Атон – пътят към върха

Изгрев на Атон
Снимка: Петър Павлов

Разговаряме с Петър Павлов в един различен петък: броени дни преди годишнината от рождението на Васил Левски. Апостолът сам по себе си е недостижима висота. Близо два века след рождението му все още търсим вектори, с които да определим земните си посоки. Дори да не изкажем на глас въпросите, които ни тревожат и вълнуват, все едно – не можем да избягаме от тях. „Ти какво мислиш?“ – питам Петьо. Извън ефира си говорим на „ти“, както го правят спътници-съмишленици. Познавам го от времето, когато реши с още приятели, да бъде подновена плочата в памет на загиналите от Лавината, същата онази Лавина, която Блага Димитрова описва в едноименната книга. Случайността е причина тогава един алпинист да оцелее, това е бащата на Петьо. Сигурно хиляди пъти синът е прехвърлял своите въпроси за живота и смъртта, за посоката и избора, които непрекъснато се налага да правим...
Предаването неусетно наближава, когато Петьо ме изненадва. По електронната поща ми изпраща свое стихотворение, посветено на Левски. Нали съм му задала въпроса какво мисли. Чета стихотворението на колегите в редакцията. Едва ли е допускал каква духовна лавина ще отприщи... А щяхме да говорим за пътуването му до Атон, друг, различен от нашия, свят.

Петър Павлов в студиото на програма „Христо Ботев“. Снимка: Росица Михова.

Ефирът започва и се улавям как едновременно сякаш извървяваме разстояния от три различни епохи: на Апостола, на монашеската общност и от нашия 21-ви век. Три успоредни пътеки, в които рано или късно, все едно, достигаме до дилемата на избора и отговорността.
По образование Петьо е човек на високите технологии. Определя ходенето си в планината като хоби, по-скоро на планинар, отколкото на алпинист. Смята, че разликите са доста: и скоростите за изкачване, и амбициите. Но планината винаги крие рискове, а това не бива да се забравя. Колко може да понесе човешката природа? – Петьо има своите неотдавнашни примери с монасите от братството на Атон. Там има друг вид себеотрицание и всеотдайност. Хората, които идват от нашия свят и решават да бъдат доброволци, да помагат в манастира, впоследствие разбират колко е трудно. Денят въобще не стига, дори да станеш още призори. Вижте на снимките какво начало на утрото има на Атон! Приказна романтика, мистична еуфория на природата. И много строго, аскетично битие, без грам изкушение за каквото и да е притежание или отвоюване на лична територия. Когато после светският човек реши да катери върха на Атон, колкото и да му е трудно, нещата са несъизмерими.



ВИЖТЕ ОЩЕ

Психологията на лузъра

В превод от английски на български loser означава кон или човек, който губи в състезания. Какво най-вече предопределя хроничните проблеми в психиката на подобен индивид в човешкия свят – непрекъсната неудоволетвореност и перфекционизъм, недостиг на себеуважение в името на безпочвен идеализъм, ирационален стремеж непрекъснато да се сравняваш с „отличниците..

публикувано на 19.04.18 в 17:15

Непознатият Исак Нютон

„Природата и нейните закони били покрити с мрак. И рече Бог: да бъде Нютон. И настана светлина.“ Тази редове, създадени от един от най-великите английски сатирици – Александър Поуп, са изписани в родния дом на „последния магьосник“, както някои без каквато и да било ирония определят геният, достигнал творчески върхове в областта на математиката, физиката..

публикувано на 19.04.18 в 17:00

Географската карта разказва: Дарението на д-р Симеон Симов от карти и атласи в Централния държавен архив

Едно щедро дарение от карти и атласи в Централния държавен архив допринася да знаем повече за България, за нейното място през вековете и за взаимоотношенията с другите страни на Стария континент. Дарението е на д-р Симеон Симов, лекар по професия и почитател на старинните издания – карти, книги и атласи. С огромна любов и всеотдайност той издирва,..

публикувано на 19.04.18 в 10:40
Мемориал на благодарността, издигнат от потомци на спасените евреи в памет на достойните граждани на град Бургас, включили се в спасяването на българските евреи.

Незабравените лица на спасението

Отбелязахме 75 години от Йом Ашоа, денят на катастрофата, сполетяла евреите по времето на нацизма. Ние, българите, сме измежду малкото народи на планетата, които са спасили своите евреи, и с право се гордеем с този факт. Гордеем се с онези, които са проявили християнско милосърдие, съпричастие и гражданска смелост. Но наред с национално известните ни..

публикувано на 18.04.18 в 17:10

Между протестите и ежедневието

След протеста на национално представителните организации на хората с увреждания от началото на миналата седмица, още един протест днес. Този път на неправителствените организации, които не разчитат на държавни субсидии. На този шести Национален протест излизат майките на деца с увреждания, за да кажат НЕ на статуквото и ДА на ЕФЕКТИВНИТЕ реформи … За..

публикувано на 18.04.18 в 11:04