Програма на Еврокласик ноктюрно от 16 до 31 юли 2017 година

16 юли
3.00 часа – Карл Нилсен (1865-1931), „Хелиос“, увертюра, оп. 17.
3.13 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), текст Матилде Везендонк (1828-1902), аранжимент Феликс Мотл (1856-1911), Песни по Везендонк, аранжимент за глас и оркестър. Соло сопран – Дебора Войт.
3.34 часа – Густав Малер (1860-1911), Симфония № 1 в ре мажор „Титанът“.
Датски национален симфоничен оркестър с диригент Фабио Луизи.
4.30 часа – Арнолд Шьонберг (1874-1951), Просветлена нощ за струнен секстет, оп. 4. Изпълнява ансамбъл „Ароноуиц“.

17 юли
3.00 часа – Гийом дьо Машо (ок.1300-1377), Меса „Нотр дам“. Изпълнява ансамбъл „Грендьолавоа“ с диригент Бьорн Шмелцер.
4.01 часа – Жан-Филип Рамо (1683-1764), Симфонии и танци. Изпълнява Братиславският духов квинтет.
4.18 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Соната за пиано в си бемол мажор D.960. Изпълнява Наум Груберт (пиано).

18 юли
3.00 часа – Игнац Мошелес (1794-1870), Почит към Хендел, оп. 92 за две пиана.
3.14 часа – Роберт Шуман (1810-1856), Анданте и вариации в си бемол мажор, оп. 46, аранжимент за две пиана.
3.29 часа – Роберт Шуман (1810-1856), из Четири фуги, оп. 72 за пиано. Изпълнява Тобиас Кох.
3.36 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), аранжимент Андреас Щайер и Тобиас Кох, канонични вариации върху „От Небесата високи“ (Vom Himmel hoch) BWV.769.
3.49 часа – Роберт Шуман (1810-1856), аранжимент Клод Дебюси (1862-1918), Шест етюда, оп. 56.
4.08 часа – Роберт Шуман (1810-1856), из Седем клавирни пиеси във форма на фугета, оп. 126.
4.17 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Рондо в до мажор B.27 (оп. 73), аранжимент за две пиана – Андреас Щайер.
4.28 часа – Манос Хадзидакис (1925-1994), Децата на Пирей.
Андреас Щайер (пиано Ерар от 1838) и Тобиас Кох (пиано Плейел от 1854).
4.31 часа – Фредерик Делиус (1862-1934), Концерт за цигулка и оркестър. Изпълнява Филип Джокич (цигулка) със Симфоничния оркестър на Нова Скоша. Диригент Георг Тинтнер.

19 юли
3.00 часа – Феликс Менделсон (1809-1847), увертюра „Хебриди“, оп. 26. Изпълнява Оркестърът на Концертгебау Амстердам с диригент Ото Клемперер.
3.10 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Симфония № 1 в до мажор, оп. 21. Изпълнява Оркестърът на Концертгебау Амстердам с диригент Вилхелм Фуртвенглер.
4.35 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Речитатив и рондо Ch'io mi scordi di te?, K505. Изпълняват Елизабет Шварцкопф (сопран), Мария Курчо (пиано) и Оркестърът на Концертгебау Амстердам с диригент Ото Клемперер.
3.46 часа – Густав Малер (1860-1911), Симфония № 4 в сол мажор (1892). Изпълняват Елизабет Шварцкопф (сопран) и Оркестърът на Концертгебау Амстердам с диригент Бруно Валтер.
4.40 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), увертюра „Леонора“ № 3 (оп. 72b). Изпълнява Оркестърът на Концертгебау Амстердам с диригент Вилхелм Фуртвенглер.
4.55 часа – Джакомо Пучини (1858-1924), Ария на Чо-Чо сан Un bel di vedremo из операта „Мадам Бътерфлай“. Изпълнява Грейс Мур (сопран) с Оркестъра на Концертгебау Амстердам с диригент Вилем Менгелберг.

20 юли
3.00 часа – Хоакин Турина (1882-1949), Фантастични танци, оп. 22.
3.16 часа – Едуард Лало (1823-1892), Испанска симфония в ре минор за цигулка и оркестър, оп. 21. Соло цигулка – Летисия Морено.
3.50 часа – Морис Равел (1875-1937), Испанска рапсодия.
4.06 часа – Мануел де Фая (1876-1946), Сюита № 2 из балета „Тривърхата шапка“.
Национален симфоничен оркестър на Ирландското радио и телевизия с диригент Жозеп Понс.
4.19 часа – Едвард Григ (1843-1907), Селски танци, оп. 72 за пиано. Изпълнява Ингфрид Брайе Нюхус (пиано).
4.57 часа – Карлос Салседо (1885-1961), Танго из „Два танца за две арфи“. Изпълняват Джулия Шоу и Нора Буманис (арфи).

