Тайните на един софийски площад

Историческият център на София, с археологическите проучвания на древна Сердика.
Снимка: Емил Михов

Тайните са пред погледа на милиони хора всеки ден, всеки час. Площадът е в абсолютния център на София. Но, както гласи поговорката, „всички гледат, малцина виждат”. Вярно е, че на деловите и забързани жители и гости на столицата не им е до тайните на който и да било площад, освен ако не е свързан с решаването на техен проблем. Уви, както навсякъде, местните хора отдавна са привикнали към всекидневните срещи с историята. Туристите са друга категория: веднага се разпознават по отнесения вид, с който обикалят. Стиснали под мишница пътеводител или карта, втренчено „отсяват” забележителностите, влезли в най-сладката роля на откривателя - приключенец. София е рай за търсачите на такива моменти. Влезли в лабиринта на всекидневието, едва в почивните дни си спомняме, че за да се оцени едно селище, трябва да се гледа с очите на новопристигналия. София е невероятна енергийна енигма, пълна с много история. Щастлив е онзи, който разполага със скрития ключ или таен код, за да премине отвъд огледалото на времето и да види едно различно лице!
Ако горе, над паважа и асфалта, е 21-ви век, под прословутите жълти плочки са скрити други епохи. Заслужава да се „потопим” в техните глъбини поне 1800 години назад във времето, когато София е носила името Сердика. Снимка, направена в наши дни с дрон над историческия център, отлично показва основните сгради, с които е свързан животът на древните сердикийци! Как са били разположени техните квартали? Какво се обичали да правят? Докъде са пътували и техните потомци? С кого са търгували?...
Капачето „териак“. Снимка: Александър СтаневЕдно, на пръв поглед от малките неща, които археолозите откриват при последните проучвания, е капачето „териак“ XVII – XVIII век. То вероятно е затваряло малко съдче или капсула, в която се е съхранявало прочутото през вековете лекарство „териак“. Върху капачето е изписано името на аптеката във Венеция, която го е приготвяла. За археолозите подобна находка е неизвестна досега по нашите земи. Малко капаче, но с такава научна стойност! Не го подминавайте, когато разглеждате витрината с находки от изложбата „Българска археология 2016”. Тази изложба с още много интересни експонати от различни обекти, може да разгледате до 19 март в Националния археологически институт с музей при БАН.
Археолозите имат привилегията първи да докосват следите от времето. Те знаят как да „четат” тайния код на земните пластове, зидове и находки. Но за целта е нужна солидна подготовка.
Ето, например, малка част от професионалния път на гл. ас. д-р Веселка Кацарова. Още по време на работата си в Регионалния Исторически музей на Кюстендил участва в проучването на 15 обекта в региона. Има защитена дисертация на тема „Пауталия и нейната територия през І-VІ в.”. Многократно ръководи екипи при проучването на Светилището на нимфите и Афродита – село Каснаково, Димитровград, както и по проектите „Археологическото наследство на площад „Света Неделя”, „Форумът на Сердика” в София, при спасителните разкопки по време на изграждането на различни съвременни транспортни комуникации: по жп линията Пловдив - Септември (Антично селище Бесапара), при изграждането на АМ „Марица”... Участва в редица експедиции на колеги: в Спасителни разкопки на обект 10, ЛОТ 1, АМ „Тракия”, при с. Малко Тръново, община Чирпан, Ямен комплекс от късната бронзова епоха до началото на ІV в. след Хр. Биографията ѝ на археолог може да бъде допълнена с още много обекти и проучвания: Голямата могила при с. Свирачи (Ивайловград), наблюдения и сондажи във връзка с консервация и реставрация на гробницата в могила № 10 на нос Колокита - гр. Созопол, Късно средновековния некропол (ХІV-ХV в.) при с. Скалак - община Крумовград и т. н… Като всеки учен, се включва в конференции, пише статии. Преди да си зададете въпроса как успява, да добавим още малко лични щрихи – съпругът ѝ също е археолог, имат три деца!!! А сега заедно с гл. ас. д-р Веселка Кацарова да тръгнем към скритите тайни на антична Сердика.



print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ

Жажда за по-чиста вода

• Манган, флуор, хлор, нитрати, тежки метали, радиоактивност... Кои са техните допустими и контролни нива, които според стандартите може да съдържа добрата питейна вода според екохимията? Променя ли се съставът на подземните води във времето, кои са основните органични и неорганични причинители за нейното замърсяване, какви технологии се използват за..

публикувано на 25.05.17 в 17:15
Чашата на жупана Сивин

Eзическа България – Власт и общество

Две важни за историята изложби са експонирани по едно и също време в Националния археологически институт с музей - София. Едната представя „Златното съкровище от Надсентмиклош“, което за първи път напуска Музея за история на изкуството – Виена. Другата изложба е озаглавена „Езическа България: Власт и общество“. Кои са обединяващите звена? Посетителите..

публикувано на 25.05.17 в 12:18

Българското слово през втората половина на ХХ век – въздигано и/или мачкано

24 май е Денят на славянската и българската писменост и култура – ден, който в паметта на нацията стои светъл и вековечен. Негови най-активни сподвижници и радетели са българските поети и писатели – призвани да съхраняват, обогатяват и въздигат словото и „наш’та реч омайна сладка”. През втората половина на ХХ век обаче тяхното слово е едновременно..

публикувано на 25.05.17 в 11:40

Звукови хроники: Бебел Жилберто

Бразилката Бебел Жилберто продължава традицията на боса нова, стил, до голяма степен създаден от нейния баща Жоан Жилберто. Разбира се, тя като един млад човек, много успешно го обновява и пресъздава по свой начин, използвайки освен акустични, и електронни инструменти. Това е и причината Бебел Жилберто да се радва на не по-малка слава от своя баща...

публикувано на 25.05.17 в 11:00

Радиоенциклопедия „Българското читалище – по устава на времето”: Държавна самодейност

По време на така наречения социализъм държавата изцяло отнема инициативата на гражданите. Читалищата, които са създадени и десетилетия работят благодарение на доброволните дарения, труд и ентусиазъм на хората, на практика стават част от институциите в НРБ. Те са щедро финансирани, строят се и се ремонтират читалищни сгради, откриват се всевъзможни..

публикувано на 25.05.17 в 09:15