Eдин фестивал на 12 години

18
Христина Ангелакова, Сийка Лапачка и Беса Лугичи (отляво надясно).

Догодина ще навлезе в своята тинейджърска възраст. Постепенно, стъпка по стъпка фестивалната програма се разширява. Красотата на мястото и амбициозният екип вече привличат все повече верни следовници. В началото всички с насмешка и злобнички подмятания говореха за това начинание, с което се зае известната наша певица Снежинка Аврамова. Със сигурност темата „Защо в Правец?“ още дразни духовете на непримиримите противници на някогашната партийна слава на града. Но след като веднъж си попаднал там, особено ако си млад и не се интересуваш от политическия подтекст със сигурност ще обикнеш мястото. Тази година петте фестивални дни бяха наситени със събития – матинета, срещи в ранния следобед и спектакли вечерта. Както всеки фестивал на открито и тук не се размина без тревоги от времето, но сякаш всичко вървеше според плановете и дори внезапно разразилата се буря сякаш подсили действието във вечерта, в която се играеше „Севилският бръснар“.

Изумителна е и последната вечер, когато фестивалната програма се пренася в центъра на града. Входът е свободен, а хората от Правец вече с компетентност коментират изпълнението. Дори си спомнят, някои от солистите гостували вече там. Можеш да дочуеш „...той много се е развил“ или „... и тази година продукцията е много хубава“. Дори не повярвах на ушите си, когато подслушах разговора на две съвсем непретенциозно облечени жени, с груби ръце, които тихичко коментираха диригента, който „много добре подавал на музикантите“. Самата сцена, репетициите и саундчекът се осъществяваха пред възторжените погледи на малчуганите, които прекарват лятото „на село при баба“, и които останаха на площада до края. Оркестрантите настройваха инструментите си пред тях. Групичка гледаше удивено красива валдхорнистка, която седнала на парапета на фонтана репетираше пасажи. Между два тегела с тротинетката спираха и се заслушваха в бликащата от сцената музика. Със сигурност с подобна лятна емоция не може да се похвали нито едно дете от друг град. И публиката, която изпълни до краен предел площада не може. „Лучия ди Ламермур“ на Доницети със състав, с който би се гордял всеки театър и който слушаш абсолютно безплатно. Дали очакват следващото издание. Със сигурност, защото през тези фестивални дни градът се оживява. Затова помолих артистичния директор на фестивала „Моцартови празници“ в Правец Христина Ангелакова да поговорим за плановете. Чуйте в звуковия файл нейния разказ.

Снимки: Асен Димитров