Антихрист и забравените Сионски песни

| обновено на 27.05.17 в 13:35
Илюстрация: Огняна Серафимова
Премиерата на Радиотеатъра тръгва от повестта Антихрист на Емилиян Станев, публикувана през 1970 г., използва творческите решения на театралния спектакъл Антихрист на Пловдивския театър и доразвива сценичния вариант в посока към аудио драматургия. В този процес в Антихрист се появиха нови актьорски гласове с нови постановъчни задачи, радиоповествователни техники и сцени, нов финал и нов терен за акустични, музикални и звуково дизайнерски решения. Така че радиомистерията Антихрист имаше шанса да се роди от едно силно философско-историческо повествование и да използва опита на един прецизно изработен зрелищен спектакъл. Прекрасните фотографии на Николай Бекярски са направени по време на пловдивското представление на Антихрист. Васил Дуев и Елена Нацариду са изпълнителите на главните роли и в радиопродукцията.


Когато определяме жанра на новата ни радиодрама като мистерия, имаме предвид значението на думата мистерия като ритуално-драматургичен жанр с религиозен сюжет, появил се в античността, в древна Гърция и Рим, със силно изразен култов характер. Думата μυστήριον/ mysterion, в множествено число μυστήρια/ mysteria, означава тайна, дори свещена тайна, с оттенък на мистичност, а значението мистерия е по-скоро транслитерация, отколкото превод. В църковната гръцка лексика терминът се отнася до онова, което очаква оповестяване или тълкуване. В католическата църква латинският термин mysterium fidei означава скрита в Бога мистерия, която никога не може да бъде известена, ако не бъде разкрита от Бог. Радиомистерията Антихрист проследява сюжет от трагичната историческа епоха на цар Иван Александър и турското нашествие на Балканите през 14 век. Тя използва и допълнителни апокрифни и поучителни текстове. Авторите Анастасия Събева и Асен Аврамов превръщат повествователната материя в монументално-драматична. Средновековието оживява в плътна фантазна действителност, разположена между философската притча, фолклорната приказка, апокрифа и театралната мистерия. Аудиото Апокриф съчетава динамичното действено-приказно режисьорско решение на Анастасия Събева с епичното развихряне и изключително сложна работана композитора Асен Аврамов със звукорежисьора Живко Марев в 5-то студио на БНР и със сътрудничество на Калин Николов. Част от хоровите изпълнения са записани в концертното студио на Радио Пловдив. 

В Антихрист участват Васил Дуев и Елена Нацариду, Марин Янев, Борис Луканов, Валентин Ганев, Велислав Павлов, Елена Кабасакалова, Весела Петрова, Венелин Методиев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Веселин Петров, Кремена Иванова, Даниел Пеев, Августина-Калина Петрова и Анастасия Събева. 

И в центъра на тази многопластова конструкция стои един мотив, както на ниво сюжет, така и на ниво партитура. Това е Мотивът за Сионските песни, които ангелите пеели, а после били забравени, и оттук нататък всичко онова, което наричаме божествена искра, артистичен порив, изкуство, е опитът те да бъдат отново намерени, припомнени.

137 Край реките на Вавилония стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион. Окачихме арфите си на върбите в тази земя, защото там искаха песни от нас, пленените, а нашите мъчители – ликувания: „Пейте ни от сионските песни!“

Снимки: Даниела Манолова и Димитър Василев

ВИЖТЕ ОЩЕ
Фотоколаж: Теодор Иванов

377 дни преди премиерата

Събитията, обект на тези първи Звукови Снимки , се случват на 15 ноември 2016 г., в 10 часа, в сградата на Народния театър „Иван Вазов“. Част от тях – в коридора пред репетиционната зала, част – вътре, а последната част – пред вратата на репетиционната и по стълбището, водещо към служебния вход на театъра. В записите ще чуете гласовете на режисьора Гаро..

публикувано на 24.04.18 в 15:54
Фотоколаж: Теодор Иванов

Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра... 1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала... 2...осветлението спира, завесите се отдръпват... 3...начало... Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър. Но това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния..

публикувано на 23.04.18 в 16:50
Мимоза Базова в сцена от спектакъла на Театрална работлница „Сфумато” „Родилно петно” от Николай Коляда

Съвременният живот в рубриката „Запазена марка Радиотеатър“

Тази седмица сме приготвили за вас пет съвременни пиеси. В понеделник, 23 април – „Родилно петно“, моноспектакъл на Мимоза Базова, поставен от Иван Добчев с театър „Сфумато“ и специално презаписан за Радиотеатъра. Постановката е по нашумялата пиеса на Николай Коляда. На 24 април ще излъчим съвременната драма, разиграла се в недалечното минало –..

публикувано на 22.04.18 в 13:50

С чайките, сирените за мъгла и радиоводещите на Глостър

Радиотеатърът в тази и следващата неделя представя пиесата на американския драматург Израел Хоровиц, която от публикуването си през 1993 година насам се радва на успех по многобройни сцени навсякъде по света. Премиерата на радиоверсията ѝ в ефира на БНР беше на 26 ноември и 3 декември 2017, но след това първо излъчване направихме допълнителни промени и..

публикувано на 20.04.18 в 10:55

Българска и световна драматургия

Тази седмица Запазена марка „Радиотеатър” ви предлага българска и световна  драматургия. Избрахме по-кратки форми, обединихме ги в едночасови излъчвания. Понеделник, 16 април – Чуйте две български радиоминиатюри – „Еднорози” от Митко Новков и „Буба лази” от Алек Попов. Музиката за „Еднорози” написа Георги Арнаудов. Участват артистите: Леонид Йовчев,..

публикувано на 15.04.18 в 10:05