България пази код към тайните на световното културно наследство

„Тайната книга“ на богомилите все още официално мълчи на родна територия
Снимка: архив

В Международния ден за опазване на паметниците на културата, който се отбелязва от 1984 година по решение на ЮНЕСКО, се обръщаме към „тайните“ и съзнателно и/или несъзнателно скривани материални и нематериални паметници на културата на територията на Република България със световно значение.
Мисията на 18 април е да се привлече общественото внимание в света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и осъзнаването на ползата от приобщаването на нови участници в световния списък към усилията за опазването на паметниците на културата. Наред с природните и културни съкровища на света, българските обекти, поставени под закрилата на ЮНЕСКО, са част от наследството, без което човечеството не би било същото.

Историкът и културолог доц. д-р Веселина Вачкова се включва в утринния ефир на програма „Христо Ботев“ с интересен поглед към изгубените традиции на Българския Великден, както и с категоричното заявление за два паметника, свързани с името на император Константин Велики, които са достойни да влязат в официалната листа на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Единият е в столичния квартал „Лозенец“ – частично разрушен от строеж на частен предприемач, а другият – в Костинброд, потънал в забрава и руини.

Защо богомилите, които са били изключителни ерудити и десетки години са прекарвали в изучаването и тълкуването на Новия Завет, са единственият път към разчитането и на сцените в българския храм? Кога и България, наравно с Хърватия и Македония, ще обърне поглед към стечките – средновековните стели, и ще накара и света да погледне към тях? Къде се крие тайната и изпитанието на библейските и иконографски сцени „Богородица с криле“ и „Иисус с криле“? За какво ни говори стечката в олтара на църквата в село Гинци? – отговор на тези и други въпроси в звуковия файл.





Тракийската гробница в Казанлък е част от огромен некропол в близост до древния тракийски град Севтополис – засега потопен от водите на язовир. Гробницата дължи световната си известност на уникалните стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре съхранените в античната живопис в световен мащаб. От 1979 година Казанлъшката гробница е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Чуйте още за уникалния паметник, съхранението и социализацията му в звуковия файл от археолога Красимира Стефанова.




ВИЖТЕ ОЩЕ

Същността на Православието

В Неделя Православна заедно с доц. Калин Михайлов, поет и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” разговаряме за православната вяра. Какво проповядва Православието и как то може да бъде изопачено.

публикувано на 25.02.18 в 08:05

Дигитално-медийната грамотност на децата

Днешните дигитални деца определено говорят на „ти” с технологиите. Това обаче не означава, че техническите им умения са свързани с наличието на дигитално-медийни познания. Умението да проверяват и подбират правилно информацията, критичното мислене и сътрудничеството не са напълно развити у децата. Все по-често говорим за безопасността им в интернет, а..

публикувано на 24.02.18 в 11:15

Хората с увреждания имат правото на достъпна среда

Проблемите на хората с увреждания са проблем на цялото общество. Освен това съгласно Закона за защита от дискриминация ние в Комисията за защита от дискриминация имаме правомощия да започнем решаването на проблема с достъпната среда за тези хора. Дадохме начало на кампанията „Достъпна България”, защото виждаме как години наред проблемите на хората с..

публикувано на 23.02.18 в 13:10
Васил Николов

Престъпленията срещу личността на детето трябва да бъдат наказвани

Националната инициатива за качествена и иновативна образователна система e организирала множество протести и продължава да организира. Все повече учители ни вярват , казва Васил Николов, защото виждат, че това, което предлагаме, е добро - мандатност на директорите, ранно пенсиониране на учителите, подобряване на средата на учителите . Що се отнася до..

публикувано на 23.02.18 в 12:46

„За” и „против” дискриминацията

Излезе годишният доклад на „Амнести Интернешънъл” за 2017 година. В него е цитирана и България в няколко посоки, а именно нейното отношение към търсещите убежище и дискриминацията към ромите. В доклада е включена и темата за медиите и натиска върху журналисти. В документа недвусмислено са изтъкнати примерите с прекомерно използване на сила при..

публикувано на 23.02.18 в 12:30