Радиоенциклопедия „Границите на човешкото тяло“: Тялото, смъртта и копнежът за безсмъртие

Осъзнавайки своето разграничаване от природата в различни измерения на културата и цивилизацията с техните условности, човекът винаги е оставал объркан и раздвоен в представите си за смъртта – дори в своя религиозен или философски екстаз. Нараняващо преживяване, екзистенциален страх, бягство от живота или негово отрицание, смъртта винаги е била тук и сега,  вчера и утре, навсякъде и винаги като част от нас. Самият живот е път и пътуване към нея въпреки опитите на модерните технологии да я превърнат от естествен край в отместващ се хоризонт или предел за преодоляване. Донорството, евтаназията, киборгизирането, клонирането, своеобразното естетизиране при т.нар. „пластинати“ са само част от тези опити; освен обичайната инхумация и кремацията вече се появиха нови ритуални погребални практики, при които далеч не става дума единствено за поредни атракции или меркантилни похвати: сред тях са зеленото кремиране, космическите и рифови погребения. Как пречупват през призмата на човешкото достойнство мистерията на живота и смъртта в тези реалности биоетиката и биоправото?
В разговора се включват главният асистент, доктор в секция „Етика“ на Философския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ Петър Горанов, ръководителката на магистърска програма „Интегративна биоетика“ Валентина Кънева, доцентът по социална философия и биоетика Ина Димитрова и преподавателят по биоправо в Алма Матер и Нов български университет Стоян Ставру.


ВИЖТЕ ОЩЕ
Томас Едисън

От продавач на бонбони и вестници до велик изобретател

„Възможността се пропуска от повечето хора, защото е в работнически дрехи и изглежда като работа“. Това е написал преди повече от век известният изобретател Томас Алва Едисън, с чието име се свързва друга крилата фраза в същия дух: за деветдесет и деветте процента труд и единият процент талант. Резултатът на практика води да рекордните 1093 патента...

публикувано на 18.10.18 в 17:05
Аделина Филева, Митко Новков и Красимир Илиев в студиото на

Изкуство и емиграция – вътрешна и външна

В СГХГ успоредно стоят две изложби – на Александър Добринов, прочутия карикатурист и шаржист, и на Елиезер Алшех – един от най-интересните български художници от 30-40-те години на ХХ век, които сякаш нямат помежду си преплитания и пресечки. Двете експозиции носят две напълно несъотносими една към друга заглавия: неутралното „Александър Добринов...

публикувано на 17.10.18 в 17:10

Как са говорели софиянци през ХVI век

Твърде безотговорно би било да твърдим, че разговорната реч от толкова далечно време може да се възпроизведе напълно, но все пак запазени писмени източници от епохата хвърлят светлина върху някои особености на говоримия език на прапрародителите на най-чистокръвните столичани. Житията и службите на софийските мъченици са тези ценни документи, които,..

публикувано на 16.10.18 в 16:55
Слава Рачева

Със Слава Рачева от Япония до Силистра, фадрома танцува секси в Хаарлем

Няма човек в България, който да не е чувал за гостенката в Покана за пътуване. Мнозина я разпознават само по гласа. Тя самата се шегува, че често я спират на улицата с „Извинете, ужасно много ми приличате на една артистка. Ужасно, чак не, но наистина приличам на… Слава Рачева“. Точно така! В студиото на Покана за пътуване е Педя човек, лакът брада или..

публикувано на 15.10.18 в 12:15
Проф. Чавдар Славов в студиото на

За годините, самолета и други здравни неволи...

Проф. Чавдар Славов е ръководител на Клиниката по урология и андрология на болница „ИСУЛ“. Неговият опит и практика като лекар, мениджър, човек с широк кръгозор, ще ни бъдат безкрайно полезни в една деликатна сфера – урологичното здраве при жени и мъже. За жалост, няма да подминем и детската възраст, защото има не малко малформации и вродени дефекти..

публикувано на 15.10.18 в 10:15