Ако чакаш да се смееш последен

БГНЕС
Мария Станкова: Тази книга не се препоръчва за фини дами и домакини – интелектуалки

Това са пет хард години от живота на едни хард хора. Няма развлечение и оптимизъм. Всички сме жертви. Европа е канибал. Единственото, което един емигрант може да си позволи, е: магданоз и черен пипер, докато се самосервира. И по време на оглозгването се чува как Бог се смее. Това е, дами и господа, истината. Другото са фалш и лицемерие.

print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Инсталацията „Трансформацията винаги отнема време и енергия” на Правдолюб Иванов е първото произведение, което беше включено във виртуалния Музей за съвременно изкуство

Нови попълнения във виртуалния Музей за съвременно изкуство на програма „Христо Ботев”

Целта на виртуалния Музей за съвременно изкуство е да събере най-добрите български творби. Досега в ефирния Музей за съвременно изкуство са постъпили следните произведения: One sQueer Meter, 2012 Наталия Тодорова (по предложение на Станимир Панайотов) Sternenschrift, 2014 Биниа Верли (Bignia Wehrli) (по предложение на Боян Манчев)..

обновено на 20.02.17 в 10:17
Войн де Войн до произведението си

Бъдещето беше тук

Изложба с това название е открита в столичното арт пространство „Етер”. Художници от различни страни са отговорили на поканата с инсталации, фотографии, обекти, видеа, опитвайки се да предскажат собственото или общото бъдеще. „Дали във времето на постапокалипсиса, постхуманизма, постполитиката, постиндустриалното и модерното, толкова чаканото..

публикувано на 19.02.17 в 11:55

Искам, 18 февруари: Носталгия

На 18 февруари 1885 в Щатите излизат „Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен. Тази книга не просто ни връща във времената, когато сме я чели за пръв път – тя ни потапя в носталгия. По живота на детето: без минало, с необхванато от погледа бъдеще и безкрайно сетивно настояще. Думата на деня е носталгия. Кое всъщност ражда носталгията? Дали нашата..

публикувано на 18.02.17 в 17:05

„Артистично-то лято“ беше вчера

Пет новели, обединени от заглавието „Артистично лято“ като машина на времето пренасят читателите назад към дирижираната идилия, в която бозата беше боза, а милиционерите – милиционери. На кого, освен на автора Матей Стоянов, му се връща точно пък в този отрязък от всички възможни времена? Прочетете ли „Артистично лято“, сами ще си прецените връща ли ви се..

публикувано на 17.02.17 в 16:55

90 години от рождението на големия Леон Даниел

Леон Даниел завършва своето „Похвално слово за театъра“ от 1984 г. така: Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за културата на всеки народ. Прозренията на този философ на театъра, а оттам и на човешкото битие, днес можем да прочетем в неговите книги „Театър и публика, „Пътешествие в театъра“, „Театрални..

публикувано на 17.02.17 в 15:40