Тайните на един софийски площад

Историческият център на София, с археологическите проучвания на древна Сердика.
Снимка: Емил Михов

Тайните са пред погледа на милиони хора всеки ден, всеки час. Площадът е в абсолютния център на София. Но, както гласи поговорката, „всички гледат, малцина виждат”. Вярно е, че на деловите и забързани жители и гости на столицата не им е до тайните на който и да било площад, освен ако не е свързан с решаването на техен проблем. Уви, както навсякъде, местните хора отдавна са привикнали към всекидневните срещи с историята. Туристите са друга категория: веднага се разпознават по отнесения вид, с който обикалят. Стиснали под мишница пътеводител или карта, втренчено „отсяват” забележителностите, влезли в най-сладката роля на откривателя - приключенец. София е рай за търсачите на такива моменти. Влезли в лабиринта на всекидневието, едва в почивните дни си спомняме, че за да се оцени едно селище, трябва да се гледа с очите на новопристигналия. София е невероятна енергийна енигма, пълна с много история. Щастлив е онзи, който разполага със скрития ключ или таен код, за да премине отвъд огледалото на времето и да види едно различно лице!
Ако горе, над паважа и асфалта, е 21-ви век, под прословутите жълти плочки са скрити други епохи. Заслужава да се „потопим” в техните глъбини поне 1800 години назад във времето, когато София е носила името Сердика. Снимка, направена в наши дни с дрон над историческия център, отлично показва основните сгради, с които е свързан животът на древните сердикийци! Как са били разположени техните квартали? Какво се обичали да правят? Докъде са пътували и техните потомци? С кого са търгували?...
Капачето „териак“. Снимка: Александър СтаневЕдно, на пръв поглед от малките неща, които археолозите откриват при последните проучвания, е капачето „териак“ XVII – XVIII век. То вероятно е затваряло малко съдче или капсула, в която се е съхранявало прочутото през вековете лекарство „териак“. Върху капачето е изписано името на аптеката във Венеция, която го е приготвяла. За археолозите подобна находка е неизвестна досега по нашите земи. Малко капаче, но с такава научна стойност! Не го подминавайте, когато разглеждате витрината с находки от изложбата „Българска археология 2016”. Тази изложба с още много интересни експонати от различни обекти, може да разгледате до 19 март в Националния археологически институт с музей при БАН.
Археолозите имат привилегията първи да докосват следите от времето. Те знаят как да „четат” тайния код на земните пластове, зидове и находки. Но за целта е нужна солидна подготовка.
Ето, например, малка част от професионалния път на гл. ас. д-р Веселка Кацарова. Още по време на работата си в Регионалния Исторически музей на Кюстендил участва в проучването на 15 обекта в региона. Има защитена дисертация на тема „Пауталия и нейната територия през І-VІ в.”. Многократно ръководи екипи при проучването на Светилището на нимфите и Афродита – село Каснаково, Димитровград, както и по проектите „Археологическото наследство на площад „Света Неделя”, „Форумът на Сердика” в София, при спасителните разкопки по време на изграждането на различни съвременни транспортни комуникации: по жп линията Пловдив - Септември (Антично селище Бесапара), при изграждането на АМ „Марица”... Участва в редица експедиции на колеги: в Спасителни разкопки на обект 10, ЛОТ 1, АМ „Тракия”, при с. Малко Тръново, община Чирпан, Ямен комплекс от късната бронзова епоха до началото на ІV в. след Хр. Биографията ѝ на археолог може да бъде допълнена с още много обекти и проучвания: Голямата могила при с. Свирачи (Ивайловград), наблюдения и сондажи във връзка с консервация и реставрация на гробницата в могила № 10 на нос Колокита - гр. Созопол, Късно средновековния некропол (ХІV-ХV в.) при с. Скалак - община Крумовград и т. н… Като всеки учен, се включва в конференции, пише статии. Преди да си зададете въпроса как успява, да добавим още малко лични щрихи – съпругът ѝ също е археолог, имат три деца!!! А сега заедно с гл. ас. д-р Веселка Кацарова да тръгнем към скритите тайни на антична Сердика.



print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ

Радиоенциклопедия „Апостолът и Свободата“: Левски и бъдещето

Всяко ново поколение открива своя Левски и общува с неговия дух. Образът и името на Апостола на Свободата са навсякъде около нас – от улици, площади, училища, читалища до планински върхове и дори един астероид носи неговото име в Космоса. Все по – голям е интересът към безценното национално богатство – документите и вещите на Апостола и неговите..

публикувано на 25.04.17 в 08:40
Паметникът на Никола Тесла в Ниагара Фолс.

Канада, каквато пътеводителите няма да ви покажат

Какво означава Торонто? И защо, например, доматът, който някога се е отправил на дълго пътешествие към Европа, тръгвайки тъкмо от тази част на света, днес в Канада се отглежда като екзотичен ботанически вид? – В студиото отново са Ваня и Иван Хаджиеви, за да продължат своя интересен разказ за непознатата Канада. След първото им идване в студиото, последва..

публикувано на 24.04.17 в 09:05

На фестивал в Пазарджик

Това е най-голямото събитие на географите в България , което се провежда за трета поредна година. През 2015 домакин бе Ямбол, през 2016 – Казанлък. Сега е ред на Пазарджик. Празникът e на 22 и 23 април 2017 година. Официалното откриване е от 12.00 часа в зала „Маестро Г. Атанасов”. Ще се съберат учени със световна известност и най-редови съмишленици,..

публикувано на 21.04.17 в 17:45

Драгоман – Байк и рън за Чепън

Драгоман - това е ясно. Но какво е останалото? Драгоман е разположен в подножието на Чепън планина. Байк и рън са велосипедистите и бегачите, които в движение ще отбележат Международния ден на Земята, 22 април. За първи път този ден се чества на 22 април 1970 година в САЩ и Канада. От 1990 е обявен за международен. Три години по-късно, през 1993, се..

публикувано на 21.04.17 в 17:30
От 18 април до 2 юни през тази година ще е в сила забраната за улов на пролетно-лятно размножаващите се риби в рибностопанските обекти, намиращи се до 500 м надморска височина.

Да чуем какво казват рибите

Преди броени дни влезе в сила пролетната забрана за риболов в почти всички водоеми в страната. А докато рибите си хвърлят хайвера на спокойствие, ние можем да се вгледаме по-внимателно в техния свят и да помислим повече как можем да им помогнем, преди да тръгнем да ги ловим. Ще го сторим с помощта на специалист – Тихомир Стефанов от Природонаучния музей...

публикувано на 21.04.17 в 16:45