Мария Спирова и Асен Йорданов: Публиката е абстрактно понятие, но когато се организира и стане, падат правителства, падат стени. Зад абстрактните понятия стоим ние като личности и изборът е наш

В „Мрежата“ с Асен Йорданов от „Бивол“ и Мария Спирова говорим за ниските стандартите и високите зависимостите, които формират образа на медийната среда у нас. Поводът е, че преди дни излезе поредният европейски доклад, който констатира че: Медиите в България се отличават често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти.
Защо десет години след присъединяването на България към Европейския съюз и на прага на едно председателство такива теми вече са все по рядко дискутирани в българските медии и от къде дойде липсата на критичност и чувствителност в самата гилдия към себе си и към управляващите?

Асен Йорданов: „Имаме един огромен парадокс, който е една от големите индикации за демократичните процеси у нас въобще, а именно, че девалвацията на журналистическата професия у нас съвпадна с приемането на България в ЕС. Българските медии са инструмент на политиката. А ние нямаме обществен механизъм за някаква обществена регулация на медиите. И точно по тази причина стана възможна концентрацията на собственост, и не само на собственост, но и на влияние, а влиянието е с много по-голяма стойност от собствеността. Моделът „Кой“ е еманация на моделът „Кои“ и това, което трябва да се повтаря непрекъснато е това, че това е антидемокрация.“

Ние живеем в една среда, в която медиите се привиждат и от политиците, и от собствениците на самите медии като част от една и съща система, която разпределя и консумира власт. Те не се усещат като две отделни системи, които служат като коректив една на друга. Липсва ясната етична граница какво е задължението към обществото на едните и на другите. А у нас, какво е задължение към обществото въобще не се дискутира между медиите и политиците. – допълни Мария Спирова.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Княз Фердинанд I, премиерът Александър Малинов, министри, офицери и други официални лица при обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 година във Велико Търново

Директно предаване от Велико Търново по случай Деня на Независимостта на България

…Българският народ непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода, и, въодушевен от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на О`Бозе почившия Княз Александър, държава достойна да бъде равнопоставен член на семейството на цивилизованите народи. Винаги..

публикувано на 22.09.17 в 06:00
Анастасия Гешева в студиото на

Светът се нуждае от нов ред

Само една държава в света в историята на човечеството досега използва на живо, срещу друг народ, ядрено оръжие, с което предизвиква масова смърт. Оттогава са минали десетилетия. Прескочен е праг на нов век – високотехнологичен и коренно различен от досегашните. Човечеството знае коя е държавата. Дали държавата знае кое е човечеството? „Светът се нуждае от..

публикувано на 21.09.17 в 14:59

Къде се крие силата?

Ученици от професионалната гимназия по селско стопанство в Садово са пребили свой учител. Инцидентът е станал преди два дни, а учителят е откаран в болница. По първоначални данни трима ученици от най-горния клас в гимназията започнали да отварят вратите на стаите от последния етаж по време на урок, като обяснявали, че не знаят какъв час имат. Учителка по..

публикувано на 21.09.17 в 12:25
Емилия Илиева

Емпатията - как може да помогне на децата в началото на учебната година

Ненасилствената комуникация е метод на общуване, според който най- големият глад на нашето съвремие и гладът за разбиране. Търсим всевъзможни начини на бъдем чути без да си даваме сметка колко рядко се заслушваме в думите на околните. И дори н тези на нашите деца. Как влияе на децата преходът от ваканцията към училището и възможно ли е да ги мотивираме..

публикувано на 21.09.17 в 12:03

Ще ни срути това изобилие

Един от основните кусури на социализма беше нямането. Е, много нямане ни газеше тогава. Периодично изчезваше ту червеният пипер, ту лещата, ту чесънът. Да не говорим за автомобилните гуми, цветните телевизори, хладилниците, мебелите. Там дефицитът беше постоянен. Но ако при пипера и чесъна липсата можеше да се обясни със слаба реколта, а при..

публикувано на 20.09.17 в 12:23