21 юли
3.00 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Годишните времена, оп. 37b.
3.44 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), 24 прелюда, оп. 34.
Игор Левит (пиано).
4.20 часа – Бохуслав Мартину (1890-1959), Симфония № 1. Изпълнява Симфоничния оркестър на Чешкото радио с диригент Владимир Валек.

22 юли
3.00 часа – Доменико Скарлати (1685-1757), Клавирна соната в ла мажор K208; Соната в ре мажор K119. Изпълнява Жан Рондо (клавесин).
3.11 часа – Антонио Солер (1729-1783), Клавирна соната № 41 в ла мажор; Соната № 39 в ла мажор; Соната № 3 в ре минор. Изпълнява Диего Арес (клавесин).
3.20 часа – Доменико Скарлати (1685-1757), Клавирна соната в ми мажор K215; Соната в ре минор K213; Соната в ре минор K141. Изпълнява Жан Рондо (клавесин).
3.36 часа – Антонио Солер (1729-1783), Клавирна соната № 42 в ла бемол мажор; № 43 в ла бемол мажор; № 25 в си минор. Изпълнява Диего Арес (клавесин).
3.46 часа – Доменико Скарлати (1685-1757), Клавирна соната в сол минор K30; Соната в до мажор K132. Изпълнява Жан Рондо (клавесин).
3.57 часа – Антонио Солер (1729-1783), Клавирна соната № 26 в си минор; № 21 в сол мажор; № 22 в сол мажор. Изпълнява Диего Арес (клавесин).
4.03 часа – Антонио Солер (1729-1783), Прелюд № 1 в ре минор и Фанданго. Изпълнява Диего Арес (клавесин).
4.16 часа – Николай Римски-Корсаков (1844-1908), симфонична сюита „Шехеразада“, оп. 35. Изпълнява Националният оркестър на Румънското радио с диригент Йосиф Конта.

23 юли
3.00 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 77. Соло цигулка – Вероника Еберле.
3.43 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Симфония № 2 в ре мажор, оп. 73.
Симфоничен оркестър на Шведското радио с диригент Даниел Хардинг.
4.22 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), 24 прелюдии за пиано, оп. 28. Изпълнява Никита Магалоф.

24 юли
3.00 часа – Нилс Гаде (1817-1890), Струнен октет във фа мажор, оп. 17. Изпълняват Датският струнен квартет и ансамбъл „МидВест“.
3.32 часа – Нилс Гаде (1817-1890), Струнен квартет № 2 в ми минор. Изпълнява Датският струнен квартет.
3.53 часа – Феликс Менделсон (1809-1847), Струнен октет в ми бемол мажор, оп. 20. Изпълняват Датският струнен квартет и aнсамбъл „МидВест“.
4.26 часа – Нилс Гаде (1817-1890), „Валс на невестата“ из балета „Народна приказка“. Изпълняват Датският струнен квартет и ансамбъл „МидВест“.
4.29 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Партита № 4 в ре мажор BWV 828. Изпълнява Андреас Щайер (клавесин).

25 юли
3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Прелюд към следобеда на един фавн. Изпълнява Шотландският симфоничен оркестър на Би Би Си с диригент Илан Волков.
3.12 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Второ действие из операта „Тристан и Изолда“. Изпълняват Евелин Херлициус – сопран (Изолда); Щефан Финке – тенор (Тристан); Мишел Брейд – мецосопран (Брангена); Франц Хавлата – бас (Марке); Рафал Бартмински – тенор (Мелот); Националният симфоничен оркестър на Полското радио в Катовице с диригент Леополд Хагер.
4.34 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Сюита за оркестър № 3 в ре мажор BWV.1068. Изпълнява ансамбъл „Ла петит банд“ с диригент Сигизвалд Кюйкен.
4.55 часа – Доменико Скарлати (1685-1757), Соната в ла мажор Kk.208. Изпълнява Илзе Граубина (пиано).

