Пианистката Мария Мартинова: Слънчевата светлина заслепява България

Мария Мира Христова и Мария Мартинова (вдясно) в студиото на предаването.
Снимка: Кирил Чобанов

Поредната поява пред българска публика на световноизвестната пианистка Мария Мартинова е в рамките на „Пианисимо“ с брилянтно изпипаната музикантски програма „Тоналността устоява“ в контекста на музиката от началото на ХХ век до наши дни. В тандем с цигуларя Сирил Гарак, Мария Мартинова извършва поредния експеримент и предизвиква публиката дори с молбата да не прекъсва отделните изпълнения с аплодисменти по време на живия концерт в Първо студио на БНР. Във всяка молба на ексцентричната пианистка се крие дълбок смисъл и търсене на изхода от зациклянето, в което се оказват голяма част от съвременните музиканти, улавящи и достатъчно обърканите вибрации в хаоса на съвременното ни съществуване.

Мария Мартинова от години превръща концертите си във въздействащи спектакли, в които тя самата преминава отвъд образа просто на пианист, изпълнител, композитор... Вдигайки високо летвата, Мария предизвиква и с авторските си композиции, които обединява като „Кратки кошмари за пиано и цигулка“, като не спира да търси измеренията и в музиката на композитори като: Петерис Васкс, Любомир Денев, Арво Пярт, Густаво Бейтелман, Мирослав Данев.

Предстоящите планове на пианистката за България включват поредния предизвикателен проект „Славянска лудост“ – отново с цигуларя Сирил Гарак, който се очаква да бъде факт на родна сцена на 9 юни в София.

При следващото си завръщане в България Мария Мартинова се надява слънчевата светлина по-слабо да ни заслепява в опитите да надскочим или забравим реалността.
Специалното интервю, което Мария Мартинова даде за БНР, програма „Христо Ботев“, за пореден път провокира размисли за ролята на съвременната музика и съвременните творци в раждането на един по-добър и красив свят без лоша политика и войни.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Йоанна Каменарска и Аделина Александрова в студиото на

Йоанна Каменарска: българският инат винаги побеждава

Йоанна Каменарска e родена в София. Учи цигулка първо при Йосиф Радионов, а след това – 17-годишна е приета в Моцартеума в Залцбург и продължава образованието си при легендарния Руджеро Ричи. Носител е на трета награда на Международния конкурс „Моцарт“ в Залцбург през 2002 година. Йоанна Каменарска е солирала на оркестри като Берлинския симфоничен..

обновено на 11.12.17 в 09:45
Участниците в Тържествения концерт на 6 декември 2017 г.

Месец на Финландия в Музикалните вечери на програма „Христо Ботев“. Тържествен концерт по повод 100-годишнината от обявяването на независимостта на Република Финландия

Редовните ни слушатели-меломани вече знаят, че Музикалните вечери на програма „Христо Ботев“ в понеделник, когато излъчваме концерти от Международния обмен на Еврорадио, през декември са посветени на Финландското национално радио по повод 100-годишнината от обявяването на независимостта на Република Финландия (6 декември 1917) и 90-годишнината..

публикувано на 10.12.17 в 18:15
Сцена от операта „Луций Сула“

Модерна версия на ранния оперен шедьовър на Моцарт „Луций Сула“ в Брюксел

В този „Неделен следобед“ белгийският ни кореспондент Милен Венков споделя впечатленията си от втората продукция от сезона на Кралския театър „Ла Моне“ в Брюксел. Операта „Луций Сула“ е създадена от 16-годишния Волфганг Амадеус Моцарт в рамките на шест седмици. След премиерата в края на 1772 година не е играна в продължение на почти две столетия, за да се..

публикувано на 10.12.17 в 12:00

Поредица „Българските оперни театри“ – Старозагорска опера

В първото предаване от тази поредица представихме Русенската опера. Днес продължаваме с още един театър. Що се отнася до записите, с които можем да работим, Старозагорската опера е една от най-облагодетелстваните. Първо, защото от 1967 година там се провежда фестивал и всички спектакли бяха записвани, и второ, защото екипът на радио Стара Загора..

публикувано на 09.12.17 в 08:15
Лили Иванова, Кристиян Бояджиев (вляво), Красимир Желязков (вдясно) и Борис Чакъров, 1991

Щастие

Време е вече дъх да си взема и да отворя прозорец. Стигат ми всички човешки драми, моята днес ще говори. Никой дори не се запита имам ли време да дишам. Моята обич със шепи раздавам, чуждата мъка събирам. Гоня до лудост всякаква болка, викам от гняв и не се жаля. Ще ми се всички да са щастливи. Себе си слагам накрая. Дворът е пуст под моя прозорец, с..

публикувано на 08.12.17 в 17:55