„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Автор:

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.
През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с пчелите – не бива да нарушаваш спокойствието им и да се намесваш в порядъка им. Трябва да спазваш правилата на пчелите, за да имаш силен кошер, който дава много мед. Просто и ясно. В кошера има порядък и дисциплина. Един кошер е цяла държава и едно семейство. Макар че и пчелите са различни като хората, важно е всички да бъдат свободни. Странно, но свободата се ражда в спазването на правила. Както при пчелите, така и при хората. Винаги трябва да си задаваш въпроса: „Трябва ли да се направи тази крачка или не трябва?“. И решението се диктува не от идеалите, а от реалността. Да си пазиш верния път от дявола. Да разбираш, че всеки е различен и да му прощаваш. Да не изричаш лоши думи и ако не можеш да направиш добро, поне зло да не вършиш. Всички сме хора, създадени от природата. Трябва да има една Сила, която да движи природните закони. Както и да я наричаме според религиите си – нека да е една.
Така разсъждават хората от село Осиково. И се чудиш – уж е съвсем ясно и лесно, а какво ни има, че сме го усложнили до невъзможност. И защо пчелите отдавна ги знаят тези истини, а на хората им предстои да ги учат.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Фотоколаж: Теодор Иванов

377 дни преди премиерата

Събитията, обект на тези първи Звукови Снимки , се случват на 15 ноември 2016 г., в 10 часа, в сградата на Народния театър „Иван Вазов“. Част от тях – в коридора пред репетиционната зала, част – вътре, а последната част – пред вратата на репетиционната и по стълбището, водещо към служебния вход на театъра. В записите ще чуете гласовете на режисьора Гаро..

публикувано на 24.04.18 в 15:54
Фотоколаж: Теодор Иванов

Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра... 1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала... 2...осветлението спира, завесите се отдръпват... 3...начало... Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър. Но това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния..

публикувано на 23.04.18 в 16:50
Мимоза Базова в сцена от спектакъла на Театрална работлница „Сфумато” „Родилно петно” от Николай Коляда

Съвременният живот в рубриката „Запазена марка Радиотеатър“

Тази седмица сме приготвили за вас пет съвременни пиеси. В понеделник, 23 април – „Родилно петно“, моноспектакъл на Мимоза Базова, поставен от Иван Добчев с театър „Сфумато“ и специално презаписан за Радиотеатъра. Постановката е по нашумялата пиеса на Николай Коляда. На 24 април ще излъчим съвременната драма, разиграла се в недалечното минало –..

публикувано на 22.04.18 в 13:50

С чайките, сирените за мъгла и радиоводещите на Глостър

Радиотеатърът в тази и следващата неделя представя пиесата на американския драматург Израел Хоровиц, която от публикуването си през 1993 година насам се радва на успех по многобройни сцени навсякъде по света. Премиерата на радиоверсията ѝ в ефира на БНР беше на 26 ноември и 3 декември 2017, но след това първо излъчване направихме допълнителни промени и..

публикувано на 20.04.18 в 10:55

Българска и световна драматургия

Тази седмица Запазена марка „Радиотеатър” ви предлага българска и световна  драматургия. Избрахме по-кратки форми, обединихме ги в едночасови излъчвания. Понеделник, 16 април – Чуйте две български радиоминиатюри – „Еднорози” от Митко Новков и „Буба лази” от Алек Попов. Музиката за „Еднорози” написа Георги Арнаудов. Участват артистите: Леонид Йовчев,..

публикувано на 15.04.18 в 10:05