Тайните на един софийски площад

Историческият център на София, с археологическите проучвания на древна Сердика.
Снимка: Емил Михов

Тайните са пред погледа на милиони хора всеки ден, всеки час. Площадът е в абсолютния център на София. Но, както гласи поговорката, „всички гледат, малцина виждат”. Вярно е, че на деловите и забързани жители и гости на столицата не им е до тайните на който и да било площад, освен ако не е свързан с решаването на техен проблем. Уви, както навсякъде, местните хора отдавна са привикнали към всекидневните срещи с историята. Туристите са друга категория: веднага се разпознават по отнесения вид, с който обикалят. Стиснали под мишница пътеводител или карта, втренчено „отсяват” забележителностите, влезли в най-сладката роля на откривателя - приключенец. София е рай за търсачите на такива моменти. Влезли в лабиринта на всекидневието, едва в почивните дни си спомняме, че за да се оцени едно селище, трябва да се гледа с очите на новопристигналия. София е невероятна енергийна енигма, пълна с много история. Щастлив е онзи, който разполага със скрития ключ или таен код, за да премине отвъд огледалото на времето и да види едно различно лице!
Ако горе, над паважа и асфалта, е 21-ви век, под прословутите жълти плочки са скрити други епохи. Заслужава да се „потопим” в техните глъбини поне 1800 години назад във времето, когато София е носила името Сердика. Снимка, направена в наши дни с дрон над историческия център, отлично показва основните сгради, с които е свързан животът на древните сердикийци! Как са били разположени техните квартали? Какво се обичали да правят? Докъде са пътували и техните потомци? С кого са търгували?...
Капачето „териак“. Снимка: Александър СтаневЕдно, на пръв поглед от малките неща, които археолозите откриват при последните проучвания, е капачето „териак“ XVII – XVIII век. То вероятно е затваряло малко съдче или капсула, в която се е съхранявало прочутото през вековете лекарство „териак“. Върху капачето е изписано името на аптеката във Венеция, която го е приготвяла. За археолозите подобна находка е неизвестна досега по нашите земи. Малко капаче, но с такава научна стойност! Не го подминавайте, когато разглеждате витрината с находки от изложбата „Българска археология 2016”. Тази изложба с още много интересни експонати от различни обекти, може да разгледате до 19 март в Националния археологически институт с музей при БАН.
Археолозите имат привилегията първи да докосват следите от времето. Те знаят как да „четат” тайния код на земните пластове, зидове и находки. Но за целта е нужна солидна подготовка.
Ето, например, малка част от професионалния път на гл. ас. д-р Веселка Кацарова. Още по време на работата си в Регионалния Исторически музей на Кюстендил участва в проучването на 15 обекта в региона. Има защитена дисертация на тема „Пауталия и нейната територия през І-VІ в.”. Многократно ръководи екипи при проучването на Светилището на нимфите и Афродита – село Каснаково, Димитровград, както и по проектите „Археологическото наследство на площад „Света Неделя”, „Форумът на Сердика” в София, при спасителните разкопки по време на изграждането на различни съвременни транспортни комуникации: по жп линията Пловдив - Септември (Антично селище Бесапара), при изграждането на АМ „Марица”... Участва в редица експедиции на колеги: в Спасителни разкопки на обект 10, ЛОТ 1, АМ „Тракия”, при с. Малко Тръново, община Чирпан, Ямен комплекс от късната бронзова епоха до началото на ІV в. след Хр. Биографията ѝ на археолог може да бъде допълнена с още много обекти и проучвания: Голямата могила при с. Свирачи (Ивайловград), наблюдения и сондажи във връзка с консервация и реставрация на гробницата в могила № 10 на нос Колокита - гр. Созопол, Късно средновековния некропол (ХІV-ХV в.) при с. Скалак - община Крумовград и т. н… Като всеки учен, се включва в конференции, пише статии. Преди да си зададете въпроса как успява, да добавим още малко лични щрихи – съпругът ѝ също е археолог, имат три деца!!! А сега заедно с гл. ас. д-р Веселка Кацарова да тръгнем към скритите тайни на антична Сердика.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Статуя на Афродита

Звукови хроники „Митологични образи”: Афродита

Афродита е богинята на любовта, красотата, удоволствията, създаване на потомство... Според теологията на Хезиод е родена от морската пяна. Според Илиада е дъщеря на Зевс и Диона. Зевс я омъжил за непривлекателния бог-ковач Хефест, за да предотврати евентуалните битки, които красотата й би породила. Афродита е изневерявала и на Хефест, и на любовниците си...

публикувано на 22.04.18 в 08:30

Помощ за училището!

Ако го разбирате като вик за помощ, сте съвсем прави. Българското училище отдавна вика за помощ, но дали го чуват тези, които разполагат с властта и средствата. Помощ за учителите, изморени и изнервени от бумащина и липса на подкрепа, подложени на административен натиск и изправени пред безкомпромисния поглед на съвременните деца и родителите им, на които..

публикувано на 21.04.18 в 09:15
Димитър Бежански, Любомир Методиев и Петър Андасаров (от ляво на дясно) в студиото на програма „Христо Ботев“

Кълве ли риба на рима?

В студиото на „И рибар съм, и ловец съм” са гостували мнозина творци – писатели, артисти, режисьори, певци... Всички те са ни уверявали, че ловът и риболовът им помагат в пряката им работа. Общуването с природата освежава сетивата, успокоява, насочва мисълта към вселената и към същността на човека. А дали е така и с поетите? За тези и други неща през тази..

публикувано на 20.04.18 в 16:35

Психологията на лузъра

В превод от английски на български loser означава кон или човек, който губи в състезания. Какво най-вече предопределя хроничните проблеми в психиката на подобен индивид в човешкия свят – непрекъсната неудоволетвореност и перфекционизъм, недостиг на себеуважение в името на безпочвен идеализъм, ирационален стремеж непрекъснато да се сравняваш с „отличниците..

публикувано на 19.04.18 в 17:15

Непознатият Исак Нютон

„Природата и нейните закони били покрити с мрак. И рече Бог: да бъде Нютон. И настана светлина.“ Тази редове, създадени от един от най-великите английски сатирици – Александър Поуп, са изписани в родния дом на „последния магьосник“, както някои без каквато и да било ирония определят геният, достигнал творчески върхове в областта на математиката, физиката..

публикувано на 19.04.18 в 17:00