Карън Лайтнер: Чувам музиката, която композирам

Прочутата флейтистка има специална връзка с България и очаква да представи новите си произведения пред българската публика

Снимка: karinleitner.com

Стотици хиляди пропътувани км по цялото земно кълбо. Срещи с публиката на различни географски ширини през различни сезони и вдишвайки въздуха на различни аромати. Съдбата на концертиращия музикант не се променя с хилядолетията. Австрийката Карън Лайтнер е прочута флейтистка в неспирно световно турне. Има издадени 10 диска с музика, четири от които са нейни композиции. Срещаме се с Карън във Виена, където близо до двореца Шонбрун е родният ѝ дом и убежище между непрекъснатите пътувания. Преди това сме се засичали и в Русе, където Карън записва първия си албум с Оркестъра на Русенската опера под диригентството на Найден Тодоров.
Карън Лайтнер започва да композира през 2009, като дава музикален водопад на произведения за флейта, виолончело и оркестър, чиито заглавия звучат така: Earthmagic – „Земна магия“, Seamagic – „Морска магия“, Skymagic – „Небесна магия“, Firemagic – „Огнена магия“.
Австрийката твърди, че чува музиката, която композира и отбелязва, че улавя звука на инструменти, които не съществуват в земния свят. Музиката ѝ звучи като филмова – създава атмосфера и рисува картини в съзнанието на слушателя. Някои от произведенията посвещава на съдбите на конкретни хора или на конкретни събития.
Част от композициите на флейтистката са записани на честота 432 Hertz, която според анализатори води до състояние на съзерцание и претворение. Австрийската флейтистка и композитор издава дискове със специална релаксираща музика, която дава глътка въздух на милиони хора по света да се справят с напрежението и страха – чуйте още от самата Карън Лайтнер в звуковия файл.



ВИЖТЕ ОЩЕ

Вечната българска класика - 22 септември

22 септември - датата, на която през 1908 г. е призната нашата национална независимост. 13 г. преди това, на 6 септември (това би трябвало да е нашият национален празник), българският народ осъществява до голяма степен националния си идеал – обединението: сам, напук на Русия, на други Велики сили. Една нова-стара нация поема пътя на своя..

публикувано на 22.09.17 в 08:30

„Кармен” от Жорж Бизе, опера в четири действия (съдържание)

Либрето - Анри Мейяк и Луи Халеви По едноименната новела на Проспер Мериме Световна премиера - 3 март 1875, Париж Българска премиера - 9 март 1912, София. Действащи лица: Кармен, циганка – мецосопран Дон Хозе, сержант – тенор Ескамилио, тореадор – баритон Данкайро, контрабандист – баритон Ремендадо, контрабандист – тенор Цунига, лейтенант –..

публикувано на 21.09.17 в 15:20

Пътеводител на фестивалния стопаджия – епизод 25 – Рибарица

Първо издание на фестивала Whiteclassics в Рибарица . В основата е пианистката Венета Неинска, чието име много хора свързват със станалите популярни „Концерти на възглавници“. Последният беше това лято на Витоша на 27 август с участието на камерен оркестър „Виртуози“. Новият сезон за Венета започва тази седмица в празничните дни, когато ще бъде..

публикувано на 21.09.17 в 10:05
Йоланта Смолянова, Бойко Цветанов, Серджо Олива, Калуди Калудов и Анна Мария Гюзелева (отляво надясно)

Награди „Никола Гюзелев“

За втори път на 19 септември от 18 часа в Големия салон на БАН бяха връчени наградите на фондация „Никола Гюзелев“. Нейни носители тази година са тенорите Бойко Цветанов и Калуди Калудов, италианският пианист, диригент и композитор Серджо Олива и сценографът проф. Константин Вълканов. Преди година във връзка с 80-годишнината на Никола Гюзелев беше..

публикувано на 20.09.17 в 14:15

Отиде си авторът на песента „Лудо младо”, композиторът Атанас Бояджиев

Големият наш композитор Атанас Бояджиев ни напусна снощи. Той беше харизматично име, творец, от когото са се учили мнозина наши известни музиканти. Роден е на 1 март 1926 година. Завършил е право в Софийския университет. Учи композиция при Димитър Ненов. Първата си авторска музика написва за кукления театър в София през 1946 година, а за Българската..

публикувано на 20.09.17 в 13:35