Първите стъпки на българското кино

Васил Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в първия български игрален филм „Българан е галант”.
Снимка: архив

Киното в България има история - да се надяваме, че има и настояще, а най-вече бъдеще, и тази история е любопитна с всички онези малки неща, които създават големия културен и социален разказ. Вероятно с наскоро отшумялата 100-годишнина от българското кино се появиха изследвания, които обръщат внимание тъкмо на тези първи стъпки в развитието на киното в България, а конкретно и в София. За столицата разказва книгата на д-р Петър Кърджилов „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896 - 1915)” - едно крупно изследване, което по детайлен начин описва първите години от развитието на киното в главния български град. Обърнато е внимание на първите пътуващи прожекционисти, на първите киносалони, кинооператори и механици и т.н., и т.н. - неща, които са непрестанно интересни, защото са взрени в българската културна история. Книгата на д-р Петър Кърджилов завършва с 1915 година - годината, смятана за началото на българското филмопроизводство с продукцията на Васил Гендов „Българан е галант” и е истински красиво съвпадение, че почти по същото време Българската национална филмотека издаде спомените на може би най-горещия ентусиаст на българското кино - първопроходеца Васил Гендов, както и мемоарите на съпругата му Жана Гендова. Две във всички случаи мащабни събития и в областта на киното, и в областта на книгите, и в областта въобще на българската култура, на които предаването „Премълчаната история” се чувства длъжно да отдели подобаващо внимание. Защото българската културна история - това е най-важната българска история. Че е така, ще стане ясно на 11 януари с първото за тази година издание на предаването. Гости ще бъдат д-р Петър Кърджилов и директорът на Националната филмотека Антония Ковачева.


Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Звукови хроники: Велислав Стоянов

Джаз тромбонистът Велислав Стоянов през последните години особено много нашумя с различни проекти – в едни е участник, а други е създал самият той. Brazz ViliDJ е една от групите, с които се изявява на родната джаз сцена. Да не забравяме и фестивалът, който създаде – Brazzobrazzie. В която и да е формация, неговият музикантски почерк на изпълнител,..

публикувано на 27.04.18 в 08:30

32 години след Чернобил: поуки и уроци

26 април 1986 година. 01 часа 23 минути и 40 секунди Московско време. Сред пролетно нацъфтели плодни дръвчета на 16 километра от Украинско-Белоруската граница при тест за безопасност четвърти енергоблок на Чернобилската АЕЦ взривно аварира като замърсява радиоактивно впоследствие територията и атмосферата на редица държави. Ръководството на..

публикувано на 26.04.18 в 17:10
Релефни карти от началото на миналия век. Картата в дясно е първата на Княжество България, одобрена от Министерството на просвещението за учебни цели.

Географската карта разказва: От триангулачните точки и мрежа до интерактивните карти

Дълъг е пътят, изминат от геодезисти, картографи и много други специалисти, докато се стигне до създаването на съвременни, високотехнологични, интерактивни карти. Трудно може да си представим, през какви лични съдби и драми преминава това развитие. У нас все още неизвестен остава ученият със световно признание, академик Владимир Христов. Той е не само..

публикувано на 26.04.18 в 08:45
Част от фотоизложбата „Епопея за незабравимите български опълченци“, която беше подредена в „Триъгълната кула на Сердика“ на Регионалния исторически музей – София. Неин автор и куратор е д-р Тошо Пейков.

Премълчаната история на българските опълченци

През 2018 г. отбелязваме два важни историческа факта – освен 140 години от Освобождението, но и 140 години на създаването на храбрата българска войска. Какво знаем за опълченците, за техните лични истории, разпознаваме ли техните лица? Едва ли. Стига им тази награда, че народният поет Иван Вазов е възпял по страховит начин техния подвиг. Човекът, който се..

публикувано на 25.04.18 в 17:10

Фондация „Здраве и социално развитие“ за по-добро бъдеще

Както стана ясно от последните социологическите проучвания, свързани с демографското развитие на България, все повече ще се налага пълното използване на потенциала на всички нейни граждани. Което означава, че трябва да се преодолеят драстичните социални неравенства. Което означава, че основно ще трябва да се подобри нивото на образованието и..

публикувано на 25.04.18 в 16:10