякона беше убит, кой го уби и защо, след като от всички повдигнати срещу него обвинения, нито..

публикувано на 19.07.17 в 17:10

Радиоенциклопедия „Апостолът и Свободата“: Заветите на Левски: дух и морал

За Къкринската Голгота на Апостола, за тефтерчето му с „Народе“ и последвалите го четири въпросителни, за отчетността в харченето на народни пари, за заветите останали в неговите писма и документи и дали ги следваме говорим с Васил Василев – председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“, проф. Иван Стоянов – председател на фондацията „Васил..

публикувано на 19.07.17 в 10:10

Как говорим за героите

Патетично, клиширано, дежурно, опростителски, истинно, с възхищение, с любов и смирение, вдъхновено и талантливо... изграждаме с думи образите на националните ни герои и ги предаваме на следващите поколения. Всъщност начинът, по който ги описваме и се обръщаме към тях, дава като че ли повече информация за самите нас, за времето, в което живеем, за..

публикувано на 18.07.17 в 17:00