България пази код към тайните на световното културно наследство

„Тайната книга“ на богомилите все още официално мълчи на родна територия

Снимка: архив

В Международния ден за опазване на паметниците на културата, който се отбелязва от 1984 година по решение на ЮНЕСКО, се обръщаме към „тайните“ и съзнателно и/или несъзнателно скривани материални и нематериални паметници на културата на територията на Република България със световно значение.
Мисията на 18 април е да се привлече общественото внимание в света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и осъзнаването на ползата от приобщаването на нови участници в световния списък към усилията за опазването на паметниците на културата. Наред с природните и културни съкровища на света, българските обекти, поставени под закрилата на ЮНЕСКО, са част от наследството, без което човечеството не би било същото.

Историкът и културолог доц. д-р Веселина Вачкова се включва в утринния ефир на програма „Христо Ботев“ с интересен поглед към изгубените традиции на Българския Великден, както и с категоричното заявление за два паметника, свързани с името на император Константин Велики, които са достойни да влязат в официалната листа на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Единият е в столичния квартал „Лозенец“ – частично разрушен от строеж на частен предприемач, а другият – в Костинброд, потънал в забрава и руини.

Защо богомилите, които са били изключителни ерудити и десетки години са прекарвали в изучаването и тълкуването на Новия Завет, са единственият път към разчитането и на сцените в българския храм? Кога и България, наравно с Хърватия и Македония, ще обърне поглед към стечките – средновековните стели, и ще накара и света да погледне към тях? Къде се крие тайната и изпитанието на библейските и иконографски сцени „Богородица с криле“ и „Иисус с криле“? За какво ни говори стечката в олтара на църквата в село Гинци? – отговор на тези и други въпроси в звуковия файл.





Тракийската гробница в Казанлък е част от огромен некропол в близост до древния тракийски град Севтополис – засега потопен от водите на язовир. Гробницата дължи световната си известност на уникалните стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре съхранените в античната живопис в световен мащаб. От 1979 година Казанлъшката гробница е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Чуйте още за уникалния паметник, съхранението и социализацията му в звуковия файл от археолога Красимира Стефанова.




print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътешествие с кон

В рубриката „География на сетивата” ни гостуват Долорес Николова и нейният син Виктор Светославов. Виктор е влюбен в конете и обожава да язди своя кон на име Лазур. Няма търпение да дойде края на седмицата, за да яхне своя домашен любимец и да поеме на пътешествие. Всичко започнало, когато момчето било съвсем малко. За да яздиш, трябва да обичаш конете,..

публикувано на 27.06.17 в 15:23

Работна ръка

Използването на интернет, и в частност на социалните мрежи, като единствен начин за контакт, отказ от лични срещи или определяне на такива на публични места вместо в офис, са сигнали за евентуална измама в оферти за работа в чужбина. За това предупреди Главната инспекция по труда по повод зачестили обяви в медиите и социалните мрежи. Инспекцията..

публикувано на 27.06.17 в 12:30

Новото издание на кампанията „Резиденция баба”

С Милица Джанджова от „Фабрика за идеи” разговаряме за това какво се случва в една „Резиденция баба” и как се преплитат социалното предприемачество и бита на жителите в обезлюдените села в Южна България. Как млади хора помагат за облагородяването на тези райони и какво научават по време на престоя си в там за традициите и занаятите? - чуйте в..

публикувано на 27.06.17 в 11:30

Везаната карта на Баничан

Много са любителите на везмото. Шият гоблени, бродират карета, покривки, кърпички, украса за дрехи. Но да посветиш шест месеца почти денонощен труд, за да извезеш карта на своето родно място, не е по силите на всеки. Правят го като хоби три везбарки - на 11, на 50 и на 55 години от село Баничан: Христина Катранджиева, Таня Качарова и Румяна Джибова...

публикувано на 27.06.17 в 11:00

Срещу корупцията - началото

Кои са носителите на корупционни практики в българското общество? Отдолу-нагоре или отгоре-надолу е правилният път за ограничаването на тези практики? Изкоренима ли е корупцията, след като понякога спасява финансовата съдба на цели семейства? Защо 2017-а е годината на едно начало и зад какви идеи се обединяват политическите ни партии? За всичко това в..

публикувано на 27.06.17 в 09:30