Програмата на Еврокласик ноктюрно от 21 до 30 април 2017 година

21 април
3.00 часа – Локсана Пануфник (р.1968), Три пътеки към мирен свят.
3.14 часа – Рихард Щраус (1864-1949), „Жената без сянка“, симфонична фантазия.
3.34 часа – Густав Малер (1860-1911), Симфония № 6 в ла минор.
Световен оркестър за мир с диригент Валери Гергиев.
4.52 часа – Аугуст Ена (1859-1939), из Клавирни пиеси: № 2 Валс; № 3 Интермецо. Изпълнява Ида Чернецка (пиано).

22 април
3.00 часа – Густав Малер (1860-1911), Симфония № 3 в ре минор за алт, женски хор, момчешщи хор и орткестър. Изпълняват Сара Конъли (мецосопран), Хорът на момчетата от у-ще Тифин, женски състав от Лондонския симфоничен хор и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Бернард Хайтинк.
4.46 часа – Паул Хиндемит (1895-1963), Соната за арфа (1939). Изпълнява Рита Костанци (арфа).

23 април
3.00 часа – Роберт Шуман (1810-1856), Концерт за чело в ла минор, оп. 129. Соло чело – Даниел Мюлер-Шот.
3.25 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Сарабанда из Сюита за соло чело № 3 в до мажор BWV 1009. Даниел Мюлер-Шот (чело).
3.29 часа – Антонин Дворжак (1841-1904), Симфония № 9 в ми минор, оп. 95 „Из Новия свят“.
4.13 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), увертюра към „Вълшебната флейта“ K 620.
Оркестър на Италианска Швейцария с диригент Маркус Пошнер.
4.20 часа – Едуард МакДауъл (1860-1908), Сюита за голям оркестър в ла минор, оп. 42. Изпълнява Оркестърът Ийстман-Рочестър с диригент Хауард Хансън.
4.40 часа – Уолтър Пистън (1894-1976), Прелюд и алегро за орган и оркестър (1943). Изпълнява Дейвид Шрейдър (орган) с Оркестъра на Грант парк. Диригент – Карлос Калмар.
4.51 часа – Чарлз Томлинсън Грифс (1884-1920), Три тонови картини, оп. 5. Изпълнява Дейвид Алън Уър.

24 април
Йозеф Хайдн (1732-1809), текст – анонимен, редактиран през 2006 от Пол МакКрийш, „Сътворението“ H.21.2. Изпълняват Софи Биван (сопран – Гавраил; Ева), Робърт Мъри (тенор – Уриил), Дейвид Уилсън-Джонсън (баритон – Рафаил; Адам), Ева Перонкевич (алт), Хор на Националния форум за музика с диригент Агнешка Франкув-Желязни и ансамбъл „Габриели плейърс“. Диригент Пол МакКрийш.
3.00 часа – Първа част
3.38 часа – Втора част
4.15 часа – Трета част
4.45 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Соната в ми минор (Hob.XVI.34). Изпълнява Андреас Щайер (фортепиано).

25 април
3.00 часа – Джак Боди (1944-2015), Малки елегии.
3.16 часа – Питър Скълторп (1929-2014), Мементо мори.
3.31 часа – Хенрик Миколай Гурецки (1933-2010), Симфония № 3, оп. 36 „Симфония на тъжните песни“ за сопран и оркестър. Соло сопран – Сара МакАйвър.
Новозеландски симфоничен оркестър с диригент Хамиш МакКийч.
4.20 часа – Бартоломей Пекел (?-ок.1670). Миса пулкерима. Изпълнява ансамбъл „Камерата Силезия“, Юлиуш Гембалски (позитив), диригент – Ана Шостак.
4.50 часа – Роберт Шуман (1810-1856), из Седем клавирни пиеси във форма на фугета, оп. 126 за пиано. Изпълняват Андреас Щайер на пиано Ерар от 1838 г. и Тобиас Кох на пиано Плейел от 1854 г.

26 април
3.00 часа – Габриел Форе (1845-1924), Соната № 1 в ла мажор, оп. 13 за цигулка и пиано.
3.25 часа – Йожен Изаи (1858-1931), Соната № 3 в ре минор, оп. 27 № 3 (Балада) за соло цигулка.
3.33 часа – Хенрик Виенявски, Полонез № 1 в ре мажор, оп. 4, аранжимент за цигулка и пиано.
Бомсори Ким (цигулка); Филип Чию (пиано).
3.38 часа – Фридерик Шопен, аранжимент Натан Милщейн , Ноктюрно в ди диез минор, оп. 27 № 1.
3.43 часа – Николо Паганини (1782-1840), № 11 в до мажор из 24 капричии, оп. 1 за соло цигулка.
3.47 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Соната в до минор, оп. 30 № 2 за цигулка и пиано.
Джи Уон Сонг (цигулка); Франсис Перон (пиано).
4.13 часа – Жан Папино-Кутюр (1916-2000), Първа част из Соната за цигулка и пиано в сол.
4.17 часа – Жан Сибелиус (1865-1957), Пет селски танца, оп. 106 за цигулка и пиано.
4.25 часа – Сергей Прокофиев (1891-1953), Соната № 1 във фа минор, оп. 80 за цигулка и пиано.
Петерли Иивонен (цигулка); Филип Philip Чию (пиано).
4.55 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Речитатив и ария Batti, batti, bel Masetto из Първо действие на операта Дон Жуан (K.527). Изпълнява Роузмери Джошуа (сопран) с Фрайбургскя бароков оркестър. Диригент Рене Якобс.

