Тайните на един софийски площад

Историческият център на София, с археологическите проучвания на древна Сердика.
Снимка: Емил Михов

Тайните са пред погледа на милиони хора всеки ден, всеки час. Площадът е в абсолютния център на София. Но, както гласи поговорката, „всички гледат, малцина виждат”. Вярно е, че на деловите и забързани жители и гости на столицата не им е до тайните на който и да било площад, освен ако не е свързан с решаването на техен проблем. Уви, както навсякъде, местните хора отдавна са привикнали към всекидневните срещи с историята. Туристите са друга категория: веднага се разпознават по отнесения вид, с който обикалят. Стиснали под мишница пътеводител или карта, втренчено „отсяват” забележителностите, влезли в най-сладката роля на откривателя - приключенец. София е рай за търсачите на такива моменти. Влезли в лабиринта на всекидневието, едва в почивните дни си спомняме, че за да се оцени едно селище, трябва да се гледа с очите на новопристигналия. София е невероятна енергийна енигма, пълна с много история. Щастлив е онзи, който разполага със скрития ключ или таен код, за да премине отвъд огледалото на времето и да види едно различно лице!
Ако горе, над паважа и асфалта, е 21-ви век, под прословутите жълти плочки са скрити други епохи. Заслужава да се „потопим” в техните глъбини поне 1800 години назад във времето, когато София е носила името Сердика. Снимка, направена в наши дни с дрон над историческия център, отлично показва основните сгради, с които е свързан животът на древните сердикийци! Как са били разположени техните квартали? Какво се обичали да правят? Докъде са пътували и техните потомци? С кого са търгували?...
Капачето „териак“. Снимка: Александър СтаневЕдно, на пръв поглед от малките неща, които археолозите откриват при последните проучвания, е капачето „териак“ XVII – XVIII век. То вероятно е затваряло малко съдче или капсула, в която се е съхранявало прочутото през вековете лекарство „териак“. Върху капачето е изписано името на аптеката във Венеция, която го е приготвяла. За археолозите подобна находка е неизвестна досега по нашите земи. Малко капаче, но с такава научна стойност! Не го подминавайте, когато разглеждате витрината с находки от изложбата „Българска археология 2016”. Тази изложба с още много интересни експонати от различни обекти, може да разгледате до 19 март в Националния археологически институт с музей при БАН.
Археолозите имат привилегията първи да докосват следите от времето. Те знаят как да „четат” тайния код на земните пластове, зидове и находки. Но за целта е нужна солидна подготовка.
Ето, например, малка част от професионалния път на гл. ас. д-р Веселка Кацарова. Още по време на работата си в Регионалния Исторически музей на Кюстендил участва в проучването на 15 обекта в региона. Има защитена дисертация на тема „Пауталия и нейната територия през І-VІ в.”. Многократно ръководи екипи при проучването на Светилището на нимфите и Афродита – село Каснаково, Димитровград, както и по проектите „Археологическото наследство на площад „Света Неделя”, „Форумът на Сердика” в София, при спасителните разкопки по време на изграждането на различни съвременни транспортни комуникации: по жп линията Пловдив - Септември (Антично селище Бесапара), при изграждането на АМ „Марица”... Участва в редица експедиции на колеги: в Спасителни разкопки на обект 10, ЛОТ 1, АМ „Тракия”, при с. Малко Тръново, община Чирпан, Ямен комплекс от късната бронзова епоха до началото на ІV в. след Хр. Биографията ѝ на археолог може да бъде допълнена с още много обекти и проучвания: Голямата могила при с. Свирачи (Ивайловград), наблюдения и сондажи във връзка с консервация и реставрация на гробницата в могила № 10 на нос Колокита - гр. Созопол, Късно средновековния некропол (ХІV-ХV в.) при с. Скалак - община Крумовград и т. н… Като всеки учен, се включва в конференции, пише статии. Преди да си зададете въпроса как успява, да добавим още малко лични щрихи – съпругът ѝ също е археолог, имат три деца!!! А сега заедно с гл. ас. д-р Веселка Кацарова да тръгнем към скритите тайни на антична Сердика.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Христо Пимпирев, Милка Елшишка и Дочо Дочев (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“

Леденото приключение продължава: 26-ата Българска полярна експедиция, сезон 29017 / 2018

Някак неусетно се изниза четвърт век! И ето, българските полярници за пореден път поемат към Ледения континент, за да осъществят новите задачи. Обикновено преди заминаването си те провеждат обичайния тренировъчен лагер в учебно-научната база на Софийския университет в местността Гюлечица в Рила. Изкачват връх Мальовица. За участниците в предходни..

публикувано на 24.11.17 в 17:30

Отдалеко, та да е леко

Напролет ще бъде отбелязана 120-годишнината на Националната ловна организация, но подготовката за нея вече започва. Какви са идеите, какво има да се върши в ловните полета преди и след края на активния сезон, за какво бъдеще на лова в България ще се работи – за тези неща поговорихме с Васил Василев, председател на най-голямото гражданско сдружение в..

публикувано на 24.11.17 в 16:40

Новите технологии в училище – въпросът не е „дали“, а „как“

Навярно това най-ясно разбират хората, които всеки ден се изправят пред нашите „електронни“ деца. Дали включването на информационните технологии в работата на учителите обаче може да е полезно, пълноценно и удовлетворяващо, ако за самите тях то е просто едно допълнително задължение. Въпросът е риторичен. Самоусъвършенстването, усвояването на нови..

публикувано на 24.11.17 в 09:35

От линейна – към кръгова икономика

Живеем във времена, когато се налага цялостно преосмисляне на тревожните екологични реалности като елемент от съхраняването на своеобразната „имунна система“ на природата. Нещо повече – увеличаващото се население, климатичните промени, изчерпващите се природни ресурси и хроничното замърсяване на околната среда превръщат още повече настоящето в цел чрез..

публикувано на 23.11.17 в 17:05
Д-р Стоян Ставру (вдясно) и Христо Кутиев в студиото на програма „Христо Ботев“

Правото и етиката в контекста на дигитализацията и биоинженерството

Генетичната информация като вид собственост и т.нар. „заместващо майчинство“. Информираното съгласие на пациента при телемедицината. Нарушаване правата на детето в пренаталния период и асистираната репродукция. Невроимплантите – между свободната воля и техноволята. Етичните и правни граници на лекарската професия. С развитието на високите технологии в..

публикувано на 23.11.17 в 16:50