Кули, крепости и замъци между легендите и бъдещето

Снимка: zamaka.bg

Техните силуети с островърхи покриви и назъбени зидове са не само подходяща илюстрация към исторически четива, декор за филми или детски книжки за феи и вълшебници. Те са реални материални обекти по целия свят, живо свидетелство за превратни периоди от развитието на човечеството. Каменните им стени могат да бъдат докосвани с ръка, да бъдат фотографирани от туристите. Бални зали, дълги коридори и мрачни подземия продължават да вълнуват въображението с тайни за заговори, власт, любов, капризи на съдбата... И докато туристи от близо и далеч се впечатляват от срещите с миналото, юридическите собственици на тези културно-исторически паметници си задават други въпроси. Как това удивително наследство да се стопанисва и менажира, да има средства за реставрация и консервация?

Макар в западна и централна Европа отдавна да се правят обиколки по замъците на Лоара във Франция, Баварските замъци в Германия или замъците в Румъния, у нас, както и на много други места туризмът е в дълг на историческото наследство.
Според статистиката, например, България има над 6 000 исторически крепости и замъци, които са огромен ресурс! Нещо повече, само тук, в Равадиново край Созопол, се намира единственият изграден нов замък за цяла Европа – приказният атракцион „Влюбен във вятъра“, който носи на страната престижни световни награди! Приносът е още по-ценен, тъй като българският обект изпреварва в класациите световно утвърдени имена, посочвани до неотдавна за пример. Факт е, че традициите вече не са онова, което са били! Туризмът е силно чувствителен отрасъл. В него глобалните тенденции се отразяват много бързо: живеем във време на динамична информация, контакти и пътувания. Ако всекидневието е разграфено прагматично, делово, без място за емоции, „пъхнато“ между небостъргачи, магистрали и летища, в свободните часове или дни за отдих човекът иска противоположното: незабравимите преживявания в различна среда!
Замисляли ли сте се, например в Румъния, колко са обектите, предлагани като „замъка на Дракула“? – Един, два, три, а може би повече?! Новата пазарна ниша, върху която световната концепция за модерния туризъм се фокусира, обхваща тъкмо това огромно разнообразие от материална история и духовна култура.
В Италия, като част от Стратегическия план за развитие на туризма, разработват нестандартна инициатива: да се раздават безплатно древни замъци, манастири, исторически имения и вили. Условието към бъдещите временни стопани е да гарантират, че ще върнат мястото към живот: като хотел, ресторант, спа център или интересна туристическа атракция. В списъка вече са включени 103 исторически сгради, сред тях замъците Castello di Blera в Лацио от ХI век и Castello di Montefiore от XIII в Източна Италия. Освен по-доброто менажиране на постройките и тяхната поддръжка, новата Стратегия има за цел и да пренасочи туристическия поток от пренаселените Рим, Венеция, Флоренция, Милано... към по-малко познати дестинации в страната, развивайки ги като устойчиви маршрути. Правото на стопанисване първоначално ще е за 9 години. След доказване, че идеята му работи, новият титуляр на имота ще има право да продължи договора. Според Стратегията, най-добрите концепции за стопанисване на историческите обекти ще могат да разчитат на 50 годишна концесия.
Могат да се дадат още примери от различни страни как историческото наследство се съхранява и вписва в съвремието ни. Унгарският културен институт, например, съдейства у нас през лятото да бъде показана изложбата „Унгарски крепости в Карпатския басейн, ХХVIII ВЕК“. През този период на територията на Унгарското кралство са издигнати над 500 крепости, част от тях върху предишни антични и ранносредновековни основи. Много от съоръженията са изградени след голямото монголско нашествие през ХІІІ век. Съдбата на отбранителните крепости е доста променлива. Когато приключват войните с турците и австрийците от ХVІІІ век, настъпва тяхната бавна разруха.
Как при толкова замъци, крепости, кули да бъде откроен на туристическата сцена конкретен обект, да бъде разпознаваем? Какви професионални съвети за успешни модели се обсъждат по време на авторитетни международни форуми? Чуйте повече в звуковия файл.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иван Николов, Румен Леонидов и проф. Лизбет Любенова (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“

Премълчаната история на Охридската архиепископия

В предаването участват историците проф. Лизбет Любенова и Иван Николов, главен редактор на сп. „Македония – България“. Двамата познават в детайли както историческите подробности около появата на Охридската ерхиепископия, така и скритите моменти с драмата около нейното не/признаване като Македонска православна църква. Новият момент е, че след като писмото..

публикувано на 19.09.18 в 17:25

Простете ни, деца, за имената, които ви дадохме!

Една американска майка кръстила дъщеря си Иклипс (затъмнение), защото я родила в деня на слънчевото затъмнение. Изводът е, че затъмнението, обхващащо умовете на младите родители, когато избират име на рожбите си, е всеобщо. Това не пречи да се дивим и маем как може човек да причини на най-скъпото си същество неудобството да се представи с името си. Ако..

публикувано на 18.09.18 в 16:45
Триъгълната кула на Сердика е културно-историческа ценност.
Изграждането й датира от времето на император Юстиниан (527-565 г.) Тогава крепостната стена на Сердика е удебелена отвън с изцяло тухлен пояс и снабдена допълнително с триъгълната кула.

Празнична програма за Деня на София в Регионалния исторически музей

Със специална програма Регионалният исторически музей – София посреща своите посетители по случай деня на София – 17 септември 2018 г. На тази дата Музеят отбелязва символично и 90 години от основаването си, а също така 3 години от откриването на постоянната експозиция в сградата на площад „Бански“ 1, в центъра на столицата. На 17 септември 2018 г...

публикувано на 17.09.18 в 10:30
Журналистката от БТА не се бои от проклятието на пирамидите.

До Австралия с авторката на най-горещия дамски роман „Лара“, Оля Ал Ахмед опровергава предразсъдъците за Судан

Вярвам, че всеки, който има средствата да си го позволи, дори това  да са последната му пари, трябва да направи околосветско пътешествие, казва Ендрю Карнеги. Вие сте късметлии! Впускате се в околосветско пътешествие само като слушате Покана за пътуване и няма да ви струва нито грош. Всяка жена е цял един свят. „Лара“ е околосветско пътешествие. Без..

публикувано на 17.09.18 в 10:00
Академик Владимир Овчаров в студиото на програма „Христо Ботев“.

Първият звънец...

Освен разговора за мисленето и знанието като основа на умствено и физическо здраве, с акад. Владимир Овчаров прогнозираме бъдещето на Хомо сапиенс: ще бъдат ли хората по-слаби физически, с несъразмерна глава и изтънели пръсти на ръката от непрекъснатото ползване на iphones, ipads, touch-screen технологии. Ще станем ли и по-чувствителни към алергии и..

публикувано на 17.09.18 в 09:00