Великото преселение на народите – причини, последици и съвременни аналогии

СнимкаМигрантската криза в Европа съвсем естествено пробуди страховете на западните държави, че големи маси от хора настъпват към техните територии и заплашват установения от векове ред. И тези страхове също толкова естествено разделиха европейците – част от тях пледираха за солидарност с мигрантите, а други – за защита! Нееднократно в различни медии настоящите процеси бяха уподобявани на настъплението на т.нар. „варвари“ във времената на Великото преселение на народите. Релевантни ли са тези сравнения и как събитията, случили се между IV и VII век променят съдбата на Европа? – попитахме ръководителя на департамента по археология в НБУ Боян Думанов (на снимката вляво).
Според него, правенето на стопроцентови аналогии между двата процеса е пресилено. Най-малкото, защото причините за тяхната поява са съвсем различни. За традиционната историография до средата на ХХ в., Великото преселение на народите се дължи на инвазията на хуните от изток, които предизвикват т.нар. „ефект на билярдната топка“, изтласквайки нови и нови племена в западна посока. Какво обаче е накарало хуните да напуснат родните си земи? Отговорът най-вероятно е свързан със сериозни климатични промени, белязали техните територии. Промени, накарали ги да търсят нови земи за заселване...
Д-р Думанов напомни, че през 375 година гръко- и латиноговорящите историци били буквално потресени от процесите, развиващи се пред очите им. Самият вид на хуните ги е ужасявал – откривали у тях преимуществено животински белези и нерядко ги описвали като кентаври. На свой ред хуните променили сериозно пейзажа в източната част на Европа и принудили различни германски варварски племена да търсят спасение на запад. Съвсем естествено, те се обърнали за помощ към Римската империя. Как реагирал на този апел официален Рим? И доколко грешките, допуснати от тогавашните управници на империята, могат да ни послужат днес?



ВИЖТЕ ОЩЕ

За игрите и хората

За компютърните игри и тяхното създаване рядко се говори през призмата на културата, обикновено те са мишена, в която се прицелваме когато децата ни не искат да се отделят от компютъра или пък когато търсим причините за проявена от тях агресия. Компютърните игри обаче имат много повече измерения – те могат да бъдат мислени като форма на изкуство, имат..

публикувано на 15.11.18 в 13:31

Когато институциите говорят

Как да преодолеем или да подсигурим недоверието си, когато оглеждаме действията на институциите – за това, както и за възможните собствени разследвания на гражданите, говорим в „Нашият ден“ с журналиста Росен Босев. И още: как да разберем кой ни говори истината в страната на предпоследните доклади, застрашена от осем наказателни процедури на Европейската..

публикувано на 15.11.18 в 11:10

Когато фондовете не спасяват деца

Когато фондовете не спасяват – за това какво се случва с нуждаещите се от скъпо лечение деца след решението за закриване на Фонда за лечение на деца говорим в „Нашият ден“ с журналиста Надежда Цекулова. Повече в звуковия файл.

публикувано на 15.11.18 в 10:05
„Портрет на Хенрик Сиенкевич“ от Казимирц Мордауевич, 1899 г., Национален музей, Варшава.

Сенкевич и света

За Хенрик Сенкевич и размислите му за света, в който живеем, разговаряме в „Нашият ден“ с българския политик, литературен историк и критик Александър Йорданов. А връщането назад ни позволява да прозрем по-ясно и настоящето. Повече в звуковия файл.

публикувано на 15.11.18 в 09:25
Проф. Здравко Каменов, Мария Христова и доц. Даниела Попова (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“

Хранене, здраве и научни изследвания в Световния ден за борба с диабета

В Световния ден за борба с диабета в „Нашият ден“ поглеждаме към рисковите профили и превенциите, свързани с диабета, който продължава да уврежда и покосява живота на милиони хора по света. Денят по традиция се отбелязва на всяка годишнина от рождението на канадския лекар и физиолог Фредерик Бантинг – един от откривателите на инсулина и лауреат на..

публикувано на 14.11.18 в 16:08