Първите стъпки на българското кино

Васил Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в първия български игрален филм „Българан е галант”.
Снимка: архив

Киното в България има история - да се надяваме, че има и настояще, а най-вече бъдеще, и тази история е любопитна с всички онези малки неща, които създават големия културен и социален разказ. Вероятно с наскоро отшумялата 100-годишнина от българското кино се появиха изследвания, които обръщат внимание тъкмо на тези първи стъпки в развитието на киното в България, а конкретно и в София. За столицата разказва книгата на д-р Петър Кърджилов „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896 - 1915)” - едно крупно изследване, което по детайлен начин описва първите години от развитието на киното в главния български град. Обърнато е внимание на първите пътуващи прожекционисти, на първите киносалони, кинооператори и механици и т.н., и т.н. - неща, които са непрестанно интересни, защото са взрени в българската културна история. Книгата на д-р Петър Кърджилов завършва с 1915 година - годината, смятана за началото на българското филмопроизводство с продукцията на Васил Гендов „Българан е галант” и е истински красиво съвпадение, че почти по същото време Българската национална филмотека издаде спомените на може би най-горещия ентусиаст на българското кино - първопроходеца Васил Гендов, както и мемоарите на съпругата му Жана Гендова. Две във всички случаи мащабни събития и в областта на киното, и в областта на книгите, и в областта въобще на българската култура, на които предаването „Премълчаната история” се чувства длъжно да отдели подобаващо внимание. Защото българската културна история - това е най-важната българска история. Че е така, ще стане ясно на 11 януари с първото за тази година издание на предаването. Гости ще бъдат д-р Петър Кърджилов и директорът на Националната филмотека Антония Ковачева.


Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ

Когато режем клона, на който седим

Темата за природата е необятна като самата природа, ето защо ще я продължим в още не едно предаване. Този път – с журналиста Иван Васев, който има пресни наблюдения за състоянието на горите, за коритата на реките на България и за всевъзможните поразии, сторени от нас в земята, която уж е наш бащин дом. А дали вече не сме съборили този дом – и за това ще..

публикувано на 24.03.17 в 16:35

Васил Пармаков

В поредното издание на „Звукови хроники“ в петък, ще си спомним за талантливия български джазпианист Васил Пармаков. Той бе музикант, който няма как да забравим, тъй като умееше да композира по своеобразен начин, оставящ слушателя в свят на размисъл. Но не беше отредено дълги години да се наслаждаваме на изпълненията му пред нас, неговите почитатели. На..

публикувано на 24.03.17 в 08:05
Най-разпространените три вида врабчета у нас – домашното, испанското и полското (отляво надясно).

И птиците, и времето си имат прелетни тайни

От няколко години икономистът Стив Ханке и астрофизикът Дик Хенри предлагат приемането на единно време без часови зони на Земята, въпреки разбираемите проблеми, които следват от подобна, доста ексцентрична идея – повод да узнаем по каква логика се разпределя  т.нар. „координирано универсално време“, известно още като UTC в стандартни часови „пояси“ на..

публикувано на 23.03.17 в 17:15

Радиоенциклопедия „Цветно, по-цветно... великолепно!”: Черно-бяло или цветно

Днес този избор е въпрос на творческо виждане. Цветът в две от най-популярните изкуства – киното и фотографията – е все така примамлив, но възможностите на черно-бялото изображение много често са предпочитани от авторите. Така те търсят желано внушение и ефект, за разлика от масовата любителска фотография и киноиндустрията, където цветовете не само..

публикувано на 23.03.17 в 09:15
Портрет на Елизабет Жаке дьо ла Гер (фрагмент от картина на Франсоа де Трой).

Звукови хроники „Жени композиторки“: Елизабет Жаке дьо ла Гер

Елизабет-Клод Жаке е родена на 17 март 1665 година в Париж в семейство на музиканти и лютиери. Така първите си музикални уроци получава от своя баща. Като дете-чудо на 5 години тя свири пред Луи ХІV, а като девойка е поканена във френския кралски двор и за нейното образование се грижи кралската любовница Франсоаз-Атенаис маркиза дьо Монтеспам. През 1684..

публикувано на 23.03.17 в 09:05