Украинският поет Виктор Мелник ще превежда Левчев

публикувано на 26.07.17 в 16:39]

БНР Новини

Виктор Мелник

Снимка: Анжела Димчева

***
Докосваш словото – тъй както глина
И ваеш светове и времена.
Като че проявяваш снимки –
И всяка крие твойте имена.

Автопортретът ти – в иконата е вложен.
Светът целува твоето чело.
Кръжи земята в дланите ти, боже,
Като грънчарско колело.
Виктор Мелник

Из „Ексизи върху водата“
Превод: Бойка Драгомирецкая, издание на Славянска литературна и артистична академия, Варна, 2013 г.

Виктор Мелник е роден през 1958 г. в Украйна. Поет, прозаик, преводач, литературовед. Завършил е украинска филология в Педагогическия институт на гр. Виница. Автор е на 20 книги. Превежда от 11 езика. Лауреат на много литературни конкурси. Виктор Мелник е първи заместник-председател на Всеукраинския съюз на писателите и наскоро гостува в София по покана на председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов. Гостът се срещна и с Любомир Левчев, за да представи проекти, които имат отношение към българската литература. Левчев му подари най-новата си стихосбирка „Самосън” (2017), а Виктор Мелник обеща да я преведе до края на годината и книгата да бъде издадена от престижно украинско издателство.
Поезията и преводите на Виктор Мелник бяха представени пред столична публика в Българския културен център на ул. "Веслец" 13.
Поетесата Анжела Димчева обобщи в литературно-критически анонс впечатленията си за поетичната книга на Виктор Мелник "Ескизи върху водата":
Най-точният показател за един поет, че е успял в творчеството си, се крие в усещането на читателя, когато той затваря очи и казва: „Това стихотворение е писано за мене!” Не знаем как тази поезия би прозвучала на други езици, но на български тя е великолепна в превода на Бойка Драгомирецкая. Виктор Мелник притежава властта на поетическата илюзия – в нейната живописна паяжина попадат читателите и те искрено не желаят да я напуснат. Тя им дава настроението на пътуващия човек, на влюбения мъж, на ефирната жена, на безмълвния апотеоз и заревото на страданието, защото само „истинското изпитание е безгласно".