Първите стъпки на българското кино

Васил Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в първия български игрален филм „Българан е галант”.
Снимка: архив

Киното в България има история - да се надяваме, че има и настояще, а най-вече бъдеще, и тази история е любопитна с всички онези малки неща, които създават големия културен и социален разказ. Вероятно с наскоро отшумялата 100-годишнина от българското кино се появиха изследвания, които обръщат внимание тъкмо на тези първи стъпки в развитието на киното в България, а конкретно и в София. За столицата разказва книгата на д-р Петър Кърджилов „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896 - 1915)” - едно крупно изследване, което по детайлен начин описва първите години от развитието на киното в главния български град. Обърнато е внимание на първите пътуващи прожекционисти, на първите киносалони, кинооператори и механици и т.н., и т.н. - неща, които са непрестанно интересни, защото са взрени в българската културна история. Книгата на д-р Петър Кърджилов завършва с 1915 година - годината, смятана за началото на българското филмопроизводство с продукцията на Васил Гендов „Българан е галант” и е истински красиво съвпадение, че почти по същото време Българската национална филмотека издаде спомените на може би най-горещия ентусиаст на българското кино - първопроходеца Васил Гендов, както и мемоарите на съпругата му Жана Гендова. Две във всички случаи мащабни събития и в областта на киното, и в областта на книгите, и в областта въобще на българската култура, на които предаването „Премълчаната история” се чувства длъжно да отдели подобаващо внимание. Защото българската културна история - това е най-важната българска история. Че е така, ще стане ясно на 11 януари с първото за тази година издание на предаването. Гости ще бъдат д-р Петър Кърджилов и директорът на Националната филмотека Антония Ковачева.


Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цветовете на хмела са основна суровина за пивопроизводството

Радиоенциклопедия „Древни български занаяти“: Пивоварство

Кога започва историята на пивоварството у нас? Наистина ли това е станало чак в предосвобожденска България – с пристигането на братя Прошек и на други чужденци? Традицията се оказва  много по-стара, идва от древните племена, обитавали нашите земи. Пиво или бира? Историята на напитката съпровожда хода на световната история. Знаете ли, че първите майстори..

публикувано на 12.12.17 в 09:35

Звукови хроники „Музикални меценати“: Елизабет Кулидж

Какво знаем и какво не знаем за американската филантропка Елизабет Кулидж? Освен построяването на концертната зала Coolidge Auditorium към Конгресната библиотека във Вашингтон, тя учредява и Фондация, която да подпомага развитието и популяризирането на съвременната камерна музика, както и медал за големи постижения в тази област. В третото предаване за..

публикувано на 12.12.17 в 09:05
Д-р Гергана Гешанова

Плащаш и си кашляш...

Проблемът „тютюнопушене“ се разраства до уникални размери у нас – пушат ученици и деца, родители и млади майки, пушат хора от всякакви възрасти по градове и села. Плащат, кашлят, боледуват. Финалът е ясен. Има ли начин да спрем тенденцията, какви мерки се налагат, чия роля е по-важна – на държавата или на семейството, кой „насади“ модата на наргилетата?..

публикувано на 11.12.17 в 10:00

Звукови хроники „Митологични образи“: Антигона, честта на семейството и на божествените закони

Антигона е сред героичните образи в гръцката митология. Креон, който се слави като справедлив цар на Тива, е забранил да бъде погребан един от братята на Антигона, Полиник. Антигона не се подчинява, за нея гласът на кръвта, семейната чест, божествените закони са над волята на Креон. За неподчинението си е осъдена да бъде погребана жива. Героизмът на..

обновено на 11.12.17 в 09:48
Шарланджийска работилница в Етъра

Какво е шарлан, как се вади? Още за майсторлъка на занаятите в Етъра и за празника на св. Спиридон

Шарлан, а не шаран, при това се вади?! Пътешестваме из старинните думи и занаяти заедно с двама сърцати етнографи: доц. д-р Светла Димитрова, директор на Етнографския музей на открито Етъра и доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионалния Етнографски музей, Пловдив. Майсторите на традиционни занаяти имат свой празник, чества се на 12 декември, в Деня на..

публикувано на 11.12.17 в 09:20