Тайните на един софийски площад

Историческият център на София, с археологическите проучвания на древна Сердика.
Снимка: Емил Михов

Тайните са пред погледа на милиони хора всеки ден, всеки час. Площадът е в абсолютния център на София. Но, както гласи поговорката, „всички гледат, малцина виждат”. Вярно е, че на деловите и забързани жители и гости на столицата не им е до тайните на който и да било площад, освен ако не е свързан с решаването на техен проблем. Уви, както навсякъде, местните хора отдавна са привикнали към всекидневните срещи с историята. Туристите са друга категория: веднага се разпознават по отнесения вид, с който обикалят. Стиснали под мишница пътеводител или карта, втренчено „отсяват” забележителностите, влезли в най-сладката роля на откривателя - приключенец. София е рай за търсачите на такива моменти. Влезли в лабиринта на всекидневието, едва в почивните дни си спомняме, че за да се оцени едно селище, трябва да се гледа с очите на новопристигналия. София е невероятна енергийна енигма, пълна с много история. Щастлив е онзи, който разполага със скрития ключ или таен код, за да премине отвъд огледалото на времето и да види едно различно лице!
Ако горе, над паважа и асфалта, е 21-ви век, под прословутите жълти плочки са скрити други епохи. Заслужава да се „потопим” в техните глъбини поне 1800 години назад във времето, когато София е носила името Сердика. Снимка, направена в наши дни с дрон над историческия център, отлично показва основните сгради, с които е свързан животът на древните сердикийци! Как са били разположени техните квартали? Какво се обичали да правят? Докъде са пътували и техните потомци? С кого са търгували?...
Капачето „териак“. Снимка: Александър СтаневЕдно, на пръв поглед от малките неща, които археолозите откриват при последните проучвания, е капачето „териак“ XVII – XVIII век. То вероятно е затваряло малко съдче или капсула, в която се е съхранявало прочутото през вековете лекарство „териак“. Върху капачето е изписано името на аптеката във Венеция, която го е приготвяла. За археолозите подобна находка е неизвестна досега по нашите земи. Малко капаче, но с такава научна стойност! Не го подминавайте, когато разглеждате витрината с находки от изложбата „Българска археология 2016”. Тази изложба с още много интересни експонати от различни обекти, може да разгледате до 19 март в Националния археологически институт с музей при БАН.
Археолозите имат привилегията първи да докосват следите от времето. Те знаят как да „четат” тайния код на земните пластове, зидове и находки. Но за целта е нужна солидна подготовка.
Ето, например, малка част от професионалния път на гл. ас. д-р Веселка Кацарова. Още по време на работата си в Регионалния Исторически музей на Кюстендил участва в проучването на 15 обекта в региона. Има защитена дисертация на тема „Пауталия и нейната територия през І-VІ в.”. Многократно ръководи екипи при проучването на Светилището на нимфите и Афродита – село Каснаково, Димитровград, както и по проектите „Археологическото наследство на площад „Света Неделя”, „Форумът на Сердика” в София, при спасителните разкопки по време на изграждането на различни съвременни транспортни комуникации: по жп линията Пловдив - Септември (Антично селище Бесапара), при изграждането на АМ „Марица”... Участва в редица експедиции на колеги: в Спасителни разкопки на обект 10, ЛОТ 1, АМ „Тракия”, при с. Малко Тръново, община Чирпан, Ямен комплекс от късната бронзова епоха до началото на ІV в. след Хр. Биографията ѝ на археолог може да бъде допълнена с още много обекти и проучвания: Голямата могила при с. Свирачи (Ивайловград), наблюдения и сондажи във връзка с консервация и реставрация на гробницата в могила № 10 на нос Колокита - гр. Созопол, Късно средновековния некропол (ХІV-ХV в.) при с. Скалак - община Крумовград и т. н… Като всеки учен, се включва в конференции, пише статии. Преди да си зададете въпроса как успява, да добавим още малко лични щрихи – съпругът ѝ също е археолог, имат три деца!!! А сега заедно с гл. ас. д-р Веселка Кацарова да тръгнем към скритите тайни на антична Сердика.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Донка Михайлова

Троян – Български фестивал на сливата 2017

Дъхави теменуги, цвят от зюмбюл, от ароматични ябълки (това е цитат) , трендафил, свирчовина, дилянка, ароматичен планински карамфил , уточнение – да е бял и ситен, бабина душица – мащерка и още, и още… Не подреждаме букет по правилата за възпитание на девойките от XVIII век. По-скоро е полезен наръчник за мъжете - балканджии, ценители на истинските..

публикувано на 22.09.17 в 17:05

На прага на четвъртата индустриална революция

„Дано живееш в интересни времена!“ – било любимото проклятие на древните китайци. „Да намериш това, което търсиш!“ – другото. Че живеем в интересни времена е факт. Въпросът е наясно ли сме какво точно търсим. В бъдеше време. Напоследък все-повече в публичното пространство се говори за т. нар. „четвърта индустриална революция.“ Как я осмисляме в..

публикувано на 21.09.17 в 17:10

Расте, не старее, но трудно диша

По данни на Световната здравна организация и Европейската агенция за  околна среда нашата столица, четвърта по височина сред столиците на Стария континент, се нареди като шампион сред градовете с най-замърсен въздух по много показатели – най-вече що се отнася до средногодишните концентрации на фини прахови частици, които се оказват доста „дебели“, тъй..

публикувано на 21.09.17 в 17:00
Концерт на естрадно-духов оркестър „Севлиево” с гост-солист Людмил Георгиев

Портрет на Людмил Георгиев

Преди 14 години, на 73 години от този свят си отиде най-популярният български саксофонист и джаз музикант Людмил Георгиев. Меломаните със сигурност ще запомнят Саксофона или Людмата, както приживе го наричаха приятелите, като един от най-големите джаз инструменталисти на българската сцена. Откакто на 15 години се е влюбил в музиката на Джордж Гершуин и..

публикувано на 21.09.17 в 14:05

Защо да (не) станеш учител?

Двата противоположни въпроса имат еднакъв отговор с единствената разлика, че това, което липсва напълно, не достига или е в излишък в системата на средното ни образование, е същото, което би привлякло и задържало млади и качествени преподаватели в професията. (Не)значимите постижения на учениците и (не)желанието им да се усъвършенстват и да..

публикувано на 21.09.17 в 09:10