„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Автор:

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.
През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с пчелите – не бива да нарушаваш спокойствието им и да се намесваш в порядъка им. Трябва да спазваш правилата на пчелите, за да имаш силен кошер, който дава много мед. Просто и ясно. В кошера има порядък и дисциплина. Един кошер е цяла държава и едно семейство. Макар че и пчелите са различни като хората, важно е всички да бъдат свободни. Странно, но свободата се ражда в спазването на правила. Както при пчелите, така и при хората. Винаги трябва да си задаваш въпроса: „Трябва ли да се направи тази крачка или не трябва?“. И решението се диктува не от идеалите, а от реалността. Да си пазиш верния път от дявола. Да разбираш, че всеки е различен и да му прощаваш. Да не изричаш лоши думи и ако не можеш да направиш добро, поне зло да не вършиш. Всички сме хора, създадени от природата. Трябва да има една Сила, която да движи природните закони. Както и да я наричаме според религиите си – нека да е една.
Така разсъждават хората от село Осиково. И се чудиш – уж е съвсем ясно и лесно, а какво ни има, че сме го усложнили до невъзможност. И защо пчелите отдавна ги знаят тези истини, а на хората им предстои да ги учат.

print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илюстрация: Огняна Серафимова

Антихрист и забравените Сионски песни

Премиерата на Радиотеатъра тръгва от повестта Антихрист на Емилиян Станев, публикувана през 1970 г., използва творческите решения на театралния спектакъл Антихрист на Пловдивския театър и доразвива сценичния вариант в посока към аудио драматургия. В този процес в Антихрист се появиха нови актьорски гласове с нови постановъчни задачи,..

обновено на 27.05.17 в 13:35

„Най-горният етаж” на (без)съзнанието

В представата на българите психическите заболявания са повод не толкова за тревога, колкото за срам и потулване. Със своя документален разказ Александра Чаушова – поет, художник, илюстратор, се опитва да разбие тази представа, да покаже, че психичната болест не бива да бъде нещо скрито-покрито, както и че психично болните не са хора втора ръка, а имат..

публикувано на 26.05.17 в 11:15

Славяноезичен радиотеатър в седмицата на Светите братя Кирил и Методий

В „Запазена марка Радиотеатър” – среднощната рубрика от 2 до 3 часа на Програма „Христо Ботев” за радио-драматургия, от 22 до 26 май, в седмицата на Светите братя Кирил и Методий, ви предлагаме радиодраматургия на славяноезични автори. Слушателите ще разберат колко разнообразно е творчеството на славянските народи през ХХ век, колко много са се развили те..

публикувано на 21.05.17 в 09:05

Снимки от „Антихрист” на Емилиян Станев в пловдивския театър

Прекрасните фотографии на Николай Бекярски в галерията долу са направени по време на пловдивското представление на „ Антихрист ” . Васил Дуев и Елена Нацариду са изпълнителите на главните роли и в радиопродукцията.

публикувано на 20.05.17 в 10:20

Неподражаемото слово на Тургенев в радиодраматургичен вариант

Иван Сергеевич Тургенев, класикът на руската литература, известен у нас с романа си „В навечерието”, където главен герой е българинът Инсаров, нашумява всъщност с един от включените по-късно в книгата си „Записки на ловеца” разказ „Хор и Калинич”. От същия този сборник са и драматизираните за радиотеатъра два разказа на класика „Среща” и „Живи мощи”. По..

публикувано на 20.05.17 в 09:05