Кули, крепости и замъци между легендите и бъдещето

Снимка: zamaka.bg

Техните силуети с островърхи покриви и назъбени зидове са не само подходяща илюстрация към исторически четива, декор за филми или детски книжки за феи и вълшебници. Те са реални материални обекти по целия свят, живо свидетелство за превратни периоди от развитието на човечеството. Каменните им стени могат да бъдат докосвани с ръка, да бъдат фотографирани от туристите. Бални зали, дълги коридори и мрачни подземия продължават да вълнуват въображението с тайни за заговори, власт, любов, капризи на съдбата... И докато туристи от близо и далеч се впечатляват от срещите с миналото, юридическите собственици на тези културно-исторически паметници си задават други въпроси. Как това удивително наследство да се стопанисва и менажира, да има средства за реставрация и консервация?

Макар в западна и централна Европа отдавна да се правят обиколки по замъците на Лоара във Франция, Баварските замъци в Германия или замъците в Румъния, у нас, както и на много други места туризмът е в дълг на историческото наследство.
Според статистиката, например, България има над 6 000 исторически крепости и замъци, които са огромен ресурс! Нещо повече, само тук, в Равадиново край Созопол, се намира единственият изграден нов замък за цяла Европа – приказният атракцион „Влюбен във вятъра“, който носи на страната престижни световни награди! Приносът е още по-ценен, тъй като българският обект изпреварва в класациите световно утвърдени имена, посочвани до неотдавна за пример. Факт е, че традициите вече не са онова, което са били! Туризмът е силно чувствителен отрасъл. В него глобалните тенденции се отразяват много бързо: живеем във време на динамична информация, контакти и пътувания. Ако всекидневието е разграфено прагматично, делово, без място за емоции, „пъхнато“ между небостъргачи, магистрали и летища, в свободните часове или дни за отдих човекът иска противоположното: незабравимите преживявания в различна среда!
Замисляли ли сте се, например в Румъния, колко са обектите, предлагани като „замъка на Дракула“? – Един, два, три, а може би повече?! Новата пазарна ниша, върху която световната концепция за модерния туризъм се фокусира, обхваща тъкмо това огромно разнообразие от материална история и духовна култура.
В Италия, като част от Стратегическия план за развитие на туризма, разработват нестандартна инициатива: да се раздават безплатно древни замъци, манастири, исторически имения и вили. Условието към бъдещите временни стопани е да гарантират, че ще върнат мястото към живот: като хотел, ресторант, спа център или интересна туристическа атракция. В списъка вече са включени 103 исторически сгради, сред тях замъците Castello di Blera в Лацио от ХI век и Castello di Montefiore от XIII в Източна Италия. Освен по-доброто менажиране на постройките и тяхната поддръжка, новата Стратегия има за цел и да пренасочи туристическия поток от пренаселените Рим, Венеция, Флоренция, Милано... към по-малко познати дестинации в страната, развивайки ги като устойчиви маршрути. Правото на стопанисване първоначално ще е за 9 години. След доказване, че идеята му работи, новият титуляр на имота ще има право да продължи договора. Според Стратегията, най-добрите концепции за стопанисване на историческите обекти ще могат да разчитат на 50 годишна концесия.
Могат да се дадат още примери от различни страни как историческото наследство се съхранява и вписва в съвремието ни. Унгарският културен институт, например, съдейства у нас през лятото да бъде показана изложбата „Унгарски крепости в Карпатския басейн, ХХVIII ВЕК“. През този период на територията на Унгарското кралство са издигнати над 500 крепости, част от тях върху предишни антични и ранносредновековни основи. Много от съоръженията са изградени след голямото монголско нашествие през ХІІІ век. Съдбата на отбранителните крепости е доста променлива. Когато приключват войните с турците и австрийците от ХVІІІ век, настъпва тяхната бавна разруха.
Как при толкова замъци, крепости, кули да бъде откроен на туристическата сцена конкретен обект, да бъде разпознаваем? Какви професионални съвети за успешни модели се обсъждат по време на авторитетни международни форуми? Чуйте повече в звуковия файл.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Простете ни, деца за имената, които ви дадохме!

Една американска майка кръстила дъщеря си Иклипс (затъмнение), защото я родила в деня на слънчевото затъмнение. Изводът e, че затъмнението, обхващащо умовете на младите родители, когато избират име на рожбите си, е всеобщо. Това не пречи да се дивим и маем как може човек да причини на най-скъпото си същество неудобството да се представи с името си. Ако..

публикувано на 12.12.17 в 16:45
Юристът Людмила Костова и режисьорът Николай Василев

Ваклуш Толев: Човекът не е даденост, а достижимост

Човекът не е даденост, а достижимост   – това твърдеше философът Ваклуш Толев, за когото да наречеш човека враг или да го анатемосаш, означаваше не само да нарушиш човешките, но и духовните му права. Повече от авангардно мислене е това и не всеки би го разбрал. За да го разясним в студиото на „Познати и непознати“ поканихме режисьора Николай Василев,..

публикувано на 12.12.17 в 15:39
Емил Димитров (вторият отляво) с наградата за млад фермер на годината на Фондация Еврика

Еврика! Успешни българи: Емил Димитров

Животновъдството е труден занаят в България и затова са малко младите хора, които се захващат с него. Едно от изключенията е Емил Димитров от с. Устрем, Тополовградска община. Той е на 28 години, завършил е  ПГВМ „Иван П. Павлов“ в Стара Загора, а през  2013 г. завършва и зооинженерство  в Аграрния факултет към Тракийски университет – Стара..

публикувано на 12.12.17 в 14:11
Цветовете на хмела са основна суровина за пивопроизводството

Радиоенциклопедия „Древни български занаяти“: Пивоварство

Кога започва историята на пивоварството у нас? Наистина ли това е станало чак в предосвобожденска България – с пристигането на братя Прошек и на други чужденци? Традицията се оказва  много по-стара, идва от древните племена, обитавали нашите земи. Пиво или бира? Историята на напитката съпровожда хода на световната история. Знаете ли, че първите майстори..

публикувано на 12.12.17 в 09:35

Звукови хроники „Музикални меценати“: Елизабет Кулидж

Какво знаем и какво не знаем за американската филантропка Елизабет Кулидж? Освен построяването на концертната зала Coolidge Auditorium към Конгресната библиотека във Вашингтон, тя учредява и Фондация, която да подпомага развитието и популяризирането на съвременната камерна музика, както и медал за големи постижения в тази област. В третото предаване за..

публикувано на 12.12.17 в 09:05