Атон – пътят към върха

Изгрев на Атон
Снимка: Петър Павлов

Разговаряме с Петър Павлов в един различен петък: броени дни преди годишнината от рождението на Васил Левски. Апостолът сам по себе си е недостижима висота. Близо два века след рождението му все още търсим вектори, с които да определим земните си посоки. Дори да не изкажем на глас въпросите, които ни тревожат и вълнуват, все едно – не можем да избягаме от тях. „Ти какво мислиш?“ – питам Петьо. Извън ефира си говорим на „ти“, както го правят спътници-съмишленици. Познавам го от времето, когато реши с още приятели, да бъде подновена плочата в памет на загиналите от Лавината, същата онази Лавина, която Блага Димитрова описва в едноименната книга. Случайността е причина тогава един алпинист да оцелее, това е бащата на Петьо. Сигурно хиляди пъти синът е прехвърлял своите въпроси за живота и смъртта, за посоката и избора, които непрекъснато се налага да правим...
Предаването неусетно наближава, когато Петьо ме изненадва. По електронната поща ми изпраща свое стихотворение, посветено на Левски. Нали съм му задала въпроса какво мисли. Чета стихотворението на колегите в редакцията. Едва ли е допускал каква духовна лавина ще отприщи... А щяхме да говорим за пътуването му до Атон, друг, различен от нашия, свят.

Петър Павлов в студиото на програма „Христо Ботев“. Снимка: Росица Михова.

Ефирът започва и се улавям как едновременно сякаш извървяваме разстояния от три различни епохи: на Апостола, на монашеската общност и от нашия 21-ви век. Три успоредни пътеки, в които рано или късно, все едно, достигаме до дилемата на избора и отговорността.
По образование Петьо е човек на високите технологии. Определя ходенето си в планината като хоби, по-скоро на планинар, отколкото на алпинист. Смята, че разликите са доста: и скоростите за изкачване, и амбициите. Но планината винаги крие рискове, а това не бива да се забравя. Колко може да понесе човешката природа? – Петьо има своите неотдавнашни примери с монасите от братството на Атон. Там има друг вид себеотрицание и всеотдайност. Хората, които идват от нашия свят и решават да бъдат доброволци, да помагат в манастира, впоследствие разбират колко е трудно. Денят въобще не стига, дори да станеш още призори. Вижте на снимките какво начало на утрото има на Атон! Приказна романтика, мистична еуфория на природата. И много строго, аскетично битие, без грам изкушение за каквото и да е притежание или отвоюване на лична територия. Когато после светският човек реши да катери върха на Атон, колкото и да му е трудно, нещата са несъизмерими.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Донка Михайлова

Троян – Български фестивал на сливата 2017

Дъхави теменуги, цвят от зюмбюл, от ароматични ябълки (това е цитат) , трендафил, свирчовина, дилянка, ароматичен планински карамфил , уточнение – да е бял и ситен, бабина душица – мащерка и още, и още… Не подреждаме букет по правилата за възпитание на девойките от XVIII век. По-скоро е полезен наръчник за мъжете - балканджии, ценители на истинските..

публикувано на 22.09.17 в 17:05

На прага на четвъртата индустриална революция

„Дано живееш в интересни времена!“ – било любимото проклятие на древните китайци. „Да намериш това, което търсиш!“ – другото. Че живеем в интересни времена е факт. Въпросът е наясно ли сме какво точно търсим. В бъдеше време. Напоследък все-повече в публичното пространство се говори за т. нар. „четвърта индустриална революция.“ Как я осмисляме в..

публикувано на 21.09.17 в 17:10

Расте, не старее, но трудно диша

По данни на Световната здравна организация и Европейската агенция за  околна среда нашата столица, четвърта по височина сред столиците на Стария континент, се нареди като шампион сред градовете с най-замърсен въздух по много показатели – най-вече що се отнася до средногодишните концентрации на фини прахови частици, които се оказват доста „дебели“, тъй..

публикувано на 21.09.17 в 17:00
Концерт на естрадно-духов оркестър „Севлиево” с гост-солист Людмил Георгиев

Портрет на Людмил Георгиев

Преди 14 години, на 73 години от този свят си отиде най-популярният български саксофонист и джаз музикант Людмил Георгиев. Меломаните със сигурност ще запомнят Саксофона или Людмата, както приживе го наричаха приятелите, като един от най-големите джаз инструменталисти на българската сцена. Откакто на 15 години се е влюбил в музиката на Джордж Гершуин и..

публикувано на 21.09.17 в 14:05

Защо да (не) станеш учител?

Двата противоположни въпроса имат еднакъв отговор с единствената разлика, че това, което липсва напълно, не достига или е в излишък в системата на средното ни образование, е същото, което би привлякло и задържало млади и качествени преподаватели в професията. (Не)значимите постижения на учениците и (не)желанието им да се усъвършенстват и да..

публикувано на 21.09.17 в 09:10