Габриела Георгиева гостува в „Български изпълнители“

Габриела Георгиева в „Бал с маски“ на Верди
Снимка: gabrielageorgieva.com

Със сигурност помня точно впечатлението си от първата ми среща с Габриела Георгиева. Беше по времето на международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ в София. Оказа се звезден този конкурс. Той извади пред публиката няколко млади и талантливи певци, които и до днес ни радват от родните сцени – Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Николай Моцов, Цветана Бандаловска. Всеки направи своята великолепна кариера и вече има многобройни почитатели в България и по света. Спомням си когато ги виждах на сцената по време на конкурса с какво удоволствие слушах развълнуваните им изпълнения и се радвах на успеха им. Всеки носеше ярка индивидуалност, която след това разцъфна и се обогати с всяка следваща роля. Първата роля на сцената Габриела представя във Варна – Леонора от „Трубадур“ на Верди. С глас като нейния никак не е трудно да бъдеш забелязан. Следват Амелия от „Бал с маски“, отново Леонора и Мадалена от „Андре Шение“ на Джордано, но вече в София. Тя е в националния ни оперен театър и до днес. Ролите следват една след друга – Аида, Тоска, Дидона, Джоконда, Абигаиле, Сестра Анжелика, Елизабет. Редуват се и поканите от цял свят – най-престижни театри в Европа и в Америка. Но ми се струва, че се чувства прекрасно и на родна сцена. Само през последните две години тя събра възторга на софийската публика с три грандиозни постановки. Едва ли някой ще забрави яркото ѝ присъствие като Абигаиле от „Набуко“ в постановката на Пламен Карталов на площад „Александър Невски“. Тя беше величествена, могъща и същевременно ранима и крехка. Вълнуваща беше като Норма, разкъсвана между дълга на жрицата-воин, жрицата-майка и влюбената жена. Страстната ѝ „Каста Дива“ контрастираше ярко с финалната саможертвено тиха и разтърсваща молитва за спасение на децата ѝ. След това дойде и „Силата на съдбата“. Странен, обречен образ е този на Леонора – образ без изход, предопределен от съдбата. Трудно е да го изградиш, да не бъдеш примирен от самото начало. Спасяват го само двете изумително красиви арии и неземната красота на молитвата La Vergine degli аngeli. И когато Габриела запя, приела отредената ѝ присъда – тихо, с глас разкъсван от мъка и последното пианисимо заглъхна, в залата май нямаше човек, който да не е проронил сълза. Както ще чуете в предаването тя самата признава, че е много емоционален човек, често емоциите я настигат и тя не винаги успява да ги овладее. Но… много харесва силните женски образи като леди Макбет например, която си мечтае да изпълни на сцена. Друг много специален образ в кариерата ѝ е Турандот. „Жестоката принцеса, която се страхува да живее“. Преди няколко месеца е изпълнила тази партия в Мексико. От това гостуване започва и разговорът ни. „В Мексико открих моята Турандот. Сега вече знам каква ще бъде“. За мен също ще бъде интересно да видя новата Турандот на Габриела Георгиева, а за ценителите на опера ще добавя, че ще могат да я гледат в тази партия на 11 август в летния театър на Бургас в рамките на музикалните празници „Емил Чакъров“.
В звуковия файл може да чуете цялото предаване „Български изпълнители“ посветено на Габриела Георгиева.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Диригентът Том Уудс

Концерт на Симфоничния оркестър на БНР под палката на Том Уудс – директно предаване от зала „България“ на 23 февруари от 19.30 часа

С концерта си на 23 февруари Симфоничният оркестър на БНР ще отбележи 100-годишнината от смъртта на Клод Дебюси. Гост-диригент Том Уудс , солистка: Надежда Цанова , пиано. В програмата: • Клод Дебюси – Прелюд „Следобедът на един фавн“; • Камий Сен-Санс – Концерт за пиано и оркестър № 2 в сол минор, опус 22; • Морис Равел – „Павана за една..

публикувано на 21.02.18 в 15:30

Премиера на японска творба в София и в Габрово

На 21 февруари в София в Централния военен клуб и на 23 февруари в Габрово ще се състои световна премиера на концерт за флейта от японската композиторка Рика Сузуки Тя показва традициите в японската сериозна музика, която е много по-различна от европейската, защото там всеки творец държи на спонтанността, държи със звуци да се доближи до природата...

публикувано на 20.02.18 в 16:05
Цигуларят, проф. Димо Димов

Музиката живее в най-дълбокото и сигурно място

Той е един от най-известните ни музиканти, неговата популярност се разпростира далеч зад територията на професионалната му заангажираност. Умее да владее публиката не само от сцената, когато свири, но и тогава, когато говори, не като пламенен оратор – трибун, а като мислещ човек, наблюдаващ, анализиращ и разбиращ случващото се с неговите движещи сили и..

публикувано на 20.02.18 в 14:40

Клубове

В началото на 20 век възможностите за един музикален изпълнител и за млад композитор да бъдат чути, са били твърде ограничени: звукозаписът е прохождал, репродукторите фонограф и/ли грамофон са недостъпна новост и екзотика. Филмовата лента в е очаквала появата на своя звук, а радиото, все още неоткрито се е намирало някъде в бъдните години. Шансът да..

публикувано на 19.02.18 в 16:20

Софийската опера и за музиката, която възпитава

Една майка отишла при мъдрец, за да се посъветва как да възпитава детето си. Мъдрецът попитал на колко години е то. Майката отговорила, че е на седем и тогава мъдрецът и казал, че вече е много закъсняла. С тази притча маестро Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, преди четири години анонсира може би най-хитовия проект на операта -..

публикувано на 19.02.18 в 10:37