Габриела Георгиева гостува в „Български изпълнители“

Габриела Георгиева в „Бал с маски“ на Верди
Снимка: gabrielageorgieva.com

Със сигурност помня точно впечатлението си от първата ми среща с Габриела Георгиева. Беше по времето на международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ в София. Оказа се звезден този конкурс. Той извади пред публиката няколко млади и талантливи певци, които и до днес ни радват от родните сцени – Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Николай Моцов, Цветана Бандаловска. Всеки направи своята великолепна кариера и вече има многобройни почитатели в България и по света. Спомням си когато ги виждах на сцената по време на конкурса с какво удоволствие слушах развълнуваните им изпълнения и се радвах на успеха им. Всеки носеше ярка индивидуалност, която след това разцъфна и се обогати с всяка следваща роля. Първата роля на сцената Габриела представя във Варна – Леонора от „Трубадур“ на Верди. С глас като нейния никак не е трудно да бъдеш забелязан. Следват Амелия от „Бал с маски“, отново Леонора и Мадалена от „Андре Шение“ на Джордано, но вече в София. Тя е в националния ни оперен театър и до днес. Ролите следват една след друга – Аида, Тоска, Дидона, Джоконда, Абигаиле, Сестра Анжелика, Елизабет. Редуват се и поканите от цял свят – най-престижни театри в Европа и в Америка. Но ми се струва, че се чувства прекрасно и на родна сцена. Само през последните две години тя събра възторга на софийската публика с три грандиозни постановки. Едва ли някой ще забрави яркото ѝ присъствие като Абигаиле от „Набуко“ в постановката на Пламен Карталов на площад „Александър Невски“. Тя беше величествена, могъща и същевременно ранима и крехка. Вълнуваща беше като Норма, разкъсвана между дълга на жрицата-воин, жрицата-майка и влюбената жена. Страстната ѝ „Каста Дива“ контрастираше ярко с финалната саможертвено тиха и разтърсваща молитва за спасение на децата ѝ. След това дойде и „Силата на съдбата“. Странен, обречен образ е този на Леонора – образ без изход, предопределен от съдбата. Трудно е да го изградиш, да не бъдеш примирен от самото начало. Спасяват го само двете изумително красиви арии и неземната красота на молитвата La Vergine degli аngeli. И когато Габриела запя, приела отредената ѝ присъда – тихо, с глас разкъсван от мъка и последното пианисимо заглъхна, в залата май нямаше човек, който да не е проронил сълза. Както ще чуете в предаването тя самата признава, че е много емоционален човек, често емоциите я настигат и тя не винаги успява да ги овладее. Но… много харесва силните женски образи като леди Макбет например, която си мечтае да изпълни на сцена. Друг много специален образ в кариерата ѝ е Турандот. „Жестоката принцеса, която се страхува да живее“. Преди няколко месеца е изпълнила тази партия в Мексико. От това гостуване започва и разговорът ни. „В Мексико открих моята Турандот. Сега вече знам каква ще бъде“. За мен също ще бъде интересно да видя новата Турандот на Габриела Георгиева, а за ценителите на опера ще добавя, че ще могат да я гледат в тази партия на 11 август в летния театър на Бургас в рамките на музикалните празници „Емил Чакъров“.
В звуковия файл може да чуете цялото предаване „Български изпълнители“ посветено на Габриела Георгиева.



ВИЖТЕ ОЩЕ

С духа на Русе

Русенският фестивален оркестър в поредица от няколко години е не само местен акцент в богатата винаги на събития програма на Международния музикален фестивал (ММД) в Русе, но и внася своята наистина несравнима атмосфера на ентусиазъм, радост и удоволствие от музицирането. А оркестърът в някакъв смисъл е международен, ако се смятат държавите и..

публикувано на 18.06.18 в 16:05

Достоен завършек на учебната година обещава доцент Етиен Леви

На 18 юни предстои дипломен спектакъл на студентите от департамент „Моден дизайн и облекло” към Нов български университет. Шоуто е сътворено заедно с департамент „Музика, поп, рок и джаз пеене” на НБУ, където преподава доцент Етиен Леви – научи „Артефир”. Заедно с колегите си доц. Лени Тодорова, Дора Момекова, Яна Дворецка и Таня Георгиева, обичаният..

публикувано на 17.06.18 в 12:35
Йордан Ганчев-вдясно, Кристиян Бояджиев-вляво

Дни от седмицата - трета част

Една неделя в края на април   Със любовта си сякаш вчера се разминах,   навярно нещо бях сгрешил Това се случи, помня, преди три години, една неделя, в края на април Студена, тиха зима сякаш ме прегърна и аз промяната едва сега открил, по навик стария си шлифер позагърнах; студено стана в края на април И..

публикувано на 17.06.18 в 09:25

Класик Арт с концерт „Светлина в душата"

На 17 юни от 19 часа в Камерна зала „България“, софийската публика ще има удоволствието да се наслади на последния за сезона концерт на струнен квартет Класик Арт. Проектът е озаглавен  „Светлина в душата" и както казва виолончелистката от ансамбъла Кристиана Михайлова: „Класик Арт е състав, който смесва изкуствата и този път сме решили да..

публикувано на 17.06.18 в 07:45

Симо Лазаров: Работи честно – все някой, някога, някъде ще те оцени!

Симо Лазаров се смята за пионер в областта на електронната и компютърна музика в България. Роден е в София на 9 март 1948 година. Завършва Музикалната академия в Прага и Техническия университет в София. От 1967 до 1982 г. свири в рок група „Везни“. През 1982 групата се разпада, а Симо Лазаров решава да се занимава електронна и компютърна..

публикувано на 16.06.18 в 12:10