Задълбочен разговор върху „Опит” на проф. Шурбанов

Снимка: архив

Проф. Александър Шурбанов е един от най-изтъкнатите ни преводачи, но нека този факт не засенчва неговата също толкова качествена поезия! Той има няколко есеистични книги, но последната, наречена кратко и просто „Опит”, предизвика още със самото си издаване голям интерес. Поетът Илко Димитров, заедно с Иван Ланджев, поет и критик, Ангел Игов, преводач, писател и литературен критик, както и проф. Георги Каприев, философ и преподавател, инициираха разширен разговор около тази книга пред публика. В читалнята на Университетска библиотека в Софийския университет „Св. Климент Охридски” присъстваха и взеха участие във вечерта колеги преводачи, писатели, студенти, интелектуалци. Рядко се случва подобен смислен разговор за книга, която трудно може да бъде определена жанрово, както се изрази Ангел Игов - „флуидна” книга. Без съмнение тя ще продължава да предизвиква въпроси и обсъждания, защото, наред с „Митология на погледа” на Иван Теофилов, е един от най-задълбочените „разговори“ между автор и читател в последните години. „Опит” на Александър Шурбанов сговаря есета, фрагменти, стихотворения, разказва истории, размишлява за човека и вселената, за смъртта и живота, за превода и езика, за любовта и остаряването, като не забравя и да се усмихва. Често с горчивина: И разбирам, че с натрупването на опита и на онова, което често наричаме мъдрост на възрастта, у нас всъщност се наслоява не друго, а страх, опасение и подозрителност към всичко ново и непознато. Все повече се отчуждаваме от света. Все по-невъзможен става спонтанният жест, отривистото необмислено движение, което разкъсва завесата, срутва стената, открива нов хоризонт. Ако човечеството се раждаше възрастно и опитно, то и до днес щеше да живее в пещерите.







ВИЖТЕ ОЩЕ
Изпращане на доброволците от Търново,1885 г. (вляво) и портрет на княз Александър Батенберг, 1886 г. – (фрагмент от картините на художника Антони Пиотровски)

Двама полски художници – основоположници на новото българско изобразително изкуство

Изложбата „Антони Пиотровски и Тадеуш Айдукевич“ от колекцията на Националната художествена галерия за първи път така цялостно и разнопосочно представя двамата полски художници, свързани с България. Нещо повече тези големи полски живописци имат особена роля за утвърждаването и приобщаването на българското изобразително изкуство към европейските..

публикувано на 22.09.17 в 14:05
Павел Койчев и Скулптурната група „Водна паша“ (2009 г.), разположени в малко езеро край с. „Осиковица”.

Среща с мъдреца на глобалната култура

Той взема участие на първото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“, а сега – 33 години по-късно – се върна отново в Созопол, при това с награда. Мъдрецът на глобалната култура, както го нарича артистичния директор на фестивала Маргарита Димитрова, Павел Койчев получи наградата на Фондация „Аполония“ за изключителен принос в развитието на..

публикувано на 22.09.17 в 08:25
 Един от роботите-наблюдатели в българския пълнометражен анимационен филм

Влезте в „Зоотроп“

13-ото издание на Световния фестивал на анимационния филм във Варна тази година открои 13 български филма. Един от тях беше „Зоотроп“ – пълнометражната анимация на братята Сотир и Пенко Гелеви, която спечели наградата на Съюза на българските филмови дейци. В основата на анимацията лежи движението – физическо, социално и емоционално. Главни герои..

публикувано на 21.09.17 в 15:30
Част от корицата на книгата „Агресията”

Йеспер Юл с книга за агресията

Да се помъчиш да oтĸpиeш ĸaĸвo пopaждa ядa, гнeвa, нacилиeтo и oмpaзaтa и дa пoлoжиш ycилия дa ce cпpaвиш c бypнитe чyвcтвa в ceмeйcтвoтo, в дeтcĸaтa гpaдинa и нa yлицaтa, ca двe ĸopeннo paзлични нeщa. Блaгoдapeниe нa чeтиpидeceт гoдини ĸлиничeн и пeдaгoгичecĸи oпит, aз cтигнax дo няĸoи пpaĸтичecĸи oтгoвopи, ĸoитo щe излoжa тyĸ. – пише Йеспер Юл..

публикувано на 21.09.17 в 09:35

Потомците на Мойсей посрещат новата 5778 година

Довечера (20 септември 2017) настъпва Еврейската Нова година Рош аШана. По традиция тя ще бъде посрещната не само в Израел, но и навсякъде по света, където има еврейски общности. Празникът започва вечерта, тъй като в еврейския календар дните се отброяват не от настъпването на утрото и не от полунощ, а от залез слънце. „Рош аШана“ се превежда като „главата..

публикувано на 20.09.17 в 16:52