Точка и Send

Не. Нямам нищо против гласуването на избори по пощата. Даже ми стана драго. Ще се сетим ние какво романтично нещо е да пускаш писмо в пощенската кутия! Ще се сетииим! Купуваш си плик и марка. (Това за най-младите го обяснявам) Слагаш в плика текстовото съобщение и залепваш. Преди лепилото на плика се мокреше с език, сега е по-практично и не толкова горчиво на вкус. Марката е нещо като днешното „send“, но трябват повече движения и по-дълго време докато пристигне писмото до където трябва (обяснявам: това е нещо като мейл, който се изпраща когато имаш слаба интернет връзка).
А, да, освен това от пощата можеше едно време да получиш или да изпратиш телеграма: „Обичам те. Точка. Идвам. Точка. Мама и татко. Точка. Гледат работата. Точка“ (обяснение за най-младите – телеграмата е нещо като СМС, но кратък и написан задължително на кирилица). От пощата предлагаха и луксозни телеграми по различен повод. Също така. Е, емотикони нямаше, но имаше илюстровани бланки.
Стига, обаче, с романтиката. Да се върнем към реалната българска действителност. Влизали ли сте скоро в пощенски клон?