Тайните на един софийски площад

Историческият център на София, с археологическите проучвания на древна Сердика.
Снимка: Емил Михов

Тайните са пред погледа на милиони хора всеки ден, всеки час. Площадът е в абсолютния център на София. Но, както гласи поговорката, „всички гледат, малцина виждат”. Вярно е, че на деловите и забързани жители и гости на столицата не им е до тайните на който и да било площад, освен ако не е свързан с решаването на техен проблем. Уви, както навсякъде, местните хора отдавна са привикнали към всекидневните срещи с историята. Туристите са друга категория: веднага се разпознават по отнесения вид, с който обикалят. Стиснали под мишница пътеводител или карта, втренчено „отсяват” забележителностите, влезли в най-сладката роля на откривателя - приключенец. София е рай за търсачите на такива моменти. Влезли в лабиринта на всекидневието, едва в почивните дни си спомняме, че за да се оцени едно селище, трябва да се гледа с очите на новопристигналия. София е невероятна енергийна енигма, пълна с много история. Щастлив е онзи, който разполага със скрития ключ или таен код, за да премине отвъд огледалото на времето и да види едно различно лице!
Ако горе, над паважа и асфалта, е 21-ви век, под прословутите жълти плочки са скрити други епохи. Заслужава да се „потопим” в техните глъбини поне 1800 години назад във времето, когато София е носила името Сердика. Снимка, направена в наши дни с дрон над историческия център, отлично показва основните сгради, с които е свързан животът на древните сердикийци! Как са били разположени техните квартали? Какво се обичали да правят? Докъде са пътували и техните потомци? С кого са търгували?...
Капачето „териак“. Снимка: Александър СтаневЕдно, на пръв поглед от малките неща, които археолозите откриват при последните проучвания, е капачето „териак“ XVII – XVIII век. То вероятно е затваряло малко съдче или капсула, в която се е съхранявало прочутото през вековете лекарство „териак“. Върху капачето е изписано името на аптеката във Венеция, която го е приготвяла. За археолозите подобна находка е неизвестна досега по нашите земи. Малко капаче, но с такава научна стойност! Не го подминавайте, когато разглеждате витрината с находки от изложбата „Българска археология 2016”. Тази изложба с още много интересни експонати от различни обекти, може да разгледате до 19 март в Националния археологически институт с музей при БАН.
Археолозите имат привилегията първи да докосват следите от времето. Те знаят как да „четат” тайния код на земните пластове, зидове и находки. Но за целта е нужна солидна подготовка.
Ето, например, малка част от професионалния път на гл. ас. д-р Веселка Кацарова. Още по време на работата си в Регионалния Исторически музей на Кюстендил участва в проучването на 15 обекта в региона. Има защитена дисертация на тема „Пауталия и нейната територия през І-VІ в.”. Многократно ръководи екипи при проучването на Светилището на нимфите и Афродита – село Каснаково, Димитровград, както и по проектите „Археологическото наследство на площад „Света Неделя”, „Форумът на Сердика” в София, при спасителните разкопки по време на изграждането на различни съвременни транспортни комуникации: по жп линията Пловдив - Септември (Антично селище Бесапара), при изграждането на АМ „Марица”... Участва в редица експедиции на колеги: в Спасителни разкопки на обект 10, ЛОТ 1, АМ „Тракия”, при с. Малко Тръново, община Чирпан, Ямен комплекс от късната бронзова епоха до началото на ІV в. след Хр. Биографията ѝ на археолог може да бъде допълнена с още много обекти и проучвания: Голямата могила при с. Свирачи (Ивайловград), наблюдения и сондажи във връзка с консервация и реставрация на гробницата в могила № 10 на нос Колокита - гр. Созопол, Късно средновековния некропол (ХІV-ХV в.) при с. Скалак - община Крумовград и т. н… Като всеки учен, се включва в конференции, пише статии. Преди да си зададете въпроса как успява, да добавим още малко лични щрихи – съпругът ѝ също е археолог, имат три деца!!! А сега заедно с гл. ас. д-р Веселка Кацарова да тръгнем към скритите тайни на антична Сердика.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Джамията Шейх Лофт Аллах в Исфахан

В „Покана за пътуване”: С Норбеков в Странджа, древни руини и морална полиция в Иран, летящи риби и плуващи котки във Ван

В този епизод поемаме към Странджа с Норбеков, към древните руини и съвременните нрави на Иран и към Ван – езерото на летящите риби и плуващите котки. Предполагам, че почитателите на Мирзакарим Норбеков са наострили уши, колчем са чули името на създателя на оздравителната методика, базирана на 18 патента и открития в областта на психофизиологията...

публикувано на 25.02.18 в 19:05

Ловът и изкуството като братя

И друг път сме казвали, че да се ловува може да е спорт, но да се разказва за лова е изкуство. Разбира се, и друг път са ни възразявали, затова тази седмица ще потърсим още няколко довода в своя полза. Ще го направим с помощта на професор Валери Стефанов – литератор, учен и ловец.

публикувано на 23.02.18 в 16:40

Урагани – вече и в Европа

Какви характеристики определят ураганните бури и смерчовете, които не са тропически циклони? Защо те все по-често се случват на Стария континент и свързано ли е това с т. нар. „природни тропически депресии“? А дали промените в интензитета, посоката и времетраенето на периодичните водни течения, известни като Ел Ниньо и Ла Ниня не са в основата на тези..

публикувано на 22.02.18 в 17:05

Звукови хроники „Акордеон и бандонеон“: Мартин Любенов

Акордеонът като виртуозен инструмент все повече се налага в джаза, а не само в народната музика. Едно от многобройните доказателства за това е и таланта на Мартин Любенов – музикантът от ромски произход. Той, в компанията на китариста Ангел Демирев и контрабасиста Михаил Иванов, са вече добре познати като трио Jazzta Prasta, създадено от акордеониста...

публикувано на 22.02.18 в 14:35

Радиоенциклопедия „Еликсир на живота”: Божествена наслада от грозде

В ясна, звездна нощ през най-студеното време древните винари запретвали ръкави и пристъпвали към едно от свещенодействията на занаята си – претакането или избистрянето на виното след тихата ферментация. Първи път – около месец след нея и втори път – през Малък Сечко, февруари. Тогава, при претакането, буйната рожба на гроздето започва да „гълта”..

публикувано на 22.02.18 в 14:30