Първите стъпки на българското кино

Васил Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в първия български игрален филм „Българан е галант”.
Снимка: архив

Киното в България има история - да се надяваме, че има и настояще, а най-вече бъдеще, и тази история е любопитна с всички онези малки неща, които създават големия културен и социален разказ. Вероятно с наскоро отшумялата 100-годишнина от българското кино се появиха изследвания, които обръщат внимание тъкмо на тези първи стъпки в развитието на киното в България, а конкретно и в София. За столицата разказва книгата на д-р Петър Кърджилов „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896 - 1915)” - едно крупно изследване, което по детайлен начин описва първите години от развитието на киното в главния български град. Обърнато е внимание на първите пътуващи прожекционисти, на първите киносалони, кинооператори и механици и т.н., и т.н. - неща, които са непрестанно интересни, защото са взрени в българската културна история. Книгата на д-р Петър Кърджилов завършва с 1915 година - годината, смятана за началото на българското филмопроизводство с продукцията на Васил Гендов „Българан е галант” и е истински красиво съвпадение, че почти по същото време Българската национална филмотека издаде спомените на може би най-горещия ентусиаст на българското кино - първопроходеца Васил Гендов, както и мемоарите на съпругата му Жана Гендова. Две във всички случаи мащабни събития и в областта на киното, и в областта на книгите, и в областта въобще на българската култура, на които предаването „Премълчаната история” се чувства длъжно да отдели подобаващо внимание. Защото българската културна история - това е най-важната българска история. Че е така, ще стане ясно на 11 януари с първото за тази година издание на предаването. Гости ще бъдат д-р Петър Кърджилов и директорът на Националната филмотека Антония Ковачева.


Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Радиоенциклопедия „Музеи и образование“: Децата в живия музей и музеи на открито

За детските образователни кътове в някои музеи в България и по света разговаряме с Весела Герчева – директор „Програми и изложби” в детския научен център „Музейко” , с доц. д-р Светла Димитрова – директор, Благовеста Божилова – музеен педагог и Росица Бинева – уредник в Архитектурно – етнографския музей „Етър” – музей на открито.

публикувано на 20.02.18 в 09:10
Любка Биаджони в студиото на предаването.

Маестра Биаджони: Любовта е ключът към всичко

Любовта не само е вплетена в нейното име! За маестра Любка Биаджони това е ключът към всичко – в музиката, в общуването между хората, в семейството, в отношението към природата и заобикалящия ни свят. Как се заражда толкова всеобхватно и завладяващо чувство? През какви етапи преминава, за да осмисля битието и различните видове изкуства, които..

публикувано на 19.02.18 в 14:15
Доц. д-р Борислав Александров по време на 26-ата българска антарктическа експедиция

Полярникът доц. д-р Борислав Александров разказва за първата българска мареографна станция в Антарктика

Какво е мареографна станция? Защо е важна не само за България, но и за световната наука? Доц. д-р Борислав Александров стъпва за първи път на Ледения преди 19 години континент. За обикновения любител на приключенски четива подобно пътуването дотам е по-скоро от типа на „Ех, ако някой ден... Би било хубаво, но…“, наистина трудно осъществима мечта, обвеяна..

публикувано на 19.02.18 в 10:45
Д-р Станислава Костова в студиото на програма „Христо Ботев“

Очите на дете...

Не само поради акцентите по време на българското европредседателство и приоритетите в областта на здравеопазването, но и заради непреходната важност на детското здраве, ще говорим за очите – от раждането до дълбока зрялост. Д-р Станислава Костова е сред младото поколение офталмолози, със силни позиции в различни области, „черпила“ много опит и знание от..

публикувано на 19.02.18 в 09:35

В „Покана за пътуване”: Иван и Андрей издадоха „Левски – другото име на свободата”, Светлана Тилкова-Алена за Виенския бал и Бутан – страната на лютивото щастие

От сутринта отвсякъде ни припомнят, че днес е 18 февруари, денят, в който се навършват 145 години от кончината на Апостола на свободата, но замислете се какво знаете за него освен няколко учебникарски факта и фразата „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя – губя само себе си”. Може би на всички ни е време да се задълбочим в книгата на проф. Пламен..

публикувано на 18.02.18 в 19:05