27 април
3.00 часа – Сергей Прокофиев (1891-1953), Симфония № 1 в ре мажор, оп. 25 „Класическа“.
3.16 часа – Чиганг Чън (р.1951), Разтвореният ирис. Солисти: Менг Менг (сопран), Ану Комси (сопран), Пия Комси (сопран), Дзя Ли (пипа), Дзинг Чанг (чженг), Нан Уанг (ърху).
3.59 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Симфония № 2 в ми минор, оп. 27.
Уелски национален оркестър на Би Би Си с диригент Сян Чжанг.
4.54 часа – Ерик Сати (1866-1925), Златен прах, валс за пиано. Изпълнява Ашли Уос.

28 април
3.00 часа – Едвард Григ (1843-1907), През есента, увертюра, оп. 11.
3.12 часа – Едуард Елгар, (1857-1934), Концерт в си минор, оп. 61 за цигулка и оркестър. Соло цигулка: Рено Капюсон.
3.55 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Симфония № 3 във фа мажор, оп. 90.
Европейски солисти (Solistes Europeens) с диригент Кристоф Кьоних.
4.29 часа – Роберт Шуман (1810-1856), Клавирен квинтет, оп. 44 в ми бемол мажор. Изпълняват Ингрид Флитер (пиано) и струнен квартет Ебене.

29 април
3.00 часа – Жарко Миркович (р.1952), Musica Sioranu за струнен ансамбъл.
3.15 часа – Едвард Григ (1843-1907), Концерт за пиано и оркестър в ла минор, оп. 16. Соло пиано: Александър Сердар.
3.45 часа – Едуард Елгар (1857-1934), Вариации по собствена тема „Енигма“, оп. 36 за оркестър.
Симфоничен оркестър на Сръбската Радиотелевизия с диригент Фабио Мастранджело.
4.19 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Ноктюрно в до диез минор (опус пост.); Две мазурки (№ 13 в ла минор и № 14 в сол минор (оп. 24 № 1) и Полонез № 3 в ла мажор, оп. 40 № 1. Изпълнява Януш Олейничак на пиано Ерар от 1848 г.
4.36 часа – Алфонс Дийпенброк (1862-1921), "В голяма тишина" за баритон и орктестър по текст на Ницше. Изпълнява Хокан Хагегор (баритон) с Оркестъра на Кралския концертгебау. Диригент - Рикардо Шайи.

30 април
3.00 часа – Ирис тер Схипхорст (р.1956), Гравитационни вълни.
3.11 часа – Рихард Щраус (1864-1949), Тъй рече Заратустра, оп. 30.
3.42 часа – Густав Холст (1874-1934), Колин Матюс (р.1946), Планетите, сюита, оп. 32.
Национален младежки оркестър на Великобритания с диригент Едуард Гарднър.
4.38 часа – Карл Райнеке (1824-1910), Соната за флейта и пиано, оп. 167 в ми минор „Ундина“. Изпълнява Ивица Габришова-Енцингерова (флейта) с Матей Врабел (пиано).

print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвета Димитрова

Цвета Димитрова - успехите на един млад български композитор в Австрия

Приятно е да представяш млади и талантливи български музиканти. Преди няколко години се свързахме с българка живееща в Австрия, за да получаваме информации за музикални събития случващи се там. Говорейки за различни свои колеги, Цвета Димитрова притеснено спомена за концерт, в който е била включена и нейна композиция. Така понякога вместо да интервюира..

публикувано на 23.05.17 в 09:30
Хатия Бунятишвили

Хатия - концерт в гората

В „Хатия – концерт в гората“ пианистката свири пред малка публика произведения от Йохан Себастиан Бах, Шопен, Равел, Брамс и разказва за житейските им страсти и възторг от музиката. 29-годишната Хатия Бунятишвили е родена в Грузия. Красива, темпераментна и приключенски настроена, тя е вече звезда на пианото. Концертира с големите световни оркестри и е..

публикувано на 22.05.17 в 09:30
Еманюел Паю

Еманюел Паю в България

Завършил е Парижката консерватория. И първата му работа е първи флейтист на Симфоничния оркестър на радиото в Базел, а след това свири и в Мюнхенската филхармония. Вече повече от 10 години той е първи флейтист на Берлинската филхармония. След наградите му трябва да се отбележи тази от изпълнителския конкурс в Женева през 1992 г., когато печели 8 от всички..

публикувано на 21.05.17 в 09:30
Недялко Йорданов

Песен за изкуството

Ако ти си много тъжен, много зъл и много сам, няма почести и слава – малка книжка ще ти дам. Песен аз ще ти изпея със един мотив любим. Ще ти нарисувам слънце, ще ти прожектирам филм.  Ако искаш – в дискотека и класически балет,  може също – и пиеса в театъра, на първи ред.    И ще се почувстваш весел, и добър, и справедлив. Разбери, че има смисъл..

публикувано на 21.05.17 в 08:30

Забравени звезди - баритонът Иван Хр. Попов

Тази оперна вечер посвещаваме на едно почти напълно забравено име от историята на българския музикален театър - името на баритона Иван Христов Попов, водещ солист на Софийската опера до средата на 60-те години на ХХ век. Безусловно Иван Хр. Попов (както е било прието да го наричат) може да бъде причислен към строителите на българската музика и театър...

публикувано на 20.05.17 в 08:15