Първите стъпки на българското кино

Васил Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в първия български игрален филм „Българан е галант”.
Снимка: архив

Киното в България има история - да се надяваме, че има и настояще, а най-вече бъдеще, и тази история е любопитна с всички онези малки неща, които създават големия културен и социален разказ. Вероятно с наскоро отшумялата 100-годишнина от българското кино се появиха изследвания, които обръщат внимание тъкмо на тези първи стъпки в развитието на киното в България, а конкретно и в София. За столицата разказва книгата на д-р Петър Кърджилов „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896 - 1915)” - едно крупно изследване, което по детайлен начин описва първите години от развитието на киното в главния български град. Обърнато е внимание на първите пътуващи прожекционисти, на първите киносалони, кинооператори и механици и т.н., и т.н. - неща, които са непрестанно интересни, защото са взрени в българската културна история. Книгата на д-р Петър Кърджилов завършва с 1915 година - годината, смятана за началото на българското филмопроизводство с продукцията на Васил Гендов „Българан е галант” и е истински красиво съвпадение, че почти по същото време Българската национална филмотека издаде спомените на може би най-горещия ентусиаст на българското кино - първопроходеца Васил Гендов, както и мемоарите на съпругата му Жана Гендова. Две във всички случаи мащабни събития и в областта на киното, и в областта на книгите, и в областта въобще на българската култура, на които предаването „Премълчаната история” се чувства длъжно да отдели подобаващо внимание. Защото българската културна история - това е най-важната българска история. Че е така, ще стане ясно на 11 януари с първото за тази година издание на предаването. Гости ще бъдат д-р Петър Кърджилов и директорът на Националната филмотека Антония Ковачева.


Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Борис Христов в ролята на Борис Годунов

Звукови хроники „Големите майстори на малката вокална форма”: Борис Христов и песните на Мусоргски

В годините 1955-58 царят на басите, Борис Христов, реализира една от големите идеи на своя живот - завършва записа на 63 песни от Модест Мусоргски, които излизат в албум от 4 грамофонни плочи. Към тях има и книжно тяло, в което са поместени анотации за всяка творба. Борис Христов е обзет от гения на Мусоргски. Ненадминатият му Борис Годунов го подтиква..

публикувано на 20.02.17 в 09:00
Грижи за дивеча през зимата

Ловът през зимата – много и само труд

Не един и двама критикари упрекват ловците в какви ли не смъртни грехове. Малцина от тези уж любители на природата обаче нито дърво са посадили, нито река са зарибили, нито животно в гората са спасили. Затова най-напред тях каним да ни слушат този петък. Ще говорим за целогодишното подхранване на дивеча и най-важната част от него – през люта зима като..

публикувано на 17.02.17 в 16:40
Арканджело Корели

Арканджело Корели

Днес ще отбележим годишнина от рождението на италианския бароков цигулар и композитор Арканджело Корели. Роден е във Фузиняно, Равена, на 17 февруари 1653 и умира на 8 януари 1713 в Рим. Корели има основен принос в създаването на италианската цигулкова школа. В рамките на целия си живот, продължил 60 години, той е написал много сонати за цигулка и 12..

публикувано на 17.02.17 в 09:00
Иво Величков в студиото на

Хипнозата – мистификация и реалност

Използвана от дълбока древност от шамани, жреци, оракули, демонстрирана по-късно като цирков номер, сценична атракция или филмово зрелище, със своя потенциал за „пътешествие“ в пространство-времето и дълбините на подсъзнанието, хипнозата за дълго остава феномен, който може да бъде видян, но трудно обяснен. Опитите за това обяснение минават през..

публикувано на 16.02.17 в 17:10

Радиоенциклопедия „Небесна космогония”: Луна, звезди, съзвездия

Какво е мястото на Луната, звездите и съзвездията в народната космогония? Как в древността хората си обяснявали фазите на лунните затъмнения, връзката с приливите и отливите? Какво означава изразът „на хандак“? Защо най- често Луната приема образа на жена? Кои са позволените и кои са забранените неща в потайна доба? Етнографи, етнолози, фолклористи,..

публикувано на 16.02.17 в 09:35