125 години от рождението на Сергей Прокофиев

Вторник, 19 април, от 19.30 часа

публикувано на 18.04.16 в 10:56]

БНР Новини

Странна и бурна е съдбата на Прокофиев – един от гениите на музиката на ХХ в. Завършва Петербургската консерватория – първо като пианист, а после и като композитор. Постъпва в консерваторията почти юноша – доста години е по-млад от колегите си; с голяма част от тях се държи арогантно – съзнава цената си, но почти детската възраст му пречи да сдържа поривите на своята горделивост. Навлиза с летящ старт в музиката – и като пианист, и като композитор. Първият му Концерт за пиано (1911-12 г.) блестящо, възторжено-романтично, а в същото време – модерно произведение – е пиесата, с която се дипломира.
Напуска СССР непосредствено след октомврийския преврат. Втурва се да прави кариера на Запад. Чака го разочарование – „теренът“ отдавна е зает – от Стравински и Рахманинов. Кариерата му в Америка, въпреки гения му, не напредва стремително. Посрещат го противоречиво: за мнозина, в т.ч. за критиката, той е представител на комунистическа страна, в свиренето му намират твърде много „мускули“. Пробива с Руските сезони на Дягилев, с постановки и концерти в САЩ и Франция. В определен момент отношенията му със Стравински са силно обтегнати: двамата гении се недолюбват, а на Прокофиев липсва магнетизма на „Цар Игор“. В някакъв момент отношенията им се нормализират. Стравински признава, че Прокофиев е най-големият жив руски композитор: „след мен, разбира се“.
В началото на 30-те години е силно изкушен да се върне в Родината – по различни причини. Както се полага, му обещават всички блага на комунистическия рай: концерти, издания, апартамент, кола... Прокофиев се премества там със семейството си окончателно в 1935-6 г. Сред шедьоврите, които създава в тия години, са „Ромео и Жулиета“, „Пепеляшка“. Налага се, обаче, да напише някой и друг опус, който да възхвалява режима и Вожда. Това не го спасява от ударите на прочутото Ждановско постановление от 1948 г., в което Прокофиев, Шостакович, Мясковски и др. са обявени за формалисти, т.е. врагове на народа. Независимо от това до края на живота си запазва изумителната си творческа виталност. Интересно е, че пише една от най-веселите си творби, образец на комедия дел арте, „Дуеня“ между оперите „Семьон Котко“, която е на партизанска тематика, и „Война и мир“.
В предаването ще звучат фрагменти от „класическите“ опуси на Прокофиев – Първи клавирен концерт, Класическа симфония; от някои творби, писани за Дягилевите сезони – напр. балета „Стоманения скок“, от операта „Дуеня“ и др.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

125 години от рождението на Сергей Прокофиев

Вторник, 19 април, от 19.30 часа

Музикалният театър пита "Здравей! Как си, приятелю?"

Не е зле!

"Севилският бръснар" с нова постановка в музикалния театър на Линц

Лия Петрова представя Корнголд под палката на Йоханес Калицке

Музиката на "Молец", която носи усещане за свобода

Музикалният театър пита "Здравей! Как си, приятелю?"

КС отмени лимитите на болнично лечение. Какво следва?

Не е зле!

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР