Кули, крепости и замъци между легендите и бъдещето

Снимка: zamaka.bg

Техните силуети с островърхи покриви и назъбени зидове са не само подходяща илюстрация към исторически четива, декор за филми или детски книжки за феи и вълшебници. Те са реални материални обекти по целия свят, живо свидетелство за превратни периоди от развитието на човечеството. Каменните им стени могат да бъдат докосвани с ръка, да бъдат фотографирани от туристите. Бални зали, дълги коридори и мрачни подземия продължават да вълнуват въображението с тайни за заговори, власт, любов, капризи на съдбата... И докато туристи от близо и далеч се впечатляват от срещите с миналото, юридическите собственици на тези културно-исторически паметници си задават други въпроси. Как това удивително наследство да се стопанисва и менажира, да има средства за реставрация и консервация?

Макар в западна и централна Европа отдавна да се правят обиколки по замъците на Лоара във Франция, Баварските замъци в Германия или замъците в Румъния, у нас, както и на много други места туризмът е в дълг на историческото наследство.
Според статистиката, например, България има над 6 000 исторически крепости и замъци, които са огромен ресурс! Нещо повече, само тук, в Равадиново край Созопол, се намира единственият изграден нов замък за цяла Европа – приказният атракцион „Влюбен във вятъра“, който носи на страната престижни световни награди! Приносът е още по-ценен, тъй като българският обект изпреварва в класациите световно утвърдени имена, посочвани до неотдавна за пример. Факт е, че традициите вече не са онова, което са били! Туризмът е силно чувствителен отрасъл. В него глобалните тенденции се отразяват много бързо: живеем във време на динамична информация, контакти и пътувания. Ако всекидневието е разграфено прагматично, делово, без място за емоции, „пъхнато“ между небостъргачи, магистрали и летища, в свободните часове или дни за отдих човекът иска противоположното: незабравимите преживявания в различна среда!
Замисляли ли сте се, например в Румъния, колко са обектите, предлагани като „замъка на Дракула“? – Един, два, три, а може би повече?! Новата пазарна ниша, върху която световната концепция за модерния туризъм се фокусира, обхваща тъкмо това огромно разнообразие от материална история и духовна култура.
В Италия, като част от Стратегическия план за развитие на туризма, разработват нестандартна инициатива: да се раздават безплатно древни замъци, манастири, исторически имения и вили. Условието към бъдещите временни стопани е да гарантират, че ще върнат мястото към живот: като хотел, ресторант, спа център или интересна туристическа атракция. В списъка вече са включени 103 исторически сгради, сред тях замъците Castello di Blera в Лацио от ХI век и Castello di Montefiore от XIII в Източна Италия. Освен по-доброто менажиране на постройките и тяхната поддръжка, новата Стратегия има за цел и да пренасочи туристическия поток от пренаселените Рим, Венеция, Флоренция, Милано... към по-малко познати дестинации в страната, развивайки ги като устойчиви маршрути. Правото на стопанисване първоначално ще е за 9 години. След доказване, че идеята му работи, новият титуляр на имота ще има право да продължи договора. Според Стратегията, най-добрите концепции за стопанисване на историческите обекти ще могат да разчитат на 50 годишна концесия.
Могат да се дадат още примери от различни страни как историческото наследство се съхранява и вписва в съвремието ни. Унгарският културен институт, например, съдейства у нас през лятото да бъде показана изложбата „Унгарски крепости в Карпатския басейн, ХХVIII ВЕК“. През този период на територията на Унгарското кралство са издигнати над 500 крепости, част от тях върху предишни антични и ранносредновековни основи. Много от съоръженията са изградени след голямото монголско нашествие през ХІІІ век. Съдбата на отбранителните крепости е доста променлива. Когато приключват войните с турците и австрийците от ХVІІІ век, настъпва тяхната бавна разруха.
Как при толкова замъци, крепости, кули да бъде откроен на туристическата сцена конкретен обект, да бъде разпознаваем? Какви професионални съвети за успешни модели се обсъждат по време на авторитетни международни форуми? Чуйте повече в звуковия файл.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Боровик и Наталия Ушкова

Световният футболен празник в Русия 2018

И този Мондиал уж беше дълъг, а не усетихме кога дойде кулминацията. Играчите, публиката, страната-домакин Русия и целят свят ще го запомнят с многото емоции на терена и извън него. Шампионатът се превърна в празник на спорта, обърна стереотипи, създаде нови приятелства. Научи мнозина чуждоезични туристи да пеят и танцуват в ритъма на „Калинка“. Песента,..

публикувано на 13.07.18 в 18:10
Гигинският манастир

Църногорският събор край манастира "Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян"

От 13 до 15 юли на поляните край манастира "Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян" ще се проведе Църногорският събор „В сърцето на Граово". Светата обител е известна още като Гигински манастир, заради близостта до брезнишкото село Гигинци. За празника ще има Алея на занаятите, Алея на манастирските производители, изложение на местни породи..

публикувано на 13.07.18 в 16:50
Валери Леков разговаря с баба Петрана от село Зая, Дряновско.

Легенди за дряновски села с любопитни имена

Габровска област е една от областите в страната, където често се срещат селища с колоритни и дори смешни имена. А в община Дряново има села с доста екзотични и любопитни наименования. Махали, колиби и села носят звучните имена Горни и Долни Върпища, Бърборци, Балалея, Беломъжие, Длъгня, Мамулка, Доча, Крачунка, Плачка, Муця, Цинга, Шушня, Пърша, Пепеляни,..

публикувано на 13.07.18 в 11:05
Сравнение по размер: Земята, Луната и Плутон

Споровете около Плутон

Открито през 1930 година от астронома Клайд Томбо, това небесно тяло, което обикаля около Слънцето цели 248 години, все още не е изминало дори половината от своя път по орбитата си от откриването си досега.   Откакто преди 12 години, обаче  Плутон бе „детрониран“ от Международния астрономически съюз като една от деветте планети в Слънчевата..

публикувано на 12.07.18 в 17:10

Историята на една раздяла

ftp://files.bnr.bg/HristoBotev/Radioenciklopediq/120214_Astronomia_razdiala.mp3 Били ли са астролози по призвание и убеждение учени като Галилео Галией, Тихо Брахе и Йохан Кеплер или са прибягвали към нея единствено в името на физическото си оцеляване? Защо швейцарският психолог Карл Густав Юнг е решил, че за да лекува своите пациенти, е трябвало..

публикувано на 12.07.18 в 11:35