В това са убедени българските архитекти, чието мнение изразява проф. д-р арх. Стефан Попов, директор на секция „Стратегически образователни проучвания и стратегии“ в Международната академия по архитектура. Училищните сгради у нас, повечето наследени от времето на соца, а някои и от още по-отдавна, са от т.нар. „коридорен тип“. Като оставим настрана паметниците на културата и някои щастливи изключения, външно те масово напомнят казарма, дори затвор. Организацията на вътрешните пространства пък отговаря на авторитарния модел на обучение и класно-урочната система, която отдавна не само не отговаря на днешните стандарти, но и противоречи на нормалните потребности и особеностите на детското поведение.
Още преди години български специалисти са се запознали на място с финландските училища, които са ги впечатлили с простите и ефикасни начини да се избегнат конфликтните точки, на учениците да се осигури безопасност и уют без хиляди камери, охрана и полицейщина. Нещо повече, примерите, които дава арх. Попов, показват, че се икономисва полезно пространство и дори… средства. Необяснимо е, според изявения архитект и преподавател, защо у нас подобни проучвания не намират и най-малкия отзвук и защо не само старите училищни сгради не се преустройват, но и малкото нови, които се строят, повтарят порочния модел от миналото.
Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..
Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...
Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..
След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..
Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема. Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...
Днес потребността от сценични изкуства е много голяма. Като живо изкуство, театърът влиза в директен контакт със своята аудитория и това е от изключително..
С премиера ще посрещне публиката си тази вечер Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе. Пиесата е "Духът на поета" от Стефан Цанев, която се играе с голям..
На 27 март 2024 г. в столичното кино "Одеон" от 19.30 ч., в рамките на 28-ия Международен София филм фест, ще бъде представен документалният филм..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg