Радиоенциклопедия „Границите на човешкото тяло“: Тялото, смъртта и копнежът за безсмъртие

Осъзнавайки своето разграничаване от природата в различни измерения на културата и цивилизацията с техните условности, човекът винаги е оставал объркан и раздвоен в представите си за смъртта – дори в своя религиозен или философски екстаз. Нараняващо преживяване, екзистенциален страх, бягство от живота или негово отрицание, смъртта винаги е била тук и сега,  вчера и утре, навсякъде и винаги като част от нас. Самият живот е път и пътуване към нея въпреки опитите на модерните технологии да я превърнат от естествен край в отместващ се хоризонт или предел за преодоляване. Донорството, евтаназията, киборгизирането, клонирането, своеобразното естетизиране при т.нар. „пластинати“ са само част от тези опити; освен обичайната инхумация и кремацията вече се появиха нови ритуални погребални практики, при които далеч не става дума единствено за поредни атракции или меркантилни похвати: сред тях са зеленото кремиране, космическите и рифови погребения. Как пречупват през призмата на човешкото достойнство мистерията на живота и смъртта в тези реалности биоетиката и биоправото?
В разговора се включват главният асистент, доктор в секция „Етика“ на Философския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ Петър Горанов, ръководителката на магистърска програма „Интегративна биоетика“ Валентина Кънева, доцентът по социална философия и биоетика Ина Димитрова и преподавателят по биоправо в Алма Матер и Нов български университет Стоян Ставру.


ВИЖТЕ ОЩЕ
Пловдивски университет

Радиоенциклопедия „История на висшето образование в България“: Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“

Как се ражда идеята за висше училище в Пловдив; какво е   развитието й през годините; защо закъснява реализацията й и как се стига до създаването на днешния Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“  - за всичко това ни разказва настоящият ректор на Университета проф. д-р Запрян Козлуджов, а с помощта на Златния фонд на БНР се връщаме към..

публикувано на 13.12.17 в 09:15

Простете ни, деца, за имената, които ви дадохме!

Една американска майка кръстила дъщеря си Иклипс (затъмнение), защото я родила в деня на слънчевото затъмнение. Изводът e, че затъмнението, обхващащо умовете на младите родители, когато избират име на рожбите си, е всеобщо. Това не пречи да се дивим и маем как може човек да причини на най-скъпото си същество неудобството да се представи с името си. Ако..

публикувано на 12.12.17 в 16:45
Юристът Людмила Костова и режисьорът Николай Василев

Ваклуш Толев: Човекът не е даденост, а достижимост

Човекът не е даденост, а достижимост   – това твърдеше философът Ваклуш Толев, за когото да наречеш човека враг или да го анатемосаш, означаваше не само да нарушиш човешките, но и духовните му права. Повече от авангардно мислене е това и не всеки би го разбрал. За да го разясним в студиото на „Познати и непознати“ поканихме режисьора Николай Василев,..

публикувано на 12.12.17 в 15:39
Емил Димитров (вторият отляво) с наградата за млад фермер на годината на Фондация Еврика

Еврика! Успешни българи: Емил Димитров

Животновъдството е труден занаят в България и затова са малко младите хора, които се захващат с него. Едно от изключенията е Емил Димитров от с. Устрем, Тополовградска община. Той е на 28 години, завършил е  ПГВМ „Иван П. Павлов“ в Стара Загора, а през  2013 г. завършва и зооинженерство  в Аграрния факултет към Тракийски университет – Стара..

публикувано на 12.12.17 в 14:11
Цветовете на хмела са основна суровина за пивопроизводството

Радиоенциклопедия „Древни български занаяти“: Пивоварство

Кога започва историята на пивоварството у нас? Наистина ли това е станало чак в предосвобожденска България – с пристигането на братя Прошек и на други чужденци? Традицията се оказва  много по-стара, идва от древните племена, обитавали нашите земи. Пиво или бира? Историята на напитката съпровожда хода на световната история. Знаете ли, че първите майстори..

публикувано на 12.12.17 в 09:35