Завръщането на художника Ангел Гешев

Ангел Гешев
Снимка: gallerycontrast.com
„Мистерията на знака” - изложба с този надслов представя галерия „Контраст” като едно истинско завръщане на художника Ангел Гешев в България, или в родния Пловдив. Това е една космополитна личност, един автор, събрал в творческата си биография и атмосферата на тепетата на Пловдив, и общуването с пловдивската бохема, и уроците на своите учители в Московската Суриковска академия, и пътуванията до Непал. И може би в най-голяма степен дългогодишното пребиваване в Китай и докосването до хилядолетната културна история на тази древна страна. Възприемайки буквите като основен градивен елемент на Битието, т.е. като инструмент на Сътворението, - каза професор Аксиния Джурова в своето слово при откриването на изложбата на Ангел Гешев, - той натрупа различни слоеве от азбучните системи на народите, вкарвайки ги в основния прочит на човешката писменост, запечатана в паметта на света.

Изложбата на Ангел Гешев в галерия „Контраст” има различни посоки - цикъл голямо-форматни творби, в които знакът, буквата доизгражда композицията. В други произведения виждаме колажно представени абстракции, въздействащи  заедно с буквите като едно цяло. Трети малки трептящи листове хартия са връзката с Непал. И така Ангел Гешев има своето силно, мащабно завръщане при нас, преосмисляйки въздействието на гръцките и славянските букви, връщайки ни към основното предназначение на писмеността като „начало на жадния да прогледне”.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Вяра Ангелова

Доц. Вяра Ангелова: Радиото е медията на мислещите хора

Доцент Вяра Ангелова е преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации, автор е на книгата „Световното радио - модели на развитие“, както и на много текстове в областта на радиожурналистиката, журналистическата етика, медийната критика. Парадоксален факт е, че българската радиосреда прилича повече на американския модел, отколкото на..

публикувано на 16.02.18 в 19:05
Мая Праматарова по време на откриването на изложбата „Неосветените дворове“ в Москва

Йордан Радичков 50 години по-късно в Русия

За първи път изложбата, която беше показана пред българска публика миналия ноември под заглавие „Неосветените дворове“, напуска България и в момента гостува в Москва. До голяма степен това се дължи на енергията на Мая Праматарова от Българския културен институт в руската столица, която организира среща между потомците на Йордан Радичков и Георги..

публикувано на 16.02.18 в 16:50

Нови инициативи на Португалския културен и езиков център към Посолство на Португалия „Институт Камойнш"

Ана Гординйо е директор на Институт Камойнш в София. Тя е само от шест месеца в България и въпреки краткото време тук, тя е впечатлена от близостта и голямото сходството на нашите народи, а това я кара да се чувства като у дома си. Смята, че все още се намираме в процес на взаимно откриване и сближаване. Но несъмнено за българите португалската култура и..

публикувано на 16.02.18 в 16:25

Новите седмочисленици

Кои са градителите възрожденци, които преди 130 години създадоха първото национално висше училище у нас? И какво ги е водило в това благородно дело – да създадат няколко години след края на войната, току-що излезли от нейните пепелищата национален университет ? Колко прозорливост и кураж са им били нужни? И от къде се е намерил ресурс за това, как са..

публикувано на 16.02.18 в 15:42
Книгата на Антон Ашкерц и проф. Людмил Димитров

Словенският класик Антон Ашкерц за първи път на български език

Макар твърде късно, вече всички произведения, свързани с България от Антон Ашкерц (1856 - 1912) – най-големия епически поет на Словения, са преведени и издадени у нас под заглавие „Рапсодии на българския гуслар“. Това са стихотворения, проза, публицистика и писма, като в началото на книгата има предговор от Иван Димитров, който е и преводач на..

публикувано на 16.02.18 в 10:55