„Бели нощи” от Достоевски - от България до Хвар

Снимка: Теодор Иванов

"Бели нощи”, повест, носеща подзаглавието „Сантиментален роман. Из спомените на един мечтател”, е писана през септември-ноември 1848 г. и е публикувана за пръв път в сп. „Отечествени записки” същата година. Достоевски е само на двадесет и седем години, вече е издал първия си и много успешен роман „Бедни хора”.

Мечтателят разказва историята на срещите си с младата Настя в рамките на няколко поредни бели нощи, един от символите на Санкт Петербург. Ключовата дума, която най-непосредствено съединява текста на Достоевски и аудиоверсията му 168 години по-късно е убедителност. Разказът е от първо лице, а чувствата, мислите и монолозите на Мечтателя - конкретни, понякога фокусирани на действителността, други пъти не, фрагментирани от „човечността” на героя - са така предадени, че чрез своята чувствителна грижливост към комуникативността на текста, Достоевски успява да разкаже история, която заличава бариерата между читател и повествовател. Особено разказана в контекста на аудио продукция, „Бели нощи” и думите на Мечтателя започват да наподобяват вътрешен глас на слушателя, попаднал (макар и не) в Петербург, (макар и не) в края на XIX в. А убедителността на Васил Дуев в ролята на Мечтателя и Ангелина Славова в ролята на Настенка прекрасно доказват каузата на Достоевски за разказване на истории за любов, приятелство, отношения отвъд алиенацията на съвремието - днес, но и през 1848 г.

„Бели нощи”, не разказът на Достоевски, а продукцията на редакция „Радиотеатър” освен всичко заживява и нов живот извън ефира на БНР. Селектирана за престижния фестивал за радио с 20-годишна история Prix Marulic в Хвар, Хърватия, постановката с режисьор Георги Михалков, автор на радиоверсията Яна Добрева и композитор Иван Драголов, поставя отново драматургията в радиото на картата на световната радиодрама. Фестивалът ще постави „Бели нощи” в състезание с продукции от Великобритания, Германия, Чехия, Румъния, Иран и Китай.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Мимоза Базова в сцена от спектакъла на Театрална работлница „Сфумато” „Родилно петно” от Николай Коляда

Съвременният живот в рубриката „Запазена марка Радиотеатър“

Тази седмица сме приготвили за вас пет съвременни пиеси. В понеделник, 23 април – „Родилно петно“, моноспектакъл на Мимоза Базова, поставен от Иван Добчев с театър „Сфумато“ и специално презаписан за Радиотеатъра. Постановката е по нашумялата пиеса на Николай Коляда. На 24 април ще излъчим съвременната драма, разиграла се в недалечното минало –..

публикувано на 22.04.18 в 13:50

С чайките, сирените за мъгла и радиоводещите на Глостър

Радиотеатърът в тази и следващата неделя представя пиесата на американския драматург Израел Хоровиц, която от публикуването си през 1993 година насам се радва на успех по многобройни сцени навсякъде по света. Премиерата на радиоверсията ѝ в ефира на БНР беше на 26 ноември и 3 декември 2017, но след това първо излъчване направихме допълнителни промени и..

публикувано на 20.04.18 в 10:55

Българска и световна драматургия

Тази седмица Запазена марка „Радиотеатър” ви предлага българска и световна  драматургия. Избрахме по-кратки форми, обединихме ги в едночасови излъчвания. Понеделник, 16 април – Чуйте две български радиоминиатюри – „Еднорози” от Митко Новков и „Буба лази” от Алек Попов. Музиката за „Еднорози” написа Георги Арнаудов. Участват артистите: Леонид Йовчев,..

публикувано на 15.04.18 в 10:05

„Бурята” – радиопиеса от Кирил Буховски

Тази неделя ви предлагаме да чуете премиерното повторение на „Бурята” – радиопиеса от Кирил Буховски. Първата пиеса на Кирил Буховски, която прочетох, беше „Ние сме вечни” и тя ми каза, че това момче има вроден драматургичен талант, много добър, наситен и многопластов диалог, както и чувствителност към детайла и сложността на човешките отношения. Не..

публикувано на 14.04.18 в 10:30

"Радиотеатър след полунощ" представя...

Маргьорит Дюрас, родена като Маргьорит Жермен Мари Донадийо, пише романа „Любовникът”, едно от най-известните ѝ произведения, когато е на 70. Този факт, заедно със самия изключителен роман, са достатъчни, за да предположим, че Маргьорит Дюрас знае всичко за любовта. Финалите ѝ никога не са щастливи, но начинът, по който разказва историите си, е..

обновено на 14.04.18 в 10:30