Димитър Павлов: От първата крачка до прозореца, до европейските и световни спортни титли

Снимка: disabledsportsbg.com
Три пъти в седмицата един мъж в костюм със сак в ръка, влиза на стадион „Васил Левски”. Тренировката му продължава час и половина, след това този човек отива на работа, и така по нищо не се различава от всички останали, които спортуват. Димитър Павлов обаче е без лява ръка и е загубил част от ходилото си, но иска да стане шампион, при това олимпийски шампион – последният му спорт е бадминтон – бадминтонът стана олимпийски спорт едва преди няколко месеца.
За Димитър може да се каже, че вече е врял и кипял в олимпийските спортове – състезавал се и има много титли в параолимпийските спортове за тенис на маса, тласкане на гюлле, висок скок и още други. Член е на параолимпийския национален тим, и на спортен клуб „Орел“.
Как този млад човек успя да стигне до европейски и световни параолимпийски титли, при положение, че преди 17-18 години най-тежката „дисциплина“ в живота му е била да успее да измине разстоянието от болничното легло до прозореца?
Димитър става жертва на инцидент, след който следва кома, ампутация и продължително болнично лечение. Преди увреждането е играл футбол и тенис на маса. След като преодолява „първия праг“ на увреждането си, т. е. научава се да ходи и да работи само с една ръка, идва в София да учи. Той е завършил библиотекарския университет, и по време на студентството негови приятели го убеждават да спортува с тях. По-късно бива забелязан от председателя на параолимпийската асоциация Илия Лалов и оттам нататък животът му се свързва завинаги със спорта. В момента най-голямата му мечта е да чуе българския химн на стълбичката за награждаване. За олимпиадата в Рио късметът му не проработва и по силата на международните правила, отпада от българския параолимпийски отбор. След това сменя спорта и засега се е прицелил към следващата параолимпиада през 2020 година със спорта бадминтон.
Засега съдбата на параолимпиеца Митко се усмихва в спортно отношение, но той е доста загрижен и дори леко обиден от отношението на държавата към параолимпийците. Той няма възможност да се занимава всеки ден със спорт, защото работи в банка, не може като здравите спортисти да се отдаде изцяло на бъдещите си спортни успехи, дори не разчита на лекар, масажист и други помощници в спорта. Смята, че към параолимпийците се отнасят като към хора втора ръка, както впрочем и голяма част от обществото изобщо.
Освен че има спортни успехи, Димитър преди две-три седмици стана лауреат на наградата „Респект“ – тя се дава за добротворчество „без рекламен шум“, както казват организаторите на вече утвърдената награда. Той получи този приз за помощ към хора с увреждания, и бе в компанията на телевизионната водеща Наталия Симеонова, на един бизнесмен – благотворител за болни деца, и на едно 9-годишно момиченце, което отряза косата си за перука на онкоболна жена.
Димитър Павлов може да е пример за т. нар. здрави, които при първия симптом на болест, при първата криза със здравето или в личен план – се отпускат и заявяват „С моя живот е свършено“. Животът е толкова силен, че никога не можеш да кажеш, че с него е свършено, казва Митко Павлов.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Княз Фердинанд I, премиерът Александър Малинов, министри, офицери и други официални лица при обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 година във Велико Търново

Директно предаване от Велико Търново по случай Деня на Независимостта на България

…Българският народ непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода, и, въодушевен от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на О`Бозе почившия Княз Александър, държава достойна да бъде равнопоставен член на семейството на цивилизованите народи. Винаги..

публикувано на 22.09.17 в 06:00
Анастасия Гешева в студиото на

Светът се нуждае от нов ред

Само една държава в света в историята на човечеството досега използва на живо, срещу друг народ, ядрено оръжие, с което предизвиква масова смърт. Оттогава са минали десетилетия. Прескочен е праг на нов век – високотехнологичен и коренно различен от досегашните. Човечеството знае коя е държавата. Дали държавата знае кое е човечеството? „Светът се нуждае от..

публикувано на 21.09.17 в 14:59

Къде се крие силата?

Ученици от професионалната гимназия по селско стопанство в Садово са пребили свой учител. Инцидентът е станал преди два дни, а учителят е откаран в болница. По първоначални данни трима ученици от най-горния клас в гимназията започнали да отварят вратите на стаите от последния етаж по време на урок, като обяснявали, че не знаят какъв час имат. Учителка по..

публикувано на 21.09.17 в 12:25
Емилия Илиева

Емпатията - как може да помогне на децата в началото на учебната година

Ненасилствената комуникация е метод на общуване, според който най- големият глад на нашето съвремие и гладът за разбиране. Търсим всевъзможни начини на бъдем чути без да си даваме сметка колко рядко се заслушваме в думите на околните. И дори н тези на нашите деца. Как влияе на децата преходът от ваканцията към училището и възможно ли е да ги мотивираме..

публикувано на 21.09.17 в 12:03

Ще ни срути това изобилие

Един от основните кусури на социализма беше нямането. Е, много нямане ни газеше тогава. Периодично изчезваше ту червеният пипер, ту лещата, ту чесънът. Да не говорим за автомобилните гуми, цветните телевизори, хладилниците, мебелите. Там дефицитът беше постоянен. Но ако при пипера и чесъна липсата можеше да се обясни със слаба реколта, а при..

публикувано на 20.09.17 в 12:23