26 юли
3.00 часа – Антонио Салиери (1750-1852), либрето Джовани Батиста Касти, „Първо музиката, после думите“ – театрално дивертименто в едно действие. Изпълняват Енрико Фисоре (бас, Маестрото), Владимир Руждяк (баритон, Поетът), Джурджевка Чакаревич (мецосопран, Дона Елеонора), Нада Сиришчевич (сопран, Тонина), Фестивален оперен ансамбъл и Дубровнишкият симфоничен оркестър с диригент Никша Бареза.
4.08 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), увертюра към едноактния зингшпил „Театралният директор“ K.486. Изпълняват Бергенската филхармония с диригент Айвър Болтън.
4.14 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Соната за пиано № 3 в си минор, оп. 58. Изпълнява Ван Клайбърн (пиано).
4.40 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Симфония № 95 (H.1.95) в до минор. Изпълнява Филхармонията на Осло с диригент Марек Яновски.

27 юли
3.00 часа – Федерико Момпоу (1893-1987), Детски сцени.
3.12 часа – Исаак Албенис (1860-1909), из „Иберия“.
3.42 часа – Енрике Гранадос (1867-1916), Гойески, книга първа.
4.16 часа – Енрике Гранадос (1867-1916), Интермецо из Гойески, книга втора.
4.42 часа – Федерико Момпоу (1893-1987), Песен и танц (Cançó i dansa) № 6.
4.46 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Ноктюрно в до диез минор, посмъртен опус.
Луис Фернандо Перéс (пиано).
4.53 часа – Еманюел Шабрие (1841-1894), „Испания“ – рапсодия за оркестър. Изпълнява Симфоничният оркестър на Сидни с диригент Стюарт Чалъндър.

28 юли
3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Струнен квартет във фа мажор, оп. 18 № 1.
3.28 часа – Джузепе Врди (1813-1901), Струнен квартет в ми минор.
3.50 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Струнен квартет в ми минор, оп. 59 № 2 („Разумовски“).
4.21 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Струнен квартет в сол минор, оп. 74 № 3 („Ридер“).
4.27 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Симфония № 2 в до минор, оп. 17. Изпълнява Филхармонията на Би Би Си с диригент Джанандреа Нозеда.

29 юли
3.00 часа – Биаджо Марини (ок.1594-1663), Sonata sopra fuggi dolente cuore; Стефано Ланди (1587-1639), Narrero s'il dolore lascia, It' al sacro consiglio; Алесандро Пичини (1566-ок.1638), Токата; Сиджизмондо д'Индия (1580-1629), Cara mia cetra; Клаудио Монтеверди (1567-1643), Rosa del ciel, Sinfonia, Possente spirto; Джовани Мария Трабачи (ок.1575-1647), Durezze et ligature, Durezze et ligature; Якопо Пери (1561-1633), Non piango e non sospiro; Андреа Фалкониери (1585/6-1656), Battaglia de Barabaso yerno de Satanas.
3.35 часа – Луиджи Роси (1597-1653), Passacaille, Lasciate Averno o pene; Стефано Ланди (1587-1639), Volge Orfeo gli occhi, Ombre grate d'Averno, Bevi, bevi sicura l'onda; Джовани Легренци (1626-1690), Соната; Джовани Мария Трабачи (ок.1575-1647), Durezze et ligature; Клаудио Монтеверди (1567-1643), Oblivion soave.
Ансамбъл „Стилус фантастикус“: Марк Мойон (тенор), Уилям Донгоа (корнет), Пабло Валети (цигулка), Фридерике Хойман (виола да гамба, лироне), Анжелик Мойон (барокова арфа), Едуардо Егуес (теорба, китара), Дирк Бьорнер (орган, чамбело).
4.02 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), 12 етюда, оп. 25 за пиано. Изпълнява Лукас Генюшас.
4.34 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Струнен квартет в сол минор. Изпълнява Шльонският квартет.

30 юли
3.00 часа – Феликс Менделсон (1809-1847), из Песни без думи, оп. 30.
3.20 часа – Дьорд Лигети (1923-2006), Музика ричерката.
3.46 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Ададжо в сол мажор D178.
3.53 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Соната за пиано в ла мажор D664.
4.13 часа – Кристоф Вилибалд Глук (1714-1787), транскрипция Джовани Згамбати (1841-1914), Мелодия (Орфей и Евридика).
4.17 часа – Франсеск Сивил и Кастелвú (1895-1990), Празник на Светия Кръст във Фигерес.
Ноелия Родилес (пиано).
4.21 часа – Феликс Менделсон (1809-1847), Симфония № 5, оп. 107 в ре мажор „Реформационна“. Изпълнява Оркестърът на Норвежкото радио с диригент Витаутас Лукочус.
4.51 часа – Джовани Батиста Фонтана (ок.1592-1631), Единадесета соната за корнет, цигулка и басо континуо. Изпълнява ансамбъл „Льо консер бризé“: Уилям Донгоа (корнет и ръководител), Кристин Моран (цигулка), Карстен Лоф (чембало), Ан-Катрин Бюше (орган и чембало), Бенжамен Перо (теорба).

