Кули, крепости и замъци между легендите и бъдещето

Снимка: zamaka.bg

Техните силуети с островърхи покриви и назъбени зидове са не само подходяща илюстрация към исторически четива, декор за филми или детски книжки за феи и вълшебници. Те са реални материални обекти по целия свят, живо свидетелство за превратни периоди от развитието на човечеството. Каменните им стени могат да бъдат докосвани с ръка, да бъдат фотографирани от туристите. Бални зали, дълги коридори и мрачни подземия продължават да вълнуват въображението с тайни за заговори, власт, любов, капризи на съдбата... И докато туристи от близо и далеч се впечатляват от срещите с миналото, юридическите собственици на тези културно-исторически паметници си задават други въпроси. Как това удивително наследство да се стопанисва и менажира, да има средства за реставрация и консервация?

Макар в западна и централна Европа отдавна да се правят обиколки по замъците на Лоара във Франция, Баварските замъци в Германия или замъците в Румъния, у нас, както и на много други места туризмът е в дълг на историческото наследство.
Според статистиката, например, България има над 6 000 исторически крепости и замъци, които са огромен ресурс! Нещо повече, само тук, в Равадиново край Созопол, се намира единственият изграден нов замък за цяла Европа – приказният атракцион „Влюбен във вятъра“, който носи на страната престижни световни награди! Приносът е още по-ценен, тъй като българският обект изпреварва в класациите световно утвърдени имена, посочвани до неотдавна за пример. Факт е, че традициите вече не са онова, което са били! Туризмът е силно чувствителен отрасъл. В него глобалните тенденции се отразяват много бързо: живеем във време на динамична информация, контакти и пътувания. Ако всекидневието е разграфено прагматично, делово, без място за емоции, „пъхнато“ между небостъргачи, магистрали и летища, в свободните часове или дни за отдих човекът иска противоположното: незабравимите преживявания в различна среда!
Замисляли ли сте се, например в Румъния, колко са обектите, предлагани като „замъка на Дракула“? – Един, два, три, а може би повече?! Новата пазарна ниша, върху която световната концепция за модерния туризъм се фокусира, обхваща тъкмо това огромно разнообразие от материална история и духовна култура.
В Италия, като част от Стратегическия план за развитие на туризма, разработват нестандартна инициатива: да се раздават безплатно древни замъци, манастири, исторически имения и вили. Условието към бъдещите временни стопани е да гарантират, че ще върнат мястото към живот: като хотел, ресторант, спа център или интересна туристическа атракция. В списъка вече са включени 103 исторически сгради, сред тях замъците Castello di Blera в Лацио от ХI век и Castello di Montefiore от XIII в Източна Италия. Освен по-доброто менажиране на постройките и тяхната поддръжка, новата Стратегия има за цел и да пренасочи туристическия поток от пренаселените Рим, Венеция, Флоренция, Милано... към по-малко познати дестинации в страната, развивайки ги като устойчиви маршрути. Правото на стопанисване първоначално ще е за 9 години. След доказване, че идеята му работи, новият титуляр на имота ще има право да продължи договора. Според Стратегията, най-добрите концепции за стопанисване на историческите обекти ще могат да разчитат на 50 годишна концесия.
Могат да се дадат още примери от различни страни как историческото наследство се съхранява и вписва в съвремието ни. Унгарският културен институт, например, съдейства у нас през лятото да бъде показана изложбата „Унгарски крепости в Карпатския басейн, ХХVIII ВЕК“. През този период на територията на Унгарското кралство са издигнати над 500 крепости, част от тях върху предишни антични и ранносредновековни основи. Много от съоръженията са изградени след голямото монголско нашествие през ХІІІ век. Съдбата на отбранителните крепости е доста променлива. Когато приключват войните с турците и австрийците от ХVІІІ век, настъпва тяхната бавна разруха.
Как при толкова замъци, крепости, кули да бъде откроен на туристическата сцена конкретен обект, да бъде разпознаваем? Какви професионални съвети за успешни модели се обсъждат по време на авторитетни международни форуми? Чуйте повече в звуковия файл.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Санто Доминго, гледан от борда на круизен кораб.

В „Покана за пътуване“ – карибският рай Доминикана и защо малайзийски гуру сади родопски кристали у нас

Има един отрязък от рая, в който лятото не си отива. Е, понякога минава някой и друг тайфун, колкото да поддържа жива нервната система на обитателите. Става дума за Карибите. В частност – за Доминиканската република. Първата асоциация с Доминикана са безкрайните плажове, удивителни с блясъка на белоснежния пясък, ласкавото море и рошавите палми. Но тя е..

публикувано на 23.04.18 в 10:35
Академик Владимир Овчаров

Митове и реалност...

Акад. Владимир Овчаров не отрича съществуването и ролята на т. нар. интерстициум в човешкото тяло, но се съмнява в тезата, че именно от него се „произвеждат“ раковите клетки. Освен това ученият има много интересни прогнози за бъдещето на Хомо сапиенс, които ще коментираме: хората на бъдещето ще бъдат по-слаби физически, пръстите на ръката ще изтънеят от..

публикувано на 23.04.18 в 09:15
Статуя на Афродита

Звукови хроники „Митологични образи”: Афродита

Афродита е богинята на любовта, красотата, удоволствията, създаване на потомство... Според теологията на Хезиод е родена от морската пяна. Според Илиада е дъщеря на Зевс и Диона. Зевс я омъжил за непривлекателния бог-ковач Хефест, за да предотврати евентуалните битки, които красотата й би породила. Афродита е изневерявала и на Хефест, и на любовниците си...

публикувано на 22.04.18 в 08:30

Помощ за училището!

Ако го разбирате като вик за помощ, сте съвсем прави. Българското училище отдавна вика за помощ, но дали го чуват тези, които разполагат с властта и средствата. Помощ за учителите, изморени и изнервени от бумащина и липса на подкрепа, подложени на административен натиск и изправени пред безкомпромисния поглед на съвременните деца и родителите им, на които..

публикувано на 21.04.18 в 09:15
Димитър Бежански, Любомир Методиев и Петър Андасаров (от ляво на дясно) в студиото на програма „Христо Ботев“

Кълве ли риба на рима?

В студиото на „И рибар съм, и ловец съм” са гостували мнозина творци – писатели, артисти, режисьори, певци... Всички те са ни уверявали, че ловът и риболовът им помагат в пряката им работа. Общуването с природата освежава сетивата, успокоява, насочва мисълта към вселената и към същността на човека. А дали е така и с поетите? За тези и други неща през тази..

публикувано на 20.04.18 в 16:35