Кули, крепости и замъци между легендите и бъдещето

Снимка: zamaka.bg

Техните силуети с островърхи покриви и назъбени зидове са не само подходяща илюстрация към исторически четива, декор за филми или детски книжки за феи и вълшебници. Те са реални материални обекти по целия свят, живо свидетелство за превратни периоди от развитието на човечеството. Каменните им стени могат да бъдат докосвани с ръка, да бъдат фотографирани от туристите. Бални зали, дълги коридори и мрачни подземия продължават да вълнуват въображението с тайни за заговори, власт, любов, капризи на съдбата... И докато туристи от близо и далеч се впечатляват от срещите с миналото, юридическите собственици на тези културно-исторически паметници си задават други въпроси. Как това удивително наследство да се стопанисва и менажира, да има средства за реставрация и консервация?

Макар в западна и централна Европа отдавна да се правят обиколки по замъците на Лоара във Франция, Баварските замъци в Германия или замъците в Румъния, у нас, както и на много други места туризмът е в дълг на историческото наследство.
Според статистиката, например, България има над 6 000 исторически крепости и замъци, които са огромен ресурс! Нещо повече, само тук, в Равадиново край Созопол, се намира единственият изграден нов замък за цяла Европа – приказният атракцион „Влюбен във вятъра“, който носи на страната престижни световни награди! Приносът е още по-ценен, тъй като българският обект изпреварва в класациите световно утвърдени имена, посочвани до неотдавна за пример. Факт е, че традициите вече не са онова, което са били! Туризмът е силно чувствителен отрасъл. В него глобалните тенденции се отразяват много бързо: живеем във време на динамична информация, контакти и пътувания. Ако всекидневието е разграфено прагматично, делово, без място за емоции, „пъхнато“ между небостъргачи, магистрали и летища, в свободните часове или дни за отдих човекът иска противоположното: незабравимите преживявания в различна среда!
Замисляли ли сте се, например в Румъния, колко са обектите, предлагани като „замъка на Дракула“? – Един, два, три, а може би повече?! Новата пазарна ниша, върху която световната концепция за модерния туризъм се фокусира, обхваща тъкмо това огромно разнообразие от материална история и духовна култура.
В Италия, като част от Стратегическия план за развитие на туризма, разработват нестандартна инициатива: да се раздават безплатно древни замъци, манастири, исторически имения и вили. Условието към бъдещите временни стопани е да гарантират, че ще върнат мястото към живот: като хотел, ресторант, спа център или интересна туристическа атракция. В списъка вече са включени 103 исторически сгради, сред тях замъците Castello di Blera в Лацио от ХI век и Castello di Montefiore от XIII в Източна Италия. Освен по-доброто менажиране на постройките и тяхната поддръжка, новата Стратегия има за цел и да пренасочи туристическия поток от пренаселените Рим, Венеция, Флоренция, Милано... към по-малко познати дестинации в страната, развивайки ги като устойчиви маршрути. Правото на стопанисване първоначално ще е за 9 години. След доказване, че идеята му работи, новият титуляр на имота ще има право да продължи договора. Според Стратегията, най-добрите концепции за стопанисване на историческите обекти ще могат да разчитат на 50 годишна концесия.
Могат да се дадат още примери от различни страни как историческото наследство се съхранява и вписва в съвремието ни. Унгарският културен институт, например, съдейства у нас през лятото да бъде показана изложбата „Унгарски крепости в Карпатския басейн, ХХVIII ВЕК“. През този период на територията на Унгарското кралство са издигнати над 500 крепости, част от тях върху предишни антични и ранносредновековни основи. Много от съоръженията са изградени след голямото монголско нашествие през ХІІІ век. Съдбата на отбранителните крепости е доста променлива. Когато приключват войните с турците и австрийците от ХVІІІ век, настъпва тяхната бавна разруха.
Как при толкова замъци, крепости, кули да бъде откроен на туристическата сцена конкретен обект, да бъде разпознаваем? Какви професионални съвети за успешни модели се обсъждат по време на авторитетни международни форуми? Чуйте повече в звуковия файл.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В „Покана за пътуване”: Иван и Андрей издадоха „Левски – другото име на свободата”, Светлана Тилкова-Алена за Виенския бал и Бутан – страната на лютивото щастие

От сутринта отвсякъде ни припомнят, че днес е 18 февруари, денят, в който се навършват 145 години от кончината на Апостола на свободата, но замислете се какво знаете за него освен няколко учебникарски факта и фразата „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя – губя само себе си”. Може би на всички ни е време да се задълбочим в книгата на проф. Пламен..

публикувано на 18.02.18 в 19:05
Професор Любомир Халачев

Наслука и още много неща

Ние неведнъж сме цитирали наши приятели, които са ни казвали, че ловът не е наслука, но и наука, и спорт, и изкуство. Не че се съмняваме в тези определения, но тази седмица ще потърсим още едно потвърждение за тях с помощта на един човек, който разбира от всичките тези неща. Гост на слушателите бе професор Любомир Халачев - интелектуалец, театрал, учител..

публикувано на 16.02.18 в 16:50

Любов, вино, природа

Мъдростта, която гласи, че истината е във виното, тръгва от античен Рим. Другата мъдрост – че каквото и да кажеш за любовта, все е вярно, се ражда в незапомнени времена и продължава да очарова съвременните хора не по-малко от руйния божествен еликсир. Българска фондация „Биоразнообразие“ посвети тази година на любовта в природата. Защо? – коментира Росен..

публикувано на 15.02.18 в 17:15

Звукови хроники „Акордеон и бандонеон“: Астор Пиацола

Астор Пиацола – аржентински композитор на танго, изпълнител на бандонеон и аранжор. Той претворява традиционното танго в нов стил, наречен tango nuevo, като включва в него елементи от джаз и класическа музика. Виртуозен инструменталист, Астор Пиацола основно изпълнява собствените си композиции с различни ансамбли. През 1992 г. американският музикален..

публикувано на 15.02.18 в 14:30
Кочо Гърнев в ателието си

Премълчаната история на изключителния живописец Кочо Гърнев

На 15 февруари т.г. духът на този непознат у нас български художествен гений ще тържествува – от 18 часа в Националната галерия, пл. „Княз Aлександър I“, в залите на цели два етажа, ще се открие негова грандиозна ретроспективна изложба. Защо едва сега? Защо нищо не знаем, нито сме чували за този уникален, наистина много български художник? Може ли близо..

публикувано на 14.02.18 в 17:15