Тайните на един софийски площад

Историческият център на София, с археологическите проучвания на древна Сердика.
Снимка: Емил Михов

Тайните са пред погледа на милиони хора всеки ден, всеки час. Площадът е в абсолютния център на София. Но, както гласи поговорката, „всички гледат, малцина виждат”. Вярно е, че на деловите и забързани жители и гости на столицата не им е до тайните на който и да било площад, освен ако не е свързан с решаването на техен проблем. Уви, както навсякъде, местните хора отдавна са привикнали към всекидневните срещи с историята. Туристите са друга категория: веднага се разпознават по отнесения вид, с който обикалят. Стиснали под мишница пътеводител или карта, втренчено „отсяват” забележителностите, влезли в най-сладката роля на откривателя - приключенец. София е рай за търсачите на такива моменти. Влезли в лабиринта на всекидневието, едва в почивните дни си спомняме, че за да се оцени едно селище, трябва да се гледа с очите на новопристигналия. София е невероятна енергийна енигма, пълна с много история. Щастлив е онзи, който разполага със скрития ключ или таен код, за да премине отвъд огледалото на времето и да види едно различно лице!
Ако горе, над паважа и асфалта, е 21-ви век, под прословутите жълти плочки са скрити други епохи. Заслужава да се „потопим” в техните глъбини поне 1800 години назад във времето, когато София е носила името Сердика. Снимка, направена в наши дни с дрон над историческия център, отлично показва основните сгради, с които е свързан животът на древните сердикийци! Как са били разположени техните квартали? Какво се обичали да правят? Докъде са пътували и техните потомци? С кого са търгували?...
Капачето „териак“. Снимка: Александър СтаневЕдно, на пръв поглед от малките неща, които археолозите откриват при последните проучвания, е капачето „териак“ XVII – XVIII век. То вероятно е затваряло малко съдче или капсула, в която се е съхранявало прочутото през вековете лекарство „териак“. Върху капачето е изписано името на аптеката във Венеция, която го е приготвяла. За археолозите подобна находка е неизвестна досега по нашите земи. Малко капаче, но с такава научна стойност! Не го подминавайте, когато разглеждате витрината с находки от изложбата „Българска археология 2016”. Тази изложба с още много интересни експонати от различни обекти, може да разгледате до 19 март в Националния археологически институт с музей при БАН.
Археолозите имат привилегията първи да докосват следите от времето. Те знаят как да „четат” тайния код на земните пластове, зидове и находки. Но за целта е нужна солидна подготовка.
Ето, например, малка част от професионалния път на гл. ас. д-р Веселка Кацарова. Още по време на работата си в Регионалния Исторически музей на Кюстендил участва в проучването на 15 обекта в региона. Има защитена дисертация на тема „Пауталия и нейната територия през І-VІ в.”. Многократно ръководи екипи при проучването на Светилището на нимфите и Афродита – село Каснаково, Димитровград, както и по проектите „Археологическото наследство на площад „Света Неделя”, „Форумът на Сердика” в София, при спасителните разкопки по време на изграждането на различни съвременни транспортни комуникации: по жп линията Пловдив - Септември (Антично селище Бесапара), при изграждането на АМ „Марица”... Участва в редица експедиции на колеги: в Спасителни разкопки на обект 10, ЛОТ 1, АМ „Тракия”, при с. Малко Тръново, община Чирпан, Ямен комплекс от късната бронзова епоха до началото на ІV в. след Хр. Биографията ѝ на археолог може да бъде допълнена с още много обекти и проучвания: Голямата могила при с. Свирачи (Ивайловград), наблюдения и сондажи във връзка с консервация и реставрация на гробницата в могила № 10 на нос Колокита - гр. Созопол, Късно средновековния некропол (ХІV-ХV в.) при с. Скалак - община Крумовград и т. н… Като всеки учен, се включва в конференции, пише статии. Преди да си зададете въпроса как успява, да добавим още малко лични щрихи – съпругът ѝ също е археолог, имат три деца!!! А сега заедно с гл. ас. д-р Веселка Кацарова да тръгнем към скритите тайни на антична Сердика.



print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Името на река Осъм е от тракийски произход и се тълкува като „каменна река”.

Тракийски водни наименования

Макар че писмените сведения за езика на древните обитатели на земята ни са малко и са от гръцки и латински източници, все пак думите, най-вече собствени имена, от тракийски произход са немалко. Най-старите са имената на водни обекти, особено на по-големите реки. Много от тях са запазени единствено в текстове на антични автори и в надписи, но други..

публикувано на 28.03.17 в 17:40
Ниагарския водопад

Живот и туризъм край Ниагара

Едно е да си турист, друго – да си на гости. И съвсем различно – домът ти да е до световна забележителност, като Ниагарския водопад. Как живеят канадците, чиито градчета са построени край природния феномен? Ваня и Иван Хаджиеви са дългогодишни служители в БНР, приятели на предаването и любители на пътешествията. Като повечето българи, семейство Хаджиеви..

публикувано на 28.03.17 в 15:56
Денис Попов и Цвета Николова в студиото на програма „Христо Ботев“

Очи за зрящите или Очи за Минотавъра

Понякога на зрящите са нужни други очи, за да видят не само проблемите, но и способностите на незрящите. Трябва им сърце. Имаме ли сърца за тях, можем ли да ги подкрепим в преследването на мечтите им и да признаем правото им да бъдат всичко, което поискат? Всички възможни отговори са сведени до „Да!“, „Не!“ и „Може би…“. Преди време Денис Попов – ученик..

публикувано на 28.03.17 в 14:25

Образованието – най-приоритетният приоритет

Отдавна думата „приоритет“ не прави впечатление на никого у нас. Доста занемарени от институциите и властимащите области от живота на страната ни бяха наричани с нея без това да си проличи на практика. Та и образованието отколе е приоритет на думи. В действителност тази жизненоважна не само за всички ни като нация, но и за всеки от нас сфера все не може..

публикувано на 28.03.17 в 11:00

Звукови хроники „Прочути оперни либретисти”: Пиетро Метастазио, чиито шедьоври звучат добре и без музика

Пиетро Антонио Доменико Трапаси е роден на 13 януари 1698 година в Рим. Занимава се с поезия от дете, още 10-годишен постига първите си успехи в изкуството на поетичната импровизация. Талантът на детето е забелязан от богат римски адвокат и поет, който го осиновява. Именно той му дава името Метастазио, което е превод на гръцки на фамилията Трапаси...

публикувано на 28.03.17 в 09:45