Габриела Георгиева гостува в „Български изпълнители“

Габриела Георгиева в „Бал с маски“ на Верди
Снимка: gabrielageorgieva.com

Със сигурност помня точно впечатлението си от първата ми среща с Габриела Георгиева. Беше по времето на международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ в София. Оказа се звезден този конкурс. Той извади пред публиката няколко млади и талантливи певци, които и до днес ни радват от родните сцени – Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Николай Моцов, Цветана Бандаловска. Всеки направи своята великолепна кариера и вече има многобройни почитатели в България и по света. Спомням си когато ги виждах на сцената по време на конкурса с какво удоволствие слушах развълнуваните им изпълнения и се радвах на успеха им. Всеки носеше ярка индивидуалност, която след това разцъфна и се обогати с всяка следваща роля. Първата роля на сцената Габриела представя във Варна – Леонора от „Трубадур“ на Верди. С глас като нейния никак не е трудно да бъдеш забелязан. Следват Амелия от „Бал с маски“, отново Леонора и Мадалена от „Андре Шение“ на Джордано, но вече в София. Тя е в националния ни оперен театър и до днес. Ролите следват една след друга – Аида, Тоска, Дидона, Джоконда, Абигаиле, Сестра Анжелика, Елизабет. Редуват се и поканите от цял свят – най-престижни театри в Европа и в Америка. Но ми се струва, че се чувства прекрасно и на родна сцена. Само през последните две години тя събра възторга на софийската публика с три грандиозни постановки. Едва ли някой ще забрави яркото ѝ присъствие като Абигаиле от „Набуко“ в постановката на Пламен Карталов на площад „Александър Невски“. Тя беше величествена, могъща и същевременно ранима и крехка. Вълнуваща беше като Норма, разкъсвана между дълга на жрицата-воин, жрицата-майка и влюбената жена. Страстната ѝ „Каста Дива“ контрастираше ярко с финалната саможертвено тиха и разтърсваща молитва за спасение на децата ѝ. След това дойде и „Силата на съдбата“. Странен, обречен образ е този на Леонора – образ без изход, предопределен от съдбата. Трудно е да го изградиш, да не бъдеш примирен от самото начало. Спасяват го само двете изумително красиви арии и неземната красота на молитвата La Vergine degli аngeli. И когато Габриела запя, приела отредената ѝ присъда – тихо, с глас разкъсван от мъка и последното пианисимо заглъхна, в залата май нямаше човек, който да не е проронил сълза. Както ще чуете в предаването тя самата признава, че е много емоционален човек, често емоциите я настигат и тя не винаги успява да ги овладее. Но… много харесва силните женски образи като леди Макбет например, която си мечтае да изпълни на сцена. Друг много специален образ в кариерата ѝ е Турандот. „Жестоката принцеса, която се страхува да живее“. Преди няколко месеца е изпълнила тази партия в Мексико. От това гостуване започва и разговорът ни. „В Мексико открих моята Турандот. Сега вече знам каква ще бъде“. За мен също ще бъде интересно да видя новата Турандот на Габриела Георгиева, а за ценителите на опера ще добавя, че ще могат да я гледат в тази партия на 11 август в летния театър на Бургас в рамките на музикалните празници „Емил Чакъров“.
В звуковия файл може да чуете цялото предаване „Български изпълнители“ посветено на Габриела Георгиева.



ВИЖТЕ ОЩЕ

Хазарт

За мен този свят беше зала игрална. И в нея животът ми беше комар, в който играех играта фатална: любов срещу злоба, съдба срещу зар. И губих любови, приятелства, сметки, загубвах и в святост, загубвах и в грях. И този живот бе за мене рулетка, и цялата себе си аз проиграх. Кръгът се въртеше... Неимоверно тракаше зарът в луд кръговрат. Летяха числата..

публикувано на 23.09.17 в 10:35
Регина Резник в ролята на Кармен.

„Кармен” на Регина Резник

В съботната вечер ще излъчим цялостен запис на операта „Кармен” от Жорж Бизе продуциран от Decca през 1963 с Регина Резник в главната роля. На 30 август се навършиха 95 години от рождението на американската певица. Родителите й - украински евреи, емигрират в Ню Йорк, където започва и завършва земният път на бъдещата оперна звезда. Учи в Хънтър колидж при..

публикувано на 23.09.17 в 08:10

Вечната българска класика - 22 септември

22 септември - датата, на която през 1908 г. е призната нашата национална независимост. 13 г. преди това, на 6 септември (това би трябвало да е нашият национален празник), българският народ осъществява до голяма степен националния си идеал – обединението: сам, напук на Русия, на други Велики сили. Една нова-стара нация поема пътя на своя..

публикувано на 22.09.17 в 08:30

„Кармен” от Жорж Бизе, опера в четири действия (съдържание)

Либрето - Анри Мейяк и Луи Халеви По едноименната новела на Проспер Мериме Световна премиера - 3 март 1875, Париж Българска премиера - 9 март 1912, София. Действащи лица: Кармен, циганка – мецосопран Дон Хозе, сержант – тенор Ескамилио, тореадор – баритон Данкайро, контрабандист – баритон Ремендадо, контрабандист – тенор Цунига, лейтенант –..

публикувано на 21.09.17 в 15:20

Пътеводител на фестивалния стопаджия – епизод 25 – Рибарица

Първо издание на фестивала Whiteclassics в Рибарица . В основата е пианистката Венета Неинска, чието име много хора свързват със станалите популярни „Концерти на възглавници“. Последният беше това лято на Витоша на 27 август с участието на камерен оркестър „Виртуози“. Новият сезон за Венета започва тази седмица в празничните дни, когато ще бъде..

публикувано на 21.09.17 в 10:05