Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Явлението Вишниек

БНР Новини

Желанието ми да живея като свободен човек, това е моето послание. Опитах се да не бъда манипулиран от утопии или контраутопии, както и от идеите на комунизма или от съблазните на консумативното общество. Пиша, за да разбера тайната на човешкото същество и най-вече противоречията на човешката природа и начина, по който могат да се преодолеят. Пиша, за да премина собствените си граници, да ги преодолея, да открия какво точно е скрито в моя мозък и в моята душа...
Матей Вишниек

Новата премиера на Радиотеатъра ви предлага среща с Матей Вишниек - румънски, френски и световен автор. За ефира ни е чест да имаме пиесата му „Какво да правим с виолончелото?”. Вишниек е роден през 1956 г. През 1977 година, студент по философия в Букурещкия университет, вече написал първите си стихове, започва да пише и пиеси - екзистенциални и определено антикомунистически - на езоповски език за театъра, които се разпространяват нелегално чрез машинописни преписи из литературните среди и са строго забранени за сцената. Чете ги пред приятели и в един литературен кръжок, който след време е разтурен от властите. Една от тях - „Коне на прозореца”, все пак успява да стигне до генерална репетиция в букурещки театър, но ден преди премиерата е забранена. През 1987 г. Вишниек емигрира във Франция, където живее и до днес.
Сега пиесите на Вишниек се играят по цял свят. „Какво да правим с виолончелото?” отвори и вратите на Радиотеатъра с любезното съдействие на неуморния преводач Огнян Стамболиев, на когото дължим голяма част от забележителните си срещи с румънската литература. Ето и размислите му за явлението Вишниек:
„Както за Шекспир, така и за Вишниек, „целият свят е сцена”. В случая, по-точно „цирк”. Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света текстове: „Дребна работа за стар клоун”, „Три нощи с Мадокс”, „Какво да правим с виолончелото?”. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме в много от тези пиеси, вдъхновени от италианската commedia del, arte, драматургията на Караджале, Йонеско и Алфред Жари. Родее се и със сюрреалистичната проза на непознатия у нас румънски  авангардист Урмуз, който всъщност предхожда Йонеско и Бекет. В тях се преплитат по един удивително хармоничен начин иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Но поетичното начало в редица моменти е на преден план. Някои критици определят театъра му като: „фрагментарен”, други като „поетичен” и „свърхчувствителен”, трети като „пост-психологически”. Всичко това е вярно, но най-точно е да се каже, че е кръвно свързан с ужасите на екзистенцията и въпреки влиянията (Кафка, Сартр, Будзати, Йонеско, Жари, Бекет, Пинтър, Арабал, Мрожек) е определено новаторски, оригинален.
Кратките му едноактни пиеси, както и многоактните, са с невероятно дълги заглавия, подобни на тези от романите от 17 и 18 век. Ето само три от тях: „Прекрасната история за мечките панда, разказана от един саксофонист, който имаше любовница във Франкфурт”, „Думата „прогрес” в устата на майка ми звучи ужасно фалшиво” или „Добре, мамо, но тези разказват във второ действие какво се е случило в първо”... Драматургичната техника на тези  сценични параболи е наистина безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика,  винаги упорито й противоречи (в една от пиесите му „ямата” диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), в  някои от текстовете му времето се дели, връща, пропада....
Наистина, неизтощима е неговата фантазия, удивителна е способността му да разиграва по свой, неповторим начин различни случки - от най-баналните до най-странните и винаги да бъде неочакван, непредвидим. При това с хумор, който е с много отсенки. Понякога язвителен, по-рядко добродушен, той повече клони към трагичното, но въпреки драматизма на ситуациите, не е само черен... „Хуморът, казва Матей Вишниек, за мен винаги има две лица. Първото, което те кара да се смееш, и второто, чието лице е скрито. То може да те разплаче. В моите пиеси предлагам полет над черния хумор. А смехът винаги има ефекта на бумеранг. Нужна ти е смелост, за да го приемеш. Защото когато се смееш на другия, не усещаш, че се смееш и на себе си...”
Автор е и на пет романа. Бих казал, че прозата му се родее с поезията и драматургията. В нея няма реализъм. Всъщност Матей Вишниек е автор само на един „реалистичен текст” - дисертацията си на тема: „Съпротивата чрез културата в страните на Източна Европа”.
Днес името на Матей Вишниек присъства в театралните афиши на повече от 30 страни в Европа, Азия и Америка. Играе се по цял свят - от Аржентина до Япония. Поставян е дори в Турция и Иран. Не знам точния брой на пиесите на Вишниек - той е изключително плодовит, роден драматург. Вече години наред неговите пиеси са в афиша на големите театрални фестивали: Авиньон, Единбург, Москва, Токио, Сибиу. Лауреат е на редица  престижни международни награди. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най-издаваните, четените и най-играните и обичани от публиката автори. Много са книгите му и във Франция и по света. У нас са преведени романите му: „Паника в Града на светлините”, „Господин К. на свобода” и „Планираният хаос”, сборник с негови стихове „Град с един-единствен жител”, както подборка с пиеси „Мансарда в Париж с изглед към смъртта”.  
Критиката неслучайно и напълно справедливо го определи като „новият Йонеско”.

Радиопостановката на „Какво да правим с виолончелото?” от Матей Вишниек осъществиха:
Преводачът Огнян Стамболиев.
Актьорите: Веселин Мезеклиев, Савина Бързева, Илиан Марков.
Екипът в студиото: Валя Бояджиева, Теменужка Маринова, Димитър Василев, Константин Райдовски и Силвия Гочева.
Режисьорът Николай Ламбрев.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

И тъжно, и самотно

На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..

публикувано на 19.04.24 в 12:05

Нови поети в поредицата "Спасени думи"

През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..

публикувано на 05.04.24 в 08:05

Епизод 5: Роклята на Алла

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 23.03.24 в 08:35

Неподражаемият Славомир Мрожек в неделния радиотеатър

Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..

публикувано на 22.03.24 в 14:15

Епизод 4: Кураж на неочаквани места: Серго и Мария

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 16.03.24 в 08:30