Антихрист и забравените Сионски песни

| обновено на 27.05.17 в 13:35
Илюстрация: Огняна Серафимова
Премиерата на Радиотеатъра тръгва от повестта Антихрист на Емилиян Станев, публикувана през 1970 г., използва творческите решения на театралния спектакъл Антихрист на Пловдивския театър и доразвива сценичния вариант в посока към аудио драматургия. В този процес в Антихрист се появиха нови актьорски гласове с нови постановъчни задачи, радиоповествователни техники и сцени, нов финал и нов терен за акустични, музикални и звуково дизайнерски решения. Така че радиомистерията Антихрист имаше шанса да се роди от едно силно философско-историческо повествование и да използва опита на един прецизно изработен зрелищен спектакъл. Прекрасните фотографии на Николай Бекярски са направени по време на пловдивското представление на Антихрист. Васил Дуев и Елена Нацариду са изпълнителите на главните роли и в радиопродукцията.


Когато определяме жанра на новата ни радиодрама като мистерия, имаме предвид значението на думата мистерия като ритуално-драматургичен жанр с религиозен сюжет, появил се в античността, в древна Гърция и Рим, със силно изразен култов характер. Думата μυστήριον/ mysterion, в множествено число μυστήρια/ mysteria, означава тайна, дори свещена тайна, с оттенък на мистичност, а значението мистерия е по-скоро транслитерация, отколкото превод. В църковната гръцка лексика терминът се отнася до онова, което очаква оповестяване или тълкуване. В католическата църква латинският термин mysterium fidei означава скрита в Бога мистерия, която никога не може да бъде известена, ако не бъде разкрита от Бог. Радиомистерията Антихрист проследява сюжет от трагичната историческа епоха на цар Иван Александър и турското нашествие на Балканите през 14 век. Тя използва и допълнителни апокрифни и поучителни текстове. Авторите Анастасия Събева и Асен Аврамов превръщат повествователната материя в монументално-драматична. Средновековието оживява в плътна фантазна действителност, разположена между философската притча, фолклорната приказка, апокрифа и театралната мистерия. Аудиото Апокриф съчетава динамичното действено-приказно режисьорско решение на Анастасия Събева с епичното развихряне и изключително сложна работана композитора Асен Аврамов със звукорежисьора Живко Марев в 5-то студио на БНР и със сътрудничество на Калин Николов. Част от хоровите изпълнения са записани в концертното студио на Радио Пловдив. 

В Антихрист участват Васил Дуев и Елена Нацариду, Марин Янев, Борис Луканов, Валентин Ганев, Велислав Павлов, Елена Кабасакалова, Весела Петрова, Венелин Методиев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Веселин Петров, Кремена Иванова, Даниел Пеев, Августина-Калина Петрова и Анастасия Събева. 

И в центъра на тази многопластова конструкция стои един мотив, както на ниво сюжет, така и на ниво партитура. Това е Мотивът за Сионските песни, които ангелите пеели, а после били забравени, и оттук нататък всичко онова, което наричаме божествена искра, артистичен порив, изкуство, е опитът те да бъдат отново намерени, припомнени.

137 Край реките на Вавилония стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион. Окачихме арфите си на върбите в тази земя, защото там искаха песни от нас, пленените, а нашите мъчители – ликувания: „Пейте ни от сионските песни!“

Снимки: Даниела Манолова и Димитър Василев

ВИЖТЕ ОЩЕ

За огледалото и чука или 5 немски драматурзи на гости в Радиотеатъра

Изкуството не е огледало, изправено срещу реалността, а чук, с който да бъде оформена. Тези думи на Брехт дават добро начало на една седмична панорама от немски заглавия на автори, които в широк смисъл можем да наречем съвременни. Първият от тях, Волфганг Борхерт, е най-малко познатият в България от цялата предизвикателна петорка. Той живее само 26..

публикувано на 17.02.18 в 09:35

Изчезнали звуци от нашата истинска родина или Аугустус

През годините от 1904 до 1918 Херман Хесе пише 22 кратки истории, известни и като приказки, и Аугустус е една от тях. Публикувана е през 1913 година. Какво се случва с автора през това време? През 1911 предприема пътуване до Шри Ланка и Индонезия. Сам. На 34 години е. През 1912 се премества в Берн и след поредица лични нещастия напуска военната служба..

публикувано на 16.02.18 в 11:55

Образът на Гео Милев възкръсва в документалната пиеса „Кота 506”

В рубриката „Документално студио” на 17 и 24 февруари ще покажем съответно първа и втора част на премиерния спектакъл на Радиотеатъра „Кота 506”. Това е пиеса по документи, неин автор е Ясен Атанасов. Изградена е изцяло върху документални свидетелства по намиране тленните останки на Гео Милев, използвани са спомени на съпругата, сестрата,..

публикувано на 16.02.18 в 10:20

Пиеса за света като телефонна централа

…Никога не достигам дъното. Всеки ден пропадам все по-надолу... В два и половина часа през нощта ви предстои да чуете аудио за развитието на една мания. Съвременна мания на съвременния човек. Звучи като преувеличение на някакво клише, толкова статистически възможен и убедителен е синдромът на вманиачаване, в който постепенно се удавя главният..

публикувано на 15.02.18 в 11:50
Пейо Яворов

140-годишнината от рождението на Пейо Яворов и постановките на Илия Атанасов са акцент в "Запазена марка Радиотеатър" тази седмицата

Тази седмица в рубриката „Запазена марка Радиотеатър” ще отбележим две годишнини. В понеделник, 12 февруари , ще чуете радиокомпозицията по писма и стихове на Яворов „Две хубави очи”. Поводът е, че миналия месец се навършиха 140 години от рождението на гениалния български поет. Той е роден в Чирпан през 1878. Учи в гимназията в Пловдив, а след това..

публикувано на 11.02.18 в 16:05