Атон – пътят към върха

Изгрев на Атон
Снимка: Петър Павлов

Разговаряме с Петър Павлов в един различен петък: броени дни преди годишнината от рождението на Васил Левски. Апостолът сам по себе си е недостижима висота. Близо два века след рождението му все още търсим вектори, с които да определим земните си посоки. Дори да не изкажем на глас въпросите, които ни тревожат и вълнуват, все едно – не можем да избягаме от тях. „Ти какво мислиш?“ – питам Петьо. Извън ефира си говорим на „ти“, както го правят спътници-съмишленици. Познавам го от времето, когато реши с още приятели, да бъде подновена плочата в памет на загиналите от Лавината, същата онази Лавина, която Блага Димитрова описва в едноименната книга. Случайността е причина тогава един алпинист да оцелее, това е бащата на Петьо. Сигурно хиляди пъти синът е прехвърлял своите въпроси за живота и смъртта, за посоката и избора, които непрекъснато се налага да правим...
Предаването неусетно наближава, когато Петьо ме изненадва. По електронната поща ми изпраща свое стихотворение, посветено на Левски. Нали съм му задала въпроса какво мисли. Чета стихотворението на колегите в редакцията. Едва ли е допускал каква духовна лавина ще отприщи... А щяхме да говорим за пътуването му до Атон, друг, различен от нашия, свят.

Петър Павлов в студиото на програма „Христо Ботев“. Снимка: Росица Михова.

Ефирът започва и се улавям как едновременно сякаш извървяваме разстояния от три различни епохи: на Апостола, на монашеската общност и от нашия 21-ви век. Три успоредни пътеки, в които рано или късно, все едно, достигаме до дилемата на избора и отговорността.
По образование Петьо е човек на високите технологии. Определя ходенето си в планината като хоби, по-скоро на планинар, отколкото на алпинист. Смята, че разликите са доста: и скоростите за изкачване, и амбициите. Но планината винаги крие рискове, а това не бива да се забравя. Колко може да понесе човешката природа? – Петьо има своите неотдавнашни примери с монасите от братството на Атон. Там има друг вид себеотрицание и всеотдайност. Хората, които идват от нашия свят и решават да бъдат доброволци, да помагат в манастира, впоследствие разбират колко е трудно. Денят въобще не стига, дори да станеш още призори. Вижте на снимките какво начало на утрото има на Атон! Приказна романтика, мистична еуфория на природата. И много строго, аскетично битие, без грам изкушение за каквото и да е притежание или отвоюване на лична територия. Когато после светският човек реши да катери върха на Атон, колкото и да му е трудно, нещата са несъизмерими.



ВИЖТЕ ОЩЕ

Радиоенциклопедия „Реликви на европейската цивилизация”: крал Артур и Ескалибур – мечът на Изтока

Ще представим изследвания на британски учени: кой е прототипът на крал Артур. А в търсене на прототипа на неговия меч Ескалибур ще си припомним легенди и интересни сведения за меча на българския цар Борис – Михаил: какви чудеса му се приписват, защо за притежанието му си съперничат папата и франкският крал, дали „ключът” не е в българската владетелска..

публикувано на 21.02.18 в 10:55
Част от страница от Четвероевангелието на цар Иван Александър.

Блъгарин, етиопянин, искариот

• Как са назовавани представителите на народи, племена, жители на градове, области и държави в старобългарските текстове. Някои от начините за образуване на жителски и народностни имена са жизнени и днес, други са заменени от по-нови. Имената са предимно мъжки, свързани с библейската история, тъй като текстовете основно са религиозни. Силно са повлияни от..

публикувано на 20.02.18 в 16:55

Радиоенциклопедия „Музеи и образование“: Децата в живия музей и музеи на открито

За детските образователни кътове в някои музеи в България и по света разговаряме с Весела Герчева – директор „Програми и изложби” в детския научен център „Музейко” , с доц. д-р Светла Димитрова – директор, Благовеста Божилова – музеен педагог и Росица Бинева – уредник в Архитектурно – етнографския музей „Етър” – музей на открито.

публикувано на 20.02.18 в 09:10
Любка Биаджони в студиото на предаването.

Маестра Биаджони: Любовта е ключът към всичко

Любовта не само е вплетена в нейното име! За маестра Любка Биаджони това е ключът към всичко – в музиката, в общуването между хората, в семейството, в отношението към природата и заобикалящия ни свят. Как се заражда толкова всеобхватно и завладяващо чувство? През какви етапи преминава, за да осмисля битието и различните видове изкуства, които..

публикувано на 19.02.18 в 14:15
Доц. д-р Борислав Александров по време на 26-ата българска антарктическа експедиция

Полярникът доц. д-р Борислав Александров разказва за първата българска мареографна станция в Антарктика

Какво е мареографна станция? Защо е важна не само за България, но и за световната наука? Доц. д-р Борислав Александров стъпва за първи път на Ледения преди 19 години континент. За обикновения любител на приключенски четива подобно пътуването дотам е по-скоро от типа на „Ех, ако някой ден... Би било хубаво, но…“, наистина трудно осъществима мечта, обвеяна..

публикувано на 19.02.18 в 10:45