България пази код към тайните на световното културно наследство

„Тайната книга“ на богомилите все още официално мълчи на родна територия
Снимка: архив

В Международния ден за опазване на паметниците на културата, който се отбелязва от 1984 година по решение на ЮНЕСКО, се обръщаме към „тайните“ и съзнателно и/или несъзнателно скривани материални и нематериални паметници на културата на територията на Република България със световно значение.
Мисията на 18 април е да се привлече общественото внимание в света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и осъзнаването на ползата от приобщаването на нови участници в световния списък към усилията за опазването на паметниците на културата. Наред с природните и културни съкровища на света, българските обекти, поставени под закрилата на ЮНЕСКО, са част от наследството, без което човечеството не би било същото.

Историкът и културолог доц. д-р Веселина Вачкова се включва в утринния ефир на програма „Христо Ботев“ с интересен поглед към изгубените традиции на Българския Великден, както и с категоричното заявление за два паметника, свързани с името на император Константин Велики, които са достойни да влязат в официалната листа на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Единият е в столичния квартал „Лозенец“ – частично разрушен от строеж на частен предприемач, а другият – в Костинброд, потънал в забрава и руини.

Защо богомилите, които са били изключителни ерудити и десетки години са прекарвали в изучаването и тълкуването на Новия Завет, са единственият път към разчитането и на сцените в българския храм? Кога и България, наравно с Хърватия и Македония, ще обърне поглед към стечките – средновековните стели, и ще накара и света да погледне към тях? Къде се крие тайната и изпитанието на библейските и иконографски сцени „Богородица с криле“ и „Иисус с криле“? За какво ни говори стечката в олтара на църквата в село Гинци? – отговор на тези и други въпроси в звуковия файл.





Тракийската гробница в Казанлък е част от огромен некропол в близост до древния тракийски град Севтополис – засега потопен от водите на язовир. Гробницата дължи световната си известност на уникалните стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре съхранените в античната живопис в световен мащаб. От 1979 година Казанлъшката гробница е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Чуйте още за уникалния паметник, съхранението и социализацията му в звуковия файл от археолога Красимира Стефанова.




ВИЖТЕ ОЩЕ

Категория „Национално значение“

Петнадесети месец вече делото за „Царските конюшни“ не може да тръгне в Софийския градски съд. На вчерашното заседание адвокатите и на двамата обвинени не се явиха, което доведе до ново отлагане на делото. Да ви припомня само, че по това дело, внесено в съда в края на миналата година има двама обвиняеми – бившият областен управител Веселин Пенев и..

публикувано на 24.04.18 в 12:25
По време на Празниците на крепостта Туида, Сливен.

Христо Белчев – специалист по електроника, реенактор по хоби

Професията инженер по електроника е ясна на всеки. Но що за хоби е да си реенактор? – По света почитателите на исторически възстановки стават все повече. За да пресъздаде друга епоха, често много отдалечена от съвремието, реенакторът, .т.е. възстановчикът трябва да притежава невероятни знания и умения. Ако търсите, например, моден специалист по..

публикувано на 24.04.18 в 11:05

За застрояването на Южното Черноморие

За напрежението около новите планове за застрояване на Южното крайбрежие край Варвара, Синеморец и Резово в „Нашият ден“ говорим с Тома Белев от Асоциацията на парковете в България. Ще чуете и позицията на Министерството на околната среда и водите. Повече чуйте в звуковия файл.

публикувано на 24.04.18 в 10:45

Балканите на фокус

Балканите от седмици са във фокуса на разговорите за бъдещето на Европейския съюз. А в „Нашият ден“ говорим с политолозите Стефан Ралчев и Христо Анастасов: за отношенията Сърбия - Косово и Македония - Гърция, за работата по човешките права в Босна и Черна гора, за поляризацията в Албания, за „несправедливите“ изисквания на ЕС към Турция. Повече чуйте..

публикувано на 24.04.18 в 09:55

Шипковата къща в Казанлък – разказ в „Моята история“

Може би магии не съществуват. Може би като магия интерпретираме особеното чувство при съприкосновението с нещо специално – спомен, хрумка, любима вещ, странно място. И всеки път, когато попаднем на това особено чувство, се убеждаваме, че магия не е само банална дума, с която назоваваме необяснимото. За едно място, на вид излязло от приказка за магия,..

публикувано на 24.04.18 в 08:45