Димитър Павлов: От първата крачка до прозореца, до европейските и световни спортни титли

Снимка: disabledsportsbg.com
Три пъти в седмицата един мъж в костюм със сак в ръка, влиза на стадион „Васил Левски”. Тренировката му продължава час и половина, след това този човек отива на работа, и така по нищо не се различава от всички останали, които спортуват. Димитър Павлов обаче е без лява ръка и е загубил част от ходилото си, но иска да стане шампион, при това олимпийски шампион – последният му спорт е бадминтон – бадминтонът стана олимпийски спорт едва преди няколко месеца.
За Димитър може да се каже, че вече е врял и кипял в олимпийските спортове – състезавал се и има много титли в параолимпийските спортове за тенис на маса, тласкане на гюлле, висок скок и още други. Член е на параолимпийския национален тим, и на спортен клуб „Орел“.
Как този млад човек успя да стигне до европейски и световни параолимпийски титли, при положение, че преди 17-18 години най-тежката „дисциплина“ в живота му е била да успее да измине разстоянието от болничното легло до прозореца?
Димитър става жертва на инцидент, след който следва кома, ампутация и продължително болнично лечение. Преди увреждането е играл футбол и тенис на маса. След като преодолява „първия праг“ на увреждането си, т. е. научава се да ходи и да работи само с една ръка, идва в София да учи. Той е завършил библиотекарския университет, и по време на студентството негови приятели го убеждават да спортува с тях. По-късно бива забелязан от председателя на параолимпийската асоциация Илия Лалов и оттам нататък животът му се свързва завинаги със спорта. В момента най-голямата му мечта е да чуе българския химн на стълбичката за награждаване. За олимпиадата в Рио късметът му не проработва и по силата на международните правила, отпада от българския параолимпийски отбор. След това сменя спорта и засега се е прицелил към следващата параолимпиада през 2020 година със спорта бадминтон.
Засега съдбата на параолимпиеца Митко се усмихва в спортно отношение, но той е доста загрижен и дори леко обиден от отношението на държавата към параолимпийците. Той няма възможност да се занимава всеки ден със спорт, защото работи в банка, не може като здравите спортисти да се отдаде изцяло на бъдещите си спортни успехи, дори не разчита на лекар, масажист и други помощници в спорта. Смята, че към параолимпийците се отнасят като към хора втора ръка, както впрочем и голяма част от обществото изобщо.
Освен че има спортни успехи, Димитър преди две-три седмици стана лауреат на наградата „Респект“ – тя се дава за добротворчество „без рекламен шум“, както казват организаторите на вече утвърдената награда. Той получи този приз за помощ към хора с увреждания, и бе в компанията на телевизионната водеща Наталия Симеонова, на един бизнесмен – благотворител за болни деца, и на едно 9-годишно момиченце, което отряза косата си за перука на онкоболна жена.
Димитър Павлов може да е пример за т. нар. здрави, които при първия симптом на болест, при първата криза със здравето или в личен план – се отпускат и заявяват „С моя живот е свършено“. Животът е толкова силен, че никога не можеш да кажеш, че с него е свършено, казва Митко Павлов.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Категория „Национално значение“

Петнадесети месец вече делото за „Царските конюшни“ не може да тръгне в Софийския градски съд. На вчерашното заседание адвокатите и на двамата обвинени не се явиха, което доведе до ново отлагане на делото. Да ви припомня само, че по това дело, внесено в съда в края на миналата година има двама обвиняеми – бившият областен управител Веселин Пенев и..

публикувано на 24.04.18 в 12:25
По време на Празниците на крепостта Туида, Сливен.

Христо Белчев – специалист по електроника, реенактор по хоби

Професията инженер по електроника е ясна на всеки. Но що за хоби е да си реенактор? – По света почитателите на исторически възстановки стават все повече. За да пресъздаде друга епоха, често много отдалечена от съвремието, реенакторът, .т.е. възстановчикът трябва да притежава невероятни знания и умения. Ако търсите, например, моден специалист по..

публикувано на 24.04.18 в 11:05

За застрояването на Южното Черноморие

За напрежението около новите планове за застрояване на Южното крайбрежие край Варвара, Синеморец и Резово в „Нашият ден“ говорим с Тома Белев от Асоциацията на парковете в България. Ще чуете и позицията на Министерството на околната среда и водите. Повече чуйте в звуковия файл.

публикувано на 24.04.18 в 10:45

Балканите на фокус

Балканите от седмици са във фокуса на разговорите за бъдещето на Европейския съюз. А в „Нашият ден“ говорим с политолозите Стефан Ралчев и Христо Анастасов: за отношенията Сърбия - Косово и Македония - Гърция, за работата по човешките права в Босна и Черна гора, за поляризацията в Албания, за „несправедливите“ изисквания на ЕС към Турция. Повече чуйте..

публикувано на 24.04.18 в 09:55

Шипковата къща в Казанлък – разказ в „Моята история“

Може би магии не съществуват. Може би като магия интерпретираме особеното чувство при съприкосновението с нещо специално – спомен, хрумка, любима вещ, странно място. И всеки път, когато попаднем на това особено чувство, се убеждаваме, че магия не е само банална дума, с която назоваваме необяснимото. За едно място, на вид излязло от приказка за магия,..

публикувано на 24.04.18 в 08:45