31 юли
3.00 часа – традиционна арменска, Химн на зората, шаракан (арменско църковно песнопение).
3.04 часа – Комитáс (1869-1935), из Божия литургия на Арменската апостолическа църква.
3.32 часа – Арво Пярт (р. 1935), Пресвета Богородице.
3.38 часа – Кшищоф Пендерецки (р.1933), „Молим Те“ из Кадиш.
3.41 часа – Артур Аванесов (р. 1980), Кирие елейсон.
3.47 часа – Комитáс (1869-1935), Четири народни песни (1. „Работна песен“; 2. „Песен на орача от Лори“; 3. „Здравей красива яребице“; 4. „Моля те, биче“).
4.02 часа – Саят-Нова (1712-1795), джазов аранжимент Артур Манукян и Вахан Баблоян), „Няма да тъговам по този свят“.
4.06 Комитáс (1869-1935), „Ела при мен, моя птичко“.
Септет на Държавния камерен хор „Ховер“ с ръководител Сона Хованисян.
4.10 Имантс Земзарис (р. 1951), Пасторал за лятна флейта. Изпълнява Таливалдис Декнис (орган).
4.25 часа – Вяйньо Райтио (1891-1945), Първа и Втора сцена из балета „Водната колона“ (Vesipatsas). Изпълнява Симфоничният оркестър на Финландското радио с диригент Око Каму.
4.49 часа – Жермен Тайефер (1892-1983), Соната за арфа. Изпълнява Годелийве Срама.

print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сцена от операта „Саломе“ на Рихард Щраус

Възторжени отзиви в холандската преса за „Саломе“ на сцената на Националната опера в Амстердам

Кореспондентът на програма „Христо Ботев“ – Милен Венков, споделя впечатления от последната оперна постановка за сезона в Амстердам. Екипът, осъществил „Саломе“ е впечатляващ. Като начало - свири прочутият Кралски Концертгебау оркестър под палката на новия си главен диригент – италианеца Даниеле Гати. Режисьорът Иво ван Хове е споделил желанието..

публикувано на 23.07.17 в 11:55

„Варненско лято“: Концерт „20 години дуо Росен Идеалов - Георгита Бояджиева“ - 24 юли, от 19 часа

Директно от Градската художествена галерия във Варна – концерт от програмата на Международния фестивал „Варненско лято“ – Концерт „20 години дуо Росен Идеалов - Георгита Бояджиева“ . С участието на: Росен Идеалов – кларинет Георгита Бояджиева – виолончело. Александър Василенко – пиано. В програмата творби от: Георги Арнаудов, Йордан Дафов,..

публикувано на 23.07.17 в 08:30
Дейвид Бауи и Space Oddity

По пътя, отново и нагоре

Нека съм дете – едно дете, което по възраст само да расте, да скита край морето. Да не съзнава, че мъжът жената пожелава заради женската й плът и за гръдта корава. И щом се срещне със едно момиче тъмнооко, да види в роклята – платно, в очите му – посока. Да тръгнат двамата на път, без много да му мислят, и да открият, че светът е нов, красив и искрен...

публикувано на 22.07.17 в 10:30
Сцена от операта „Орфей и Евридика“ от Глук, изпълнена на фестивала в Залцбург - 2010 под диригентството на Рикардо Мути.

Митът за победата на любовта претворен в музика от Кристоф Вилибалд Глук – 22 юли от 22 часа

Съдбата на Орфей победил със звука на своята лира адските сили е най-яркият оперен мит. Митът за свръхестествената сила на музиката, която поставена в служба на любовта побеждава смъртта. С него е свързана и историята на операта, измислена в началото на XVII век в барокова Италия с двете „Евридика” – на Якопо Пери и на Джулио Качини във Флоренция през..

публикувано на 22.07.17 в 09:05

Пътеводител на фестивалния стопаджия – епизод 17: Стара Загора

Летните празници на открито в Стара Загора започнаха грандиозно. Над 2000 зрители се събраха на стадион „Берое“ за спектакъла на операта „Кармен“ на Жорж Бизе. Точно тази опера избра Веселина Кацарова, за да се представи за първи път в цял спектакъл пред своите съграждани. Посрещана с аплодисменти още от първата си поява, тя дълго не можа да напусне..

публикувано на 21.07.17 в 12:00