Димитър Павлов: От първата крачка до прозореца, до европейските и световни спортни титли

Снимка: disabledsportsbg.com
Три пъти в седмицата един мъж в костюм със сак в ръка, влиза на стадион „Васил Левски”. Тренировката му продължава час и половина, след това този човек отива на работа, и така по нищо не се различава от всички останали, които спортуват. Димитър Павлов обаче е без лява ръка и е загубил част от ходилото си, но иска да стане шампион, при това олимпийски шампион – последният му спорт е бадминтон – бадминтонът стана олимпийски спорт едва преди няколко месеца.
За Димитър може да се каже, че вече е врял и кипял в олимпийските спортове – състезавал се и има много титли в параолимпийските спортове за тенис на маса, тласкане на гюлле, висок скок и още други. Член е на параолимпийския национален тим, и на спортен клуб „Орел“.
Как този млад човек успя да стигне до европейски и световни параолимпийски титли, при положение, че преди 17-18 години най-тежката „дисциплина“ в живота му е била да успее да измине разстоянието от болничното легло до прозореца?
Димитър става жертва на инцидент, след който следва кома, ампутация и продължително болнично лечение. Преди увреждането е играл футбол и тенис на маса. След като преодолява „първия праг“ на увреждането си, т. е. научава се да ходи и да работи само с една ръка, идва в София да учи. Той е завършил библиотекарския университет, и по време на студентството негови приятели го убеждават да спортува с тях. По-късно бива забелязан от председателя на параолимпийската асоциация Илия Лалов и оттам нататък животът му се свързва завинаги със спорта. В момента най-голямата му мечта е да чуе българския химн на стълбичката за награждаване. За олимпиадата в Рио късметът му не проработва и по силата на международните правила, отпада от българския параолимпийски отбор. След това сменя спорта и засега се е прицелил към следващата параолимпиада през 2020 година със спорта бадминтон.
Засега съдбата на параолимпиеца Митко се усмихва в спортно отношение, но той е доста загрижен и дори леко обиден от отношението на държавата към параолимпийците. Той няма възможност да се занимава всеки ден със спорт, защото работи в банка, не може като здравите спортисти да се отдаде изцяло на бъдещите си спортни успехи, дори не разчита на лекар, масажист и други помощници в спорта. Смята, че към параолимпийците се отнасят като към хора втора ръка, както впрочем и голяма част от обществото изобщо.
Освен че има спортни успехи, Димитър преди две-три седмици стана лауреат на наградата „Респект“ – тя се дава за добротворчество „без рекламен шум“, както казват организаторите на вече утвърдената награда. Той получи този приз за помощ към хора с увреждания, и бе в компанията на телевизионната водеща Наталия Симеонова, на един бизнесмен – благотворител за болни деца, и на едно 9-годишно момиченце, което отряза косата си за перука на онкоболна жена.
Димитър Павлов може да е пример за т. нар. здрави, които при първия симптом на болест, при първата криза със здравето или в личен план – се отпускат и заявяват „С моя живот е свършено“. Животът е толкова силен, че никога не можеш да кажеш, че с него е свършено, казва Митко Павлов.
print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ

Къде се събира зелен хайвер или за трафика на хора

Миналата седмица правителството прие Национална стратегия за борба с трафика на хора, в която акцент се поставя не само върху закрилата, помощта и подкрепата, но и върху ефективното преследване и наказание на престъпленията. А също и върху засилената международна координация и незабавната реакция на подадените сигнали. В същото време в интернет можеше да..

публикувано на 24.07.17 в 15:32

Минералните бани в село Ощава

Село Ощава е едно от най-самобитните селища в община Кресна, разположено сред югозападните гънки на величествената Пирин планина. Намира се на 13 км след разклонението от главния път от София за Кулата, минаващ през Кресненското дефиле. Селото има повече от петнадесет махали, които са пръснати по двата бряга на преминаващата Дяволска река, известна в..

публикувано на 24.07.17 в 13:22
Владимир Борачев

Лидерство в действие или историята на един сандал

Теориите и анализите на лидерството са десетки и битуват в научните среди от векове. Днешният свят има своето предизвикателство към лидерите, както го е имал и преди хилядолетия. Разказват, че веднъж когато слизал от влака Ганди изпуснал сандала си на релсите. Влакът потеглил, Ганди свалил и другия сандал и го хвърлил при първия. Тръгнал бос по перона,..

публикувано на 24.07.17 в 12:48

За парите и тяхната справедливост

Почти всеки работен ден оправдан от съда осъжда прокуратурата. Плаща данъкоплатеца. Парите с лихвите минават 3 млн. лв. годишно. Бюджетът на съдебната власт е близо 600 млн. лв. Дреболия. Може би. Но и двете цифри ги дава плащащият българин. И за вършенето на работа, която по наши и чуждоземни оценки е устойчиво на дъното по ефективност и доверие. И за..

публикувано на 24.07.17 в 12:30
Вартануш Топакбашян (вляво) и Николета Даскалова; прави (отляво надясно) – Исак Гозес, Михайлина Павлова, Мехмед Юмер.

Медиите на малцинствата. Има ли ги?

Медиите на малцинствата в България. Какво представляват те по условие? Трябва ли идентичностите да бъдат представяни и съхранявани? Етническите медии, които консервират и пропагандират традициите на малцинствата. Достатъчно ли е това, за да съществуват те? Каква е медийната среда, в която оцеляват? Какви са възможностите за тяхното финансиране и дали е..

публикувано на 24.07.17 в 11:15