Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Споменът за диригента Добрин Петков 30 години по-късно

Снимка: архив
Има личности във всяка национална култура, които са си извоювали приживе толкова голям авторитет, ползват се с такова всеобщо уважeние за неоспоримите си качества и достойнства, че никакви титли и официални почести не могат да прибавят нищо към тяхното признание и утвърждаване. Такава е и личността на Добрин Петков.
Висока, слаба фигура зад пулта, особено деликатно изражение на лицето, белязано с красотата на духовен труд ... той наистина винаги и навсякъде е със своя краен максимализъм, взискателност и непосилна за мнозина честност към изкуството на което служи. „Първожрец сред жреците „в музикалния ни свят”, така го наричат негови колеги в прощалното си слово.

В една епоха, която създаде звездата - диригент, който разнася поредната партитура от летище на летище, от фестивал на фестивал, за да му придаде блясък и сам да заблести, Добрин Петков извървя пътя си с всекидневен упорит труд и възрожденска отдаденост, която трябва да навакса понякога липсата на професионализъм и на многогодишни традиции. Това сигурно му е струвало много човешка умора и физическо похабяване. Цената на музикалните събития, в които се превръщат не малко от концертите му е наистина висока, но за Добрин Петков няма друг път.
Колко такива съградени от него празници на духа преживява публиката с Шеста и Девета симфонии на Шостакович, със симфониите на Бетовен, Брамс и Шуман, с „Пролетно тайнство” и „Петрушка” на Стравински, с Концерт за оркестър и „Чудният мандарин” на Барток, с „Жана д’Арк” на Онегер… и разбира се „Дон Жуан” и „Вълшебната флейта” на Моцарт, с „Отело” на Верди. Легендите за репетициите на Добрин Петков са живи и до днес в спомените на всички музиканти, които са работили с него.
Добрин Петков напусна този свят на 63 години на 10 февруари 1987 г.  
И тогава беше петък и трябваше бързо да се напише и да се излъчи прощално слово в музикалното ни предаване и този текст бе част от него.
Какъв е днешният ни текст и поглед към личността на големия диригент 30 години по-късно?  
Извън патетичния ореол и христоматийна употреба си спомняме за един голям музикален талант и личност с рядко високи морални качества.
И още нещо, което мащабът на неговото дело, сякаш винаги е поглъщало и не ни е давало възможност чрез спомените да се докоснем до него - тънкият артистизъм, бързата реактивна мисъл, духовната независимост.  
И безкрайно големия диапазон на изразителност, която може да се усети дори в откъс от една негова репетеция за последния му незавършен запис.
Още веднъж за „стилът - това е човекът”. Още веднъж за Добрин Петков.

вторник, 14 февруари от 19.15 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианофорте: зад кулисите на Международния конкурс за пианисти "Шопен"

Документалният филм "Пианофорте" е интимен портрет на пианистите, участващи в легендарния Международен конкурс "Шопен". Лентата е едновременно свидетелство за силата на забележителната музика и съзряването на младите изпълнители, които се ориентират в трудностите на съревнованието, интензивните репетиции, новите приятелства, многото драма и още..

публикувано на 19.04.24 в 08:20

Музикалният театър пита "Здравей! Как си, приятелю?"

Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено..

публикувано на 17.04.24 в 12:25
Peela

Не е зле!

"Notbad"  ("Не е лошо", "Не е зле") е новият албум на изгряващата финландска фюжън група "Peela" , издаден на 8 март 2024 година. Това е техният трети пореден албум и съдържа четиринайсет авторски пиеси на шестчленния състав от музикантите Йоханес Гранрот (китара, вокали, композиции), Мая Манила (вокали и кийборди), Севери Сорйонен (барабани),..

публикувано на 17.04.24 в 10:30

"Севилският бръснар" с нова постановка в музикалния театър на Линц

Басът Михаел Вагнер отново блесна в Музикалния театър на Линц с дебютна роля. В премиерата на "Севилският бръснар" на Росини на 20 януари тази година той изигра д-р Бартоло. Роденият в Долна Австрия Михаел Вагнер умее да убеждава не само музикално, но и театрално. В това отношение ролята му в "Севилският бръснар" му предостави най-добри условия и..

публикувано на 17.04.24 в 08:45

Лия Петрова представя Корнголд под палката на Йоханес Калицке

Родена преди 34 години в София, Лия Петрова се превърна в откритие на международната музикална сцена през 2016-а, когато спечели първата награда на конкурса"Карл Нилсен" в Дания, ръководен от майстора на пианото Николай Шепс-Знайдер. Следващите години са белязани с поредица от постижения и артистични успехи. Нейните изразителност и талант се..

публикувано на 16.04.24 в